Определение № 11733 от 24.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11733 гр. София, 24.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110149738 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 05.05.2026 г. от 09:30 часа, за когато страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.

ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства под опис.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение ответниците да представят справка извлечение за плащанията по процесните договори за паричен заем и предоставяне на поръчителство.

Д О П У С К А изслушване на заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по което вещото лице след запознаване с доказателствата по делото и извършване на необходимите справки даде отговор на поставените в доказателствената част на исковата молба задачи.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ, в размер на 250 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението по сметка на СРС .

НАЗНАЧАВА за вещо лице В.П., КАТО УКАЗВА на вещото лице да започне работа след представяне на доказателства по внесения депозит И да представи заключението най-малко една седмица преди съдебното заседание.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:

Предявени са от ищеца Б. В. В., ЕГН **********, срещу ответниците 1

„*********“ АД, ЕИК ********, и „******* ЕООД, ЕИК **********, обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. I и III ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване за недействителен на Договор за паричен заем № ******* от 06.01.2020 г., сключен между ищеца и „*********“ АД, и Договор за предоставяне на поръчителство № ******* от 06.01.2020 г., сключен между ищеца и „******* ЕООД, както и искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД за осъждане на „*********“ АД да заплати на ищеца сумата от 1039,07 евро/ 2032,06 лв./, представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем № ******* от 06.01.2020 г., сключен между ищеца и „*********“ АД, и за осъждане на „******* ЕООД да заплати на ищеца сумата от 764,35 евро/ 1494,94 лв./, представляваща недължимо платена сума по Договор за предоставяне на поръчителство № ******* от 06.01.2020 г., сключен между ищеца и „******* ЕООД.

Ищецът Б. В. В., ЕГН **********, излага твърдения, че на 06.01.2020 г. сключил Договор за паричен заем № ******** с „*********“ АД, по силата на който последният, в качеството си на кредитодател, отпуснал сумата от 5000 лв. в полза на ищеца и кредитополучател по кредита, при ГЛП в размер на 40 % и ГПР в размер на 49,02 %. Сочи, че в чл. 4 от договора било уговорено предоставяне на обезпечение – две физически лица поръчители, които да отговарят на конкретни изискуеми от кредитора условия, или банкова гаранция в полза на кредитора. Поддържа, че при сключване на процесния договор за паричен заем сключил и договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който вторият ответник „******* ЕООД поел задължението да обезпечи изпълнението по съответния договор за паричен заем срещу възнаграждение от 1493,94 лв. Съгласно чл. 3 от договора за предоставяне на поръчителство „*********“ АД било овластено да приема вместо „гаранта“ изпълнение на задължението за плащане на възнаграждение.

Поддържа нищожност на договора за паричен заем поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото възнаграждението за поръчител е следвало да бъде включено при определяне стойността на ГПР.

Не било спазено изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като посоченият размер на ГПР не отразявал действително прилагания. Тъй като ГПР бил задължителен реквизит от договора за паричен заем, липсата му водела до недействителност на договора в цялост. Поддържа, че в случая било налице заблуждаваща търговска практика. Счита, че поради нищожност на договора за паричен заем уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчителя не е произвела действие. Поддържа, че с клаузата, уреждаща заплащане на възнаграждение на поръчителя, се оскъпява договора и се създава предпоставка за неоснователно обогатяване. Предвид недействителността на договора за паричен заем нищожен се явявал и договорът за предоставяне на поръчителство. Твърди се, че ищецът е направил всички плащания по договора за заем, като е заплатил общо сумата от 8526 лв., с оглед което недължимо платена се явявала сумата от 3526 лв., от която 2032,06 лв. – на „*********“ АД, и 1493,94 лв. – на „******* ООД. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „******* ЕООД, ЕИК **********, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Д.К., с който оспорва установителния иск като недопустим поради липса на правен интерес. Счита, че съединяването на установителния иск с осъдителния иск представлява злоупотреба с право, доколкото процесуалният представител на ищеца цели да се обогати неоснователно. Оспорва твърденията за нищожност на процесния договор за паричен заем, като поддържа, че същият е сключен в съответствие със законовите изисквания на ЗПК. Поддържа, че ГПР е изчислен коректно, като в него са включени всички разхдои по кредите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Оспорва да е налице заобикаляне на закона или противоречие с добрите нрави. Оспорва сключването на договор за предоставяне на поръчителство да се явява необходимо условие за сключването на договор за заемната сума. Не оспорва, че при изчисляване на ГПР не е включено като разход по кредита възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Счита за недоказана осъдителната претенция на ищеца. Сочи, че поради предсрочното погасяване на кредита дължимото лихвено задължение е било редуцирано и заплатено в размер на 1948 лв. вместо 2032,06 лв. Прави възражение за погасителна давност. Моли за прекратяване на делото, респ. – за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „******* ЕООД, ЕИК **********, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. М.З., с който оспорва установителния иск като недопустим поради липса на правен интерес. Счита, че съединяването на установителния иск с осъдителния иск представлява злоупотреба с право, доколкото процесуалният представител на ищеца цели да се обогати неоснователно. По същество оспорва исковите претенции като неоснователни. Поддържа, че предсрочното погасяване на задълженията на ищеца по договора за паричен заем е довело до редуциране на възнаграждението по договора, като същото е било заплатено в размер на 1427,28 лв. Твърди, че сумата е получена на валидно правно основание като възнаграждение за предоставена услуга по действителен договор. Оспорва процесният договор за предоставяне на поръчителство да страда от сочените в исковата молба пороци. Оспорва сключеният от него с ищеца договор да е акцесорен спрямо договора за паричен заем. Възразява срещу твърдението на ищеца, че недействителността на договора за паричен заем влече недействителност и на договора за предоставяне на поръчителство. Счита твърденията за недействителност на договора за паричен заем за неоснователни. Оспорва процесният договор за предоставяне на поръчителство да попада в приложното поле на ЗПК. Оспорва да е налице нееквивалентност на насрещните престации. Релевира възражение за погасителна давност. Моли за прекратяване на делото, респ. – за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:

Между ищеца Б. В. В. и „*********“ АД е сключен Договор за паричен заем № ******** от 06.01.2020 г., по силата на който ответното дружество, в качеството си на заемодател, е отпуснало на ищеца сумата от 5000 лв. при 3 уговорени ГЛП в размер на 40 % и ГПР в размер на 49,02 %.

Във връзка процесния договор за заем между ищеца и „******* ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка който било предвидено заплащането на възнаграждение в размер на 1493,94 лв.

При изчисляване на ГПР по договора за паричен заем не е включено възнаграждението за поръчител.

Ищецът предсрочно е погасил главницата по процесния договор за заем.

Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

По исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже че на между него и ответниците са бил сключени процесните договори за паричен заем/ за предоставяне на поръчителство с посоченото съдържание; обстоятелствата, от които произтича, че договорите са недействителни на заявените правни основания.

В тежест на ответника е да установи обстоятелствата, от които произтичат възраженията му.

По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. I ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже престирането на процесната сума в полза на ответника и нейния размер.

В тежест на ответника е докаже, че е налице основание за получаване, респ. – за задържане на сумата.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да докаже изтичането на достатъчен срок от момента, в който е получено нещо без правно основание, обуславящ погасяването му по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността.

УКАЗВА на страните, че съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК, с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

4

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е обективиран докладът по делото, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5