Решение № 3203 от 05.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3203 гр. Варна, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Цветелина Пл. И.а като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20233110104765 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени от К. В. И., ЕГН **********, адрес: с. П., съдебен адрес: гр.В., чрез адв. П. В. - АК Варна срещу „Квантерал" ООД ЕИК № 103810804, със седалище и адрес на управление: гр. В., съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл.224, ал.1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца с у м а т а 2050.47 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец януари 2023г.; сумата от 1851.56 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 202Зг; сумата 580.04 лева - обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск - 5 дни за 2022г..

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: по силата на сключен между страните трудов договор, в периода 02.12.2021г. - 27.02.2023г. е заемал длъжността „системен администратор" с основно трудово възнаграждение в размер на 2659.00 лева. Със Заповед № 93/23.02.2023г. трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 27.02.2023г.. През релевирания период, ищецът е полагал труд в ответното дружество, което от своя страна не му е заплатило дължимото трудово възнаграждение в исковия размер, както и дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. В тази връзка обективира искане за осъждане на ответника - работодател да престира посочените суми.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който счита предявените искове за допустими. Не оспорва, че по силата на трудов договор, в периода 02.12.2021г. - 27.02.2023г. ищецът е заемал длъжността „системен администратор" при ответника. Не се оспорва, че трудовото правоотношение е прекратено. Не оспорва дължимостта на претендраните в 1 настоящото производство суми, като твърди, че същите са платени след завеждане на исковата молба. Прави искане за възлагане на разноските в тежест на ищеца, на основание чл.78, ал.2 ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът потвърждава извършено на 07.06.2023г. от ответника плащане на претендираните в настоящото производство суми. Претендира разноски, доколкото плащането на главницата, ведно лихвите е извършено след подаване на исковата молба.

В хода на устните състезания заявява претенция за доплащане на законна лихва.

На основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са приети следните факти: че в периода 02.12.2021г. - 27.02.2023г. страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „системен администратор" при ответника; че при прекратяване на правоотношението, дължими в полза на ищеца са останали претендираните в настоящото производство суми, които са заплатени от ответника след завеждане на исковата молба.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Установи се, че след завеждане на исковата молба, ответникът е погасил претендираните от ищеца суми. В хода на производството до приключване на съдебното дирене, ищецът не е заявил претенция за законна лихва върху претендираните главници, поради което такава не следва да се присъжда. Ето защо, следва да се приеме, че задълженията за плащане на главниците са надлежно погасени с изпълнението им. Исковете следва да се отхвърлят като неоснователни, но поради плащане извършено в хода на процеса, което на основание чл. 235 ГПК следва да бъде взето предвид от съда.

Относно разноските:

В случая плащането е настъпило след подаване на исковата молба, т.е. ответникът е станал причина за образуване на исковото производство и сега не може да черпи права от собствената си забава, поради което дължи претендираните от ищеца разноски в цялост. Ето защо на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените пред настоящата инстанция разноски в размер 750 лв. възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимите разноски за държавна такса по сметка на ВРС. Дължимата държавна такса е в размер на сумата от 206.08 лв. / сбор от дължимите такси по всеки от кумулативно съединените искове – 156.08 лв. по исковете по чл.128, ал.1, т.2 КТ и 50.00 лв.- по иска по чл.224, ал.1 КТ/.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от К. В. И., ЕГН **********, адрес: с. П. срещу „Квантерал" ООД ЕИК № 103810804, със седалище и адрес на управление: гр. В., съединени в условията на първоначално обективно 2 кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл.224, ал.1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца с у м а т а 2050.47 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец януари 2023г.; сумата от 1851.56 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 202Зг; сумата 580.04 лева - обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск - 5 дни за 2022г., като погасени, чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА „Квантерал" ООД ЕИК № 103810804, със седалище и адрес на управление: гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на К. В. И., ЕГН **********, адрес: с. П. сумата от 750 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото под формата на заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, "Квантерал" ООД ЕИК № 103810804, със седалище и адрес на управление: гр. В. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Варна сумата от 206.08 лева - разноски за държавна такса в производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3