Решение № 2932 от 10.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2932 гр. Пловдив, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20235330103170 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.

Ищецът "Йетел България" ЕАД твърди, че между него и ответника са налице отношения във връзка с предоставяне на мобилни услуги, във връзка с които били сключени следните договори: - договор за мобилни услуги от *** г. с предпочетен номер ***, като на съща *** година е сключен и договор за лизинг за устройството NOKIA 2.1 Dual Blue Copper;

- договор за мобилни услуги от *** г. с предпочетен номер *** и договор за лизинг от същата дата за устройството SAMSUNG Galaxy S10e 128GB Black, като на длъжника е предоставена преференциална цена.

За ползваните услуги и дължимите суми по договорите били издавани ежемесечно фактури, подробно описани по размер и периоди в исковата молба. Тъй като ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите ищецът се възползвал от възможността да ги прекрати едностранно на *** г., съобразно чл.11, ал.1 от общите условия на договора за лизинг съответно т. 196 от Общите условия. Съответно били начислени и уговорените неустойки дължими от абоната при предсрочно прекратяване по негова вина. За задълженията била издадена обобщена фактура №***/***г. за клиентски номер *** на стойност 923,68 лв. За вземането си ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното ч. гр. д. №3170/2023 г. на ПРС, била издадена заповед за изпълнение за сумата 923,68 лева, формирана както следва: задължение по 1 договор за мобилни услуги от ***г. с предпочетен номер *** за периода 15.03.2020 – 14.05.2020г. в общ размер 86,13 лева: от които 39,84 лева за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от ***г. с предпочетен номер *** и 46,29 лева за неустойка; задължения по договор за лизинг от ***г. за устройството NOKIA 2.1 Dual Blue Copper за периода 15.03.2020 – 14.08.2020 г. в общ размер 84,72 лева; задължение по договор за мобилни услуги от ***г. с предпочетен номер *** за периода 15.03.2020 – 14.05.2020г. в общ размер 539,05лв.: от които 235,02лв. за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от ***г. с предпочетен номер *** и 304,03 лева за неустойка; задължения по договор за лизинг от *** година за устройството SAMSUNG Galaxy S10e 128GB Black за периода 15.03.2020 -14.08.2020г. в общ размер на 213,78 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 07.11.2022г. и 325 лв. деловодни разноски. Заповедта била връчена по реда на чл.47 ГПК. Искането е да се установи съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.

Особеният представител на ответника И. Т. Н. твърди, че не е доказано предоставянето на фактурираните услуги. Възразява, че не са били налице предпоставките на чл.87, ал.1 ЗЗД, тъй като са недоказани твърденията на ищеца относно това, че едностранно е прекратил договора. Твърди, че при подписване на договора ответникът не е бил запознат с общите условия към него и не му е бил предоставен екземпляр от тях. Поддържа, че клаузите уговарящи неустойки при предсрочно прекратяван на договорите са нищожни, тъй като са неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП, както и поради противоречие с добрите нрави. Предвид това намира исковете за неоснователни.

Съдът намери за установено следното:

Между дружеството ищец и ответника са възникнали правоотношения по договори за мобилни услуги и договори за лизинг, както следва:

- Договор за мобилни услуги ***г., съгласно който на ответника е предоставен мобилен телефонен номер *** и Договор за лизинг от ***г., с който е предоставен мобилен телефонен апарат Nokia 2.1 Blue Copper, с цена в размер на 243,57 лева с ДДС, платима на двадесет и три месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 10,59 лева с ДДС / лист 9 -14 на приложеното дело/ ;

- Договор за мобилни услуги ***г., съгласно който на ответника е предоставен мобилен телефонен номер *** и Договор за лизинг от ***г., с който е предоставен мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy S10e 128GB Black, с цена в размер на 875,97 лева с ДДС, платима на двадесет и три месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 19,39 лева с ДДС / лист 9 -14 на приложеното дело / .

Установява се от съдържанието на представените по делото договори, че във 2 всички тях е включена клауза уговаряща дължимост на неустойки при прекратяване на договорите през първоначалния срок по вина или инициатива на потребителя на мобилни услуги. В тези хипотези е уговорено потребителят да заплати неустойка в размер на три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС, ведно с част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора и част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги.

Във връзка със задълженията произтичащи от така сключените договори била издадена обобщена фактура №***/***г. за сумата 923,68 лв. от които: 350,32 лв. неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги; 197,48 лв. вноски за лизинг; 375,88 лв. задължения от предходен период с ДДС / лист 39 на приложеното дело /.

Установява се от приложеното дело №16016/2022г. на Пловдивския районен съд, че по заявление на дружеството ищец по чл.410 ГПК, съдът издал заповед за изпълнение №7909 от 08.11.2022г. за посочените вземания: 923,68 лв. – главница, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 07.11.2022г. до изплащане на вземането.

При така установените факти се налагат следните изводи:

Безспорно е, че между страните е възникнало правоотношение по договори за предоставяне на мобилни услуги, както и по договори за лизинг на описаните по-горе устройства. Задължение на мобилния оператор по договорите за мобилни услуги е да предостави на ответника достъп до мрежата си, както и да активира предпочетените от него телефонни номера. По договора за лизинг, задължение на ищеца е да предостави описаните устройства. Тези задължения са изпълнени. На тях съответстват насрещните задължения на ползвателя на мобилните услуги е да заплаща абонаментната такса да посочения в договора план, както и дължимите лизинговите вноски.

Съдът намира, че размерът на задълженията е установен по основание и размер в самите договори. Това е така, защото за ползването на мрежовите услуги абонатът дължи заплащане на месечна абонамента такса, а размерът на лизинговите вноски е също първоначално определен в договора. Поради това съдът счита, че задълженията са определени по размер.

С оглед горното съдът намира, че са неоснователни доводите на представителя на ответника относно недоказаност на обстоятелствата, че ищецът е изпълнил задълженията произтичащи от договорите.

Основателно е възражението на ответника относно нищожност за клаузите за неустойки в договорите за мобилни услуги.

Претендираната сума за неустойка, по договорите е дължима при предсрочно прекратяване, като размерът й е равен на сбора от всички най-високи според условията 3 на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца, а в случай че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти се дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора. При така заявен начин на формиране на неустойката, клаузата, въз основа на която се претендира тя, противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите на всяка неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл са задължителните указания в Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая начисляването на неустойка дава право на оператора да получи част от вземането си по договора, като сам той е освободен от задължението да предоставя съответните услуги, поради прекратяването на правоотношението. Тоест, операторът се стреми да капитализира приход, който дори би бил по-голям от този, който би получил, ако договорът не бе предсрочно прекратен /тъй като неустойката се формира от стандартни месечни такси, съобразно тарифата на оператора, а не от преференциални такива/. Това създава условия за неоснователно обогатяване на оператора и нарушава принципа за справедливост.

С оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, размерът й и условията, при които тя се дължи, съдът приема още, че тя е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 15 ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения – да плати абонаментните такси за поне три месеца /при това стандартните, а не договорените/, без операторът реално да предоставя мобилни услуги за същия период. В случая обаче е неясно по какъв начин процесната неустойка е съизмерима с вредите за оператора от прекратяването на договора. В този смисъл, неустойка в размер на три месечни абонаментни такси /по стандартни условия на оператора, а не преференциални такива/, задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение.

Гореизложеното относно е напълно относимо и към клаузата даваща на оператора право да начисли неустойка в размер на част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстващи на оставащи срок до края на договора за мобилни услуги.

С оглед изложеното съдът намира, че предявения иск за вземането е частично основателен и следва да се уважи за сумата 838,30 лв., формирана като сбор от 471,80 лв. цена на предоставените мобилни услуги и 366,50 лв. незаплатени лизингови вноски. В частта относно заплащане на неустойки в общ размер на 680,88 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи разноски както следва: 214,71 лв. за заповедното производство и 589,04 лв. за настоящото исково производство.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на осн чл. 422 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на "Йетел България" ЕАД ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, Район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 против И. Т. Н. ЕГН ********** с адрес *** за сумата: 573,36 лв.

/петстотин седемдесет и три лева и 36 ст./ от които: 39,84 лв. неплатена цена на предоставените мобилни услуги за периода 15.03.2020г. -14.05.2020г. и 84,72 лв. незаплатени лизингови вноски за периода 15.03.2020г. -14.08.2020г. по договор за 4 мобилни услуги от ***г. и договор за лизинг от ***г.; 235,02 лв. неплатена цена на предоставените мобилни услуги за периода 15.03.2020г. -14.05.2020г. и 213,78 лв. незаплатени лизингови вноски за периода 15.03.2020г. -14.08.2020г. по договор за мобилни услуги от ***г. и договор за лизинг от ***г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.11.2022г. до окончателното заплащане относно което вземане е издадена заповед за изпълнение №7909 от 08.11.2022г. по ч.гр.д.№16016/2022г. на Пловдивския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до размера на предявените суми за неустойка както следва: за 46,29 лв. начислени по договор за мобилни услуги от ***г. и договор за лизинг от ***г.; за 304,03лв. начислени по договор за мобилни услуги от ***г. и договор за лизинг от ***г., като неоснователен.

ОСЪЖДА И. Т. Н. ЕГН ********** да заплати на "Йетел България" ЕАД ЕИК 130460283, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 561,10 лв./петстотин шестдесет и един лева и 10ст./, представляваща деловодни разноски в исковото производство, както и 201,50 лв./двеста и един лева и 50 ст./ - деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №3170/2023г. на Пловдивския районен съд.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________ 5