Решение № 1024 от 17.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1024 гр. Пловдив, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Ненова като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20245300501723 по описа за 2024 година

Производство по чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК, образувано по жалба на длъжника по изпълнението С. И. М., ЕГН – ********** срещу обективирания в Разпореждане от 17.05.2024 г. по изп.д. № *** по описа на ЧСИ И.К., рег. № *** Отказ на съдебния изпълнител да намали като прекомерно приетото за събиране адвокатското възнаграждение на взискателите за изпълнителното производство, както и на определените за изпълнението такси и разноски, възложени на длъжницата, съобщени й с Поканата за доброволно изпълнение.

Жалбоподателката поддържа, че платеният от взискателите адвокатски хонорар за изпълнителното производство от 1 700 лв. е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото и моли да бъде намален на 200 лв., евентуално на 400 лева. Поддържа, че такса по т. 26 от ТТРЗЧИ се дължи само върху присъденото с изпълнителния лист вземане, но не и върху направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство. Оспорва дължимостта на таксата по т. 3 от ТТРЗЧИ / 5 лв., с ДДС 6 лв. / за извършена от ЧСИ Справка ГРАО и таксата от 5 лв. / с ДДС 6 лв. / по същата точка за справка за трудов договор, като поддържа, че същите не са били необходими; на таксата по т. 3 от тарифата / 5 лв., с ДДС 6 лв. / за схема на имота – т.к. схема е представена от взискателите с молбата за образуване на изпълн. дело; на таксата по т. 4 от тарифата в размер на 10 лв. / с ДДС 12 лв. / - съобщение до РУ на МВР за съдействие, като поддържа да не е препятствала въвода; както и таксата от 24 лв. по т. 5 от тарифата – за връчване на разпореждане и за администриране на жалбата, които счита че не дължи.

Взискателите са депозирали отговор за неоснователност на жалбата.

Приложени са писмените обяснения на ЧСИ по чл. 436 от ГПК, изпратено е – в препис, изпълнителното дело.

1

Съдът установи следното:

Жалбата е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 436 от ГПК.

Следователно е допустима и следва да се разгледа по същество.

Предмет на изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ И.К., рег. № *** е извършване на въвод в присъден на взискателите А. и Н. А. К. недвижим имот по изпълнителния лист – досежно общо ½ ид.ч. / по 1/4 ид.ч. за всеки от взискателите/. Присъденият имот е СОС в гр. Пловдив с идентификатор ***.1.6 – апартамент.

Взискателите са договори и платили – в брой, общо възнаграждение за един адвокат в размер на 1 700 лв. – ДПЗС на л. 4 от изпълн. дело.

Делото е образувано на 19.03.2024 г., на 22.03.2024 г. на длъжницата е изпратена покана в 2 – седмичен срок да предаде доброволно имота на взискателите, като в противен случай въводът ще бъде извършен от ЧСИ на дата 09.05.2024 г., 11 ч., като за осигуряване на достъпа до имота ЧСИ ще ползва съдействие на ключар / за смяна на заключващите устройства на вратите / и на органите на МВР – с оглед евентуална съпротива от длъжника.

Няма спор, доброволно предаване не е престирано, въвода е извършен от ЧСИ на насрочената дата 09.05.2024 г. в присъствието на страните, адвоката на взискателите, като с помощта на ключар са сменени заключващите устройства на входните врати. На съда е служебно известно, че въвода е обжалван от длъжницата, като жалбата й е оставена без разглеждане / Определение по гр.д. № 1724/2024 г. на ПОС /.

С оглед така установеното, съдът намира, че делото е с ниска фактическа и правна сложност като заплатеното от взискателите адвокатско възнаграждение за изпълнението от 1 700 лв. се явява прекомерно и следва да се намали, единственият критерий за което вече е само фактическата и правна сложност на делото - предвид Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22, което предвижда националния съд да откаже да приложи Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – на която е придаден задължителен характер, като нарушаваща забраната на чл. 101 § 1 ДФЕС за забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Тоест съдът не е обвързан от предвидените в тази наредба минимални размери на адвокатските възнаграждения, а е свободен сам да определи справедливия размер. За определянето на този размер е от значение изпълнението на присъденото с изпълнителния титул притезание, но не и събирането на направените за изпълнителното производство разноски на взискателите и в частност на заплатеното от тях адвокатски хонорар по изпълн. дело. Съответно е неоснователно възражението, че адвокатския хонорар не е прекомерен поради това, че все още същият, както и останалите разноски за изпълнението не са събрани по делото и като така не е ясно каква ще бъде фактическата и правна сложност във вр. с тяхното събиране.

Предвид изложеното съдът намира, че справедливия размер на адвокатското възнаграждение за образуване и водене на изпълн. дело № *** г. е 500 лв., доколкото взискателите са двама и възнаграждението е договорено и платено и от двамата – 1 000 лева.

Относно таксите и разноските

––––––––––––––

В изпратената до длъжницата ПДИ са посочени такси по ТТРЗЧИ в размер на 674, 20 лв. – дължими към дата 20.04.2024 г..

Същите са подробно индивидуализирани в изготвен от ЧСИ Списък на л. 65 от изпълн. дело.

Длъжницата обжалва част от тях – казаните по горе – съобразно направените след без движение уточнения, съответно само те ще бъдат разгледани.

2

На първо място, следва да се посочи, че е неоснователно поддържаното от жалбоподателката възражение за недължимост на такса по т. 26 от ТТРЗЧИ върху приетото за събиране като направени разноски адвокатско възнаграждение на взискателите. Според забележка 4 към т. 26 от ТТРЗЧИ за определяне размера на пропорционалната такса при събиране на парично вземане, от размера на това вземане са изключени само авансовите такси, заплатени от взискателя. Следователно, заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за правна помощ и съдействие в изпълнителното производство като съставляващо направени от него разноски за изпълнението, които разноски са за сметка на длъжника / чл. 79 ал. 1 от ГПК / , подлежи на събиране наред и заедно с изпълнението на притезанието по изпълнителния лист. Това адвокатско възнаграждение се включва в понятието „ материален интерес „ по см. на чл. 83 ал. 1 от ЗЧСИ, и в понятието „ събрана сума „ по см. на т. 26 от ТТРЗЧСИ.

С оглед изложеното таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ се дължи върху заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение, но с оглед намаляването на неговия размер, същата не е в определения от ЧСИ размер от 156 лв. – с ДДС 187,20 лв., а в размер на 100 лв. , а с ДДС – 120 лева.

В останалата част жалбата е неоснователна - досежно визираните в същата прости такси по ТТРЗЧИ, казани по горе. Те са правилно определени по основание и размер, изпълнителните действия за които са начислени са извършени и необходими - противно на твърдяното от жалбоподателката. Дължи се и таксата от 24 лв. по т. 5 от ТТРЗЧСИ – събрана за жалбата, предмет на настоящото съдебно дело.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

Отменя Постановлението, обективирано в Разпореждане от 17.05.2024 г. по изп.д. № *** по описа на ЧСИ И.К., рег. № ***, в частта, с която е постановен Отказ да се намали като прекомерно приетото за събиране адвокатското възнаграждение на взискателите А. и Н. А.

К. от 1 700 лв. на 1 000 лева, вместо което в тази част Постановява:

Намалява поради прекомерност заплатеното от взискателите А. и Н. А. К. адвокатско възнаграждение за изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ И.К., рег. № *** от 1 700 лева на 1 000 / хиляда / лева.

Оставя без уважение като неоснователна жалбата на длъжника по изпълнението С.

И. М. в частта, с която е отказано от съдебния изпълнител намаляване на казаното адвокатското възнаграждение за разликата от 1 000 лв. до 200 лв., евентуално до 400 лева.

Отменя определената от ЧСИ И.К., рег. № *** по негово изпълн. дело № *** г. такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху приетото за събиране адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателите А. и Н. А. К. за разликата от 187,20 лв. – с ДДС до 120 лв. – с ДДС.

Оставя без уважение като неоснователна жалбата на длъжника по изпълнението С. И.

М. в останалата част – за недължимост на такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху приетото за събиране адвокатско възнаграждение на взискателите А. и Н. А. К. в размер на 1 000 лв., както и досежно определените от ЧСИ И.К., рег. № *** по негово изпълн. дело № *** г. такси по т. 3 от ТТРЗЧИ - за извършена от ЧСИ справка ГРАО, справка за трудови договори, за Схема на имота и за съобщение до РУ на МВР за съдействие при въвода, както и таксата 3 от 24 лв. по т. 5 от тарифата – за връчване на разпореждане и за администриране на жалбата.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4