Решение № 1172 от 23.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1172 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20251100103529 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Ф. П. Д. срещу ЗД „Бул инс“ АД.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 16.09.2024 г. около 11:40 в гр. София по бул. „Христо Ботев“ с посока на движение от ул. „Цар Симеон“ към бул. „Сливница“ се движил лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг. № ********, управляван от А. Б. Б. с ЕГН **********. Съшият, в района на кръстовището с ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, при наличие на пътен знак Д17 „пешеходна пътека тип – зебра“, не пропуснал и ударил, правомерно пресичащия, от ляво на дясно по посока на движението пешеходната пътека Ф. П. Д.. Съставен бил констативен протокол за пострадали лица № К-535 по описа на СДВР, образувано било досъдебно производство № 11265/2024 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 46054/2024 г. по описа на СРП. Причина за ПТП били действията на водача на л. а. А.

Б., който не осигурил предимство на пресичащия пешеходната пътека и не спазил задължението си да бъде внимателен към уязвимите участници в движението. Ищецът получил увреждания в лявата част на гръдния кош и лявото рамо. Бил диагностициран и с контузионен пневмоторакс в средна н горна белодробна половин; субплеврален хематом и фрактура на 8-мо ребро в ляво по скапуларната линия. Извършена била оперативна интервенция в спешен порядък за евакуиране на въздух. Следоперативно е оставен за лечение, като е изписан от болничното заведение на 21.09.2024 г. Следвало да изпълнява щадящ без физическа активност. Състоянието му било тежко. Чувствал болки и тежест в гърдите и при дишане. Първият месец изкарал на легло. Бил зависим от помощта на близките си. Считал, че е в тяхна тежест. Изострил се неврологичният му статус, станал нервен и неспокоен. И в момента чувствал болка при натоварване и промяна на времето.

Появил се страх от автомобили и катастрофи. Променило се ежедневието му. Налице била понижена активност и самоизолация. За л.а. имала валиден договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника. Ищецът сезирал ответника с молбапретенция на 30.10.2024 г. Предвид изложеното моли за осъждането на ответника да му заплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на уведомяването /30.10.2024 г./ до окончателното изплащане. Претендира разноски.

1

Сочи банкова сметка IBAN BG********.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение за процесния л. а. Оспорва механизма на ПТП. Липсвали доказателства за вината на водача на МПС. Виновен за ПТП бил ищецът, който допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Ищецът не предприел мерки за себеопазване, пресичал на необозначено място, на червен сигнал, като не бил съобразил разстоянието до приближаващото МПС и неговата скорост. Налице било съпричиняване в значителна степен. Оспорва иска и по размер.

Претенцията била завишена. Оспорва твърденията за продължителни болки и страдания, Счита, че страданията се дължат на предходни заболявания и дегенеративни изменения.

Оспорва оздравителния процес да е бил продължителен, ако имало по-голяма продължителност, то причина за това било поведението и неспазването на лекарските предписания от страна ищеца. Оспорва твърденията за изживян стрес и душевни страдания.

Моли претенциите да се отхвърлят изцяло, евентуално да се намали размера. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил като безспорно и признато между страните, че към датата на ПТП за процесния автомобил Фолксваген Пасат е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, както и, че ищецът е отправил застрахователна претенция, получена от ответника на 30.10.2024 г.

От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № K535, съставен от служител на О“ПП“, СДВР, се установява, че на 16.09.2024 г. в гр. София по бул. „Христо Ботев“ с посока на движение от ул. „Цар Симеон“ към бул. „Сливница“ лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № ********, управляван от А. Б. Б., участва в ПТП с пешеходец Ф. П. Д..

Образувано е ДП № 11265/2024 г. по описа на РПТ ОР МВР гр. София, което няма данни да е приключило към момента.

От епикриза, издадена от УМБАЛСМ Пирогов се установява, че Ф. П. Д. е постъпил на 16.09.2024 г. и е изписан на 21.09.2024 г., с диагноза контузия на гръдния кош, счупване на ребро, закрито. Извършена е оперативна интервенция на 16.09.2024 г. – вкарване на интеркостален катетър за дренаж. Проведено е лечение, изписан е с подобрение.

Представена е медицинска документация от история на заболяването № 40818/2024 г. в УМБАЛСМ Пирогов ЕАД.

Установява се отправена застрахователна претенция до ответника, получена от застрахователя на 30.10.2024 г. – л. 52-56.

От приетата по делото и кредитирана от съда СМЕ се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания – контузия на гръдния кош, частичен минимален пневмоторакс в ляво, счупване на 8-мо ребро в ляво по аксиларна линия. Проведено било комплексно лечение в болнични и домашно-амбулаторни условия.

Хоспитализиран бил в Клиника по хирургия на УМБАЛСМ Пирогов ЕАД. По спешност била извършена операция в 5-то междуребрие в ляво с поставен интеркостален дрен и евакуиран въздух. Проведена медикаментозна терапия, вертикализиран бил с рехабилитатор, захранен, в контролните рентгенографии липсвали данни за пневмоторакс и наличие на плеврални изливи. Характерът на получените увреждания от процесното ПТП бил травматичен. Получените травматични увреждания причинили на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота. Полученият пневмоторакс бил 2 минимален и се е резорбирал още в периода на болничен престой. Претърпените телесни увреждания съответствали на получените при процесното ПТП. Причинените болки и страдания били най-интензивни непосредствено след травмата, следоперативната интервенция в първите 20-25 дни, с продължителност 30-45 дни. Политравменото състояние с оглед възрастта на пострадалия може да удължи възстановителния период. Причината за пневмоторакса била травмата на лявата гръдна половина и се явявал като последица от инцидента. В бъдеще при натоварване и промени във времето ищецът можел да се оплаква от болка и дискомфорт в областта на получените травми. Произшествието повлияло на здравословното и емоционално състояние на пострадалия – затруднение в самообслужването в бита, както смущения в съня, безпокойство, страх да пресича улицата.

В съдебно заседание на 30.01.2026 г. вещото лице Д. изяснява относно субплевралния хематом в размер на 3 мм., че били налице суспектни данни и за това лекуващите лекари са предприели поставяне на интеркостален дренаж за евакуация на въздух и кръв. Още в болницата този точковиден, върхов пневмоторакс се е резорбирал, лицето е раздвижено и изписано в подобрено общо състояние. Според вещото лице това не застрашавало живота, в самата епикриза на болничното заведение, в окончателната диагноза не бил изнесен пневмоторакса, което говорило, че е бил минимален, не заплашващ живота на лицето.

Дренажът бил поставен, с оглед предохранителни мерки от разширяване на този контузионен пневмоторакс. Счупването на 8-мо ребро заздравявало в рамите на 35-45 дни.

Около месец и половина бил възстановителният период, но предвид възрастта му можело да е по-дълъг периодът до два месеца, два месеца и половина.

От приетата и кредитирана от съда САТЕ се установява следният механизъм на ПТП:

Процесното ПТП настъпило в гр. София на бул. „Христо Ботев“ в кръстовището с ул. „Св.

Св. Кирил и Методий“. ПТП настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост. Кръстовището е регулирано с пътни знаци, като в направлението на бул. „Христо Ботев” са поставени пътни знаци „Път с предимство“. Процесният лек автомобил „Фолксваген“ се е движел по бул. „Христо Ботев” върху дясната част на трамвайното трасе с посока от ул. „Цар Симеон“ към бул. Сливница със скорост на движение 15 км/ч. Приближавайки към кръстовището с ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ в същото време, пострадалият пешеходец предприел пресичане на платното за движение на бул.

„Христо Ботев” от дясно на ляво за посоката му и върху обособена пешеходна пътека след кръстовището. Водачът на л. а. Фолксваген продължил движението си в първоначалната му посока и скорост, като достигнал с предната си част до траекторията на движение на пешеходеца. Реализирало се ПТП. Автомобилът с предната си средна част челно ударил пешеходеца от лявата му страна. Пешеходецът бил качен частично върху предния капак на автомобила, След удара, пешеходецът бил отхвърлен напред от автомобила, като се е установил върху платното за движение пред автомобила. Водачът на автомобила задействал спирачната система на автомобила с авариен режим и е спрял пред пешеходеца без да го прегазва. От техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП, били субективните действия на водача на лекия автомобил Фолксваген със системите за управление на автомобила, който не задействал спирачната система на автомобила своевременно, при което реализирал закъснение, от което е последвал ударът с пешеходеца.

По делото са разпитани свидетелите А. Б. Б. и П. Ф. Д..

От разпита на свидетеля А. Б. Б. /участник в ПТП-то и водач на процесния автомобил/ се установява, че управлявал автомобила по бул. „Христо Ботев“ посока бул.

„Сливница“, като на пешеходна пътека при ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, тъй като трафикът бил много голям, имало спрели автомобили на платното. Свидетелят карал по трамвайната линия, за да се престрои и да завие по ул. „Св. Св. Кирил и Методий“. От дясно излязъл автомобил, свидетелят спрял, когато го засякъл автомобилът, и при потегляне ударил ищеца на пешеходната пътека. Не видял откъде идва, тъй като цялото му внимание 3 било към засеклия го автомобил и в момента, в който потеглил, видял човека на капака на колата. Паднал на земята, предполага, че го е ударил някъде около таза. Подпрял се на колата и паднал. Маршрутът бил добре познат на свидетеля, знаел всяка една пешеходната пътека там, но самата ситуация била такава, че не предвидил, че при излизането на пряката и между колите ще излезе човек. Нямало видимост към самата пешеходна пътека.

От разпита на свидетеля П. Ф. Д. /син на ищеца/ се установява, че знае за пътния инцидент, като в рамките на 10 минути пристигнал на място, където се беше случило.

Ищецът лежал в безпомощно състояние на тротоара. Разпознавал го, но не можел да говори нормално. Ищецът останал в рамките на около една седмица в гръдна хирургия на Пирогов, тъй като при счупването на ребро бил получил пневмотаракс. Посещавали го ежедневно и свидетелят, и майка му, тъй като той не можел да се обслужва сам, ставането му било много трудно, личните хигиенни нужди било трудно да ги изпълнява сам. В болницата имал непрекъснато болки, когато го изписали в рамките на около един месец изобщо не излизал навън, болките продължавали. Болките били в гръдния кош, при всяко най-малко движение, включително изправяне в леглото, той пъшкал и охкал. Имал затруднения с дишането. След първия месец се опитвали да го извеждат навън, но след 50 метра спирал, защото се изморявал от болка. Преди това той се виждал по няколко пъти седмично с приятели.

Виждането с приятели след инцидента го прекратил. Поведението му се променило, защото той искал да има непрекъснато някой с него, когато излизал навън. Предпочитал да пресича само на светофари. При форсиране на автомобил и при шум от спирачки се стряскал. Не излизал сам, само със свидетеля или с майка му. В първия месец използвал подлога и памперси, което му повлияло негативно, изпитвал срам и неудобство. Станал затворен, не обичал да излиза, при рязка промяна на времето продължавало да го боли нараненото място.