Решение № 3535 от 23.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3535 гр. София, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20261110211934 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски Районен съд е сезиран с жалба от ***, с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ,,Джеймс Баучер“ № 87 чрез упълномощен защитник против Наказателно Постановление № Р – 10 – 86/24.07.2026г. издадено от заместник – председател на КФН, ръководещ управление ,,Застрахователен надзор“, с което на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 1 022,58 евро за административно нарушение по чл.108, ал.1 от Кодекса за застраховането.

В жалбата наказаното лице оспорва законосъобразността на наказателното постановление с твърдението, че описаното административно нарушение не е било извършено ,,повторно“ по смисъла на закона. Релевира възражение за маловажност на случая и несъразмерност на наложеното наказание. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания акт като неправилен или алтернативно да измени същия като преквалифицира наложената санкция в такава по чл.644, ал.1, т.1 от КЗ и наложи минималната по размер санкция.

В съдебно заседание жалбоподателят ***, редовно призован, не се 1 представлява.

Административно – наказващият орган - заместник – председател на КФН, ръководещ управление ,,Застрахователен надзор“, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата като предлага на съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото и като взе предвид становищата на страните намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства установяват следната фактическа обстановка:

На 17.10.2025г., пред *** е била предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по повод настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, довело до увреждане на лек автомобил марка ,,Фолксваген“ със сръбски рег.№ ****.

Предявено е на осъществено на 17.10.2025г. по електронна поща на електронния адрес на дружеството: ***. Това се доказва както то документите, така и от застрахователя със становището му с вх.№ 91 – 02 – 1685 от 20.01.2026г. по описа на КФН.

На 19.12.2025г. жалбоподателят отново изпратил по електронна поща на електронния адрес на дружеството: ***** електронно писмо с напомняне, че очаква произнасяне.

Завеждането на претенцията е било удостоверение с № ********** на 30.12.2025г. на основание договор за задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/02/125001855609 от 03.06.2025г.

На датата на завеждане на претенцията – 17.10.2025г. пред застрахователя са били представени писмени доказателства, необходими за установяване на основанието и размера й, включително и данни за банкова сметка, по която да бъде изплатено застрахователното обезщетение.

На 30.12.2025г. бил извършен оглед на увредения лек автомобил, въз 2 основа на представен снимков материал.

На 30.12.2025г. *** е изпратило по електронна поща на адвоката на Stojanovic Lubisa констатираните в описа увреждания по автомобила.

С писмо с изх.№ 91 – 02 – 1685 от 22.01.2026г. по описа на КФН е изпратено от застрахователното дружество писмено становище, в което ясно и недвусмислено да посочи на коя дата е постъпила за първи път в *** претенцията на адреса на електронната поща на дружеството - ****** .като вземе отношение и по въпроса за нейното постъпване на 17.10.2025г.

На 04.02.2026г. с писмо с вх.№ 91 – 02 – 1685 от 04.02.026г. по описа на КФН, *** заявява, че във връзка с постъпилата комуникация на 17.10.2025г.по преписка № ********** на името на клиента Б., случаят е бил приключен.

След постъпило допълнително напомняне от страна на клиента, всички необходими действия по обработката са извършени и преписката е била финализирана.

На 19.01.2026г. застрахователят се е произнесъл като е изплатил по банков път на С. Л. сумата в размер на 338.29 евро.

Съгласно чл.108, ал.1 от КЗ застрахователят следва да се произнесе по претенцията по застраховки в срок до 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл.106 като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума или мотивирано откаже плащането.

Следователно считано от 17.10.2025г. за застрахователя *** е възникнало задължението да се произнесе по претенция № ********** по един от алтернативно посочените в т.1 и т.2 от същата разпоредба начин. Това свое задължение *** било длъжно да изпълни в срок до 08.11.2025г. Налице е произнасяне по претенцията извън срока, което довело до съставяне на АУАН, който бил връчен на пълномощник на дружеството и подписан от него без възражения. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, в което административно наказващият орган приел, че деянието е извършено повторно, тъй като спрямо *** е имало влязло в сила на 30.01.2025г. Наказателно Постановление № Р – 10 - 16 от 22.01.2024г. за същото нарушение.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните, поради което 3 и съдът я възприе като безспорно установена и доказана въз основа на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Предмет на преценка на обжалваното наказателно постановление е съответствието му с материалния и процесуалния закон. По административно наказателната преписка са приложени кореспонденцията между страните по договора, влязлото в сила наказателно постановление, извлечение от кореспонденцията, застрахователната полица ,,Гражданска отговорност“ на автомобилистите, уведомление чиято истинност и авторство не са оспорени от страните поради което съдът ги кредитира като достоверни.

Както АУАН, така и издаденото НП са били издадено в съответствие на разпоредбите на ЗАНН и в предвидените в чл.34 давностни срокове.

При възприетата от съда фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните доказателства следва да се приеме, че търговското дружество *** е извършил административно нарушение по чл.108, ал.1 от КЗ.

Обективният състав на нарушението се изразява в бездействие, т.е. жалбоподателят не е се е произнесъл в законоустановения 15 – дневен срок по заявена застрахователна претенция.

От субективна страна административната отговорност жалбоподателя – юридическо лице е обективна и безвиновна. на

По отношение на наказанието каквото е и възражението в жалбата съдът счита, че същото правилно е било издадено за повторно нарушение.

Съгласно § 1, т. 51 от ДР на КЗ "повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение. Съдът приема, че процесното нарушение е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на Наказателно постановление № Р-10 - 16/22.01.2024 г., с което ЗД ,, БУЛ ИНС" АД е наказано за нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ.

Неоснователно е възражението за маловажност на случая. В жалбата не се посочват конкретни аргументи, свързани с приложението на привилегирования състав на чл.28 от ЗАНН. Задължението по чл. 108, ал. 1 КЗ е едно от основните гаранционни правила в отношенията между застрахователя и застрахованото лице. То цели да осигури своевременно произнасяне по предявената претенция, като застрахованият получи дължимото обезщетение или мотивиран отказ, който може да защити по 4 съдебен ред. Изискването за произнасяне в срока по чл. 108, ал. 1 КЗ не е формално законово задължение, а гаранция за своевременното упражняване на правата на застрахованите лица. Застрахователят е професионален участник на пазара и в договорното отношение разполага с организационен, информационен и икономически ресурс, който обичайно го поставя в посилна позиция спрямо застрахования. От своя страна застрахованият, след настъпване на застрахователно събитие, очаква изпълнение на основната функция на застраховката – своевременно компенсиране на претърпените вреди или поне ясно и мотивирано произнасяне, което да му позволи да организира защитата си. Когато застрахователят не изпълни това задължение в законовия срок, застрахованият е поставен пред неблагоприятната алтернатива да търпи забавата или да предприеме допълнителни действия, включително съдебни, за реализиране на правата си, което предполага време, разходи и несигурност. Ето защо обществената опасност на нарушението не се определя единствено от размера на конкретното обезщетение или от продължителността на забавата. Тя се извежда от характера на защитаваните обществени отношения – своевременното, добросъвестно и ефективно изпълнение на задълженията на застрахователя спрямо застрахованите лица. В конкретния случай допълнително значение има и обстоятелството, че нарушението е извършено повторно, като предходното наказателно постановление, обуславящо повторността, също е било за нарушение на същото задължение. Това изключва извода, че се касае за инцидентно отклонение в поведението на застрахователя, и обосновава необходимостта от ефективна санкционна реакция. По тези съображения съдът счита, че не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН. Случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения по чл. 108, ал. 1 КЗ, особено предвид повторността на нарушението.

Следва да се съобрази, че при административни санкции, включително когато националната правна уредба предвижда санкция в определен или минимален размер, съдът следва да извърши реална преценка дали наложената санкция е съразмерна спрямо тежестта на конкретното нарушение, целите на санкционирането и защитаваните обществени отношения. В случая такава преценка води до извод, че наложената имуществена санкция е съразмерна. Целта на санкционната норма е не само да санкционира конкретното забавяне, но и да гарантира дисциплинирано 5 спазване на сроковете за произнасяне от страна на застрахователите като професионални субекти, които упражняват дейност от значим обществен интерес. В конкретния случай санкцията по чл.644, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от КЗ е наложена за повторно нарушение и е в минимален размер, поради което и не подлежи на последваща редукция.

При служебна проверка по законосъобразността на наказателното постановление не се констатираха съществени и неотстраними процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна.

Предвид гореизложеното съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото съдът намира за основателно искането на упълномощения процесуален представител на административно наказващия орган за осъждане на *** да заплати по сметка на КФН юрисконсултско възнаграждение в размер на 66.47 лева, както и по сметка на СРС сумата от 02.55 евро за издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № Р – 10 – 8 6/ 24.07.2026г. издадено от Заместник – председател на КФН, ръководещ управление ,,Застрахователен надзор“, с което на ***, с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ,,Джеймс Баучер“ № 87 е наложена имуществена санкция в размер на 1 022,58 евро за административно нарушение по чл.108, ал.1 от Кодекса за застраховането.

НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА ***, с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ,,Джеймс Баучер“ № 87 да заплати по сметка на Комисията за финансов надзор сумата от 66.47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, както и по сметка на СРС сумата от 02.55 евро за служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. София град.