Решение № 266 от 11.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Пловдив, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20245300503163 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „Комсо“ ООД, ЕИК 115580058, чрез пълномощника адв. Г. Б., срещу решение №3379/27.07.2024г. постановено по гр.д.№2775/2023г. по описа на РС – Пловдив, в частта , с която търговското дружество е осъдено да заплати на „Синтра Строй“ ООД, ЕИК 202932603, сумата от 310.54 лв. /триста и десет лева и 54 ст./ обезщетение за забава за периода от 05.01.2022г. до 17.06.2022г. върху сумата от 37548.52 лв. по фактура № 0000000871 от 21.12.2021г. за извършени СМР, както и сумата от 775.67 лв. /седемстотин седемдесет и пет лева и 67 ст./ обезщетение за забава за периода от 12.08.2022г. до 23.02.2023г. върху сумата от 22548.52 лв. по фактура № 0000000871 от 21.12.2021г. за извършени СМР.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа се от жалбоподателя, че с молба от 19.01.2024 г. е уведомил първоинстанционният съд, че не е получил препис от уточняващите молби на ищеца от 26.10.2023 г. и от 30.10.2023 г. и приложените към тях доказателства, посочени в Определение № 12921 от 14.11.2023 г., и поискал възможност за становище по същите след надлежното им връчване, което не е било уважено от първоинстанциония съд и е довело да нарушаване на правото на защита на ответника.Твърди се, че при решаване на делото 1 първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията на жалбоподателяответник, направени с молба от 22.05.2024 г., с които е оспорил депозираното на 12.03.2024 г. заключение на съдебно - счетоводна експертиза по делото в частта относно размерите на изчислените мораторни лихви за претендираните с исковата молба периоди поради това, че експертизата не е взела предвид извършените от ответника плащания на част от тези мораторни лихви на 18.03.2024 г. и на 22.05.2024 г. и оспорени като прекомерни спрямо законоустановените размери претендираните от ищеца разноски съгласно представения списък.

Поддържа се от жалбоподателя, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и в частта за разноските , тъй като съдът не се е произнесъл по искането на страната за тяхното присъждане. Твърди се , че е налице и ново обстоятелство по смисъла на чл.

266, ал. 2 от ГПК, настъпило след постановяване на обжалваното съдебно решение, представляващо погасяване на част от претендираните мораторни лихви за забава чрез извършено от ответника плащане на сума в размер на 420,88 лева с платежно нареждане от 09.09.2024 г. на „Банка ДСК“ АД.Въз основа та така изложените оплаквания се настоява за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и отхвърляне на исковите претенции.

Въззиваемата страна „Синтра Строй“ ООД, ЕИК 202932603, чрез пълномощника си адв. М. Г., изразява становище за правилност на решението, което се иска да бъде потвърдено с присъждане на направените по делото разноски.

Пловдивски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е и правилно, като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.

По доводите, изложени в жалбата, съдът намира следното:

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

В случая спор по фактите няма, като в тази връзка с въззивната жалба не се оспорват фактическите и правни изводи на съда относно сключения на 11.05.2020г. между ответника „Комсо“ ООД, в качеството му на възложител и 2 ищеца „Синтра Строй“ ООД, в качеството му на изпълнител, договор за изработка по смисъла на чл.266,ал.1 от ЗЗД за извършване на строителни и монтажни работи на обект: „Направа машинно обработена настилка и бордове в хале-подрастващи телета – 2 бр. и прилежащи дворове с.Цалапица“, както и подписания между страните анекс към договора от 03.08.2020г. за възлагане на допълнителни дейности и за обект „Площадка за съоръжения в ПИ 141.17 местност „Петров кладенец“ по КК на с.Цалапица, Община Родопи“. Не се оспорват фактическите и правни изводи на първоинстанционният съд, че по така възникналото облигационно правоотношение ищецът е изправна страна , като е изпълнил качествено и в срок възложените му СМР-та и е налице неизпълнение на задълженията от ответника да заплати дължимото за приетата работа възнаграждение в уговорения срок , поради което е изпаднал в забава и дължи обезщетение по чл.86,ал.1 от ЗЗД

Единствените релевирани от въззивника оплаквания във възззивната жалба, касаят допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила, за които въззивният съд не следи служебно съгласно т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК и се произнася по довод на страната.

Решаващият състав на въззивния съд намира изложените във въззивната жалба оплаквания за неоснователни и не констатира допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, налагащи отмяна на атакувания акт.

Неоснователни са оплакванията на ответника за нарушаване на правото му на защита поради това, че първоинстанционният съд е оставил без уважение искането му за връчване на препис от представените от ищеца молби от 26.10.2023 година и 30.10.2023 година и не е изразил становище по тях. Цитираните молби са такива по чл.230 от ГПК и по чл.214 от ГПК за възобновяване на спряното по общо съгласие на страните производство по делото и за изменение на размера на предявените искове , като в посочените правни норми няма разписано задължение за тяхното администриране от първоинстанционния съд и изразяване на становище по тях от насрещната страна.В действащия ГПК - чл. 214 ГПК, за разлика от чл. 116, ал. 2 от ГПК (отм.) задължение за представяне на препис от молбата за изменение на иска при отсъствие на ответната страна не е въведено.

Неоснователни са и направените оплаквания, че първоинстанционното решение не е съобразено с направените от ответника с молба от 22.05.2024 година възражения относно размера на начислените мораторни лихви предвид извършените от него в хода на делото плащанията.

Първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на събраните по делото доказателства , отчел е извършените от ответника в хода на делото плащания , както и сключеното между страните в хода на делото извънсъдебно споразумение на 26.04.2023г., имащо характер и на извънсъдебно признание от ответника относно наличието на поменатите парични задължения, произтичащи от постигнато между страните съглашение. Видно от съдебното решение съдът - именно отчитайки направените от ответника в хода на делото плащания и сключеното между страните споразумение , е уважил исковите 3 претенции в действително дължимите им размери и съгласно приетата по делото съдебно счетоводна експертиза.

На следващо място, направеното от ответника, тук жалбоподател, плащане на сумата от 420,88 лева, извършено на 09.09.2024 година след постановяване на първоинстанционното решение, представлява нововъзникнало обстоятелство по смисъла на чл. 266, ал. 2 от ГПК.

Въззиваемата страна не оспорила получаването на сумата и е направила отказ от тази искова претенция, поради което с влязло в законна сила протоколно определение от 28.01.2025г. въззивният съд е прекратил производството по делото в тази му част и се е десезирал от нейното разглеждане.

Досежно оплакването във въззивната жалба относно присъдените от първоинстанционният съд разноски, следва да се посочи, че вземането за разноски има самостоятелен характер и законодателят е уредил специален процесуален ред за защита срещу решението в частта за разноските – чл. 248 ГПК, който не се припокрива с реда за защита срещу решението по съществото на спора.Ето защо с определение от 16.10.2024г. въззиният съд е прекратил производството и върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК по обективираните във въззивната жалба оплаквания срещу постановеното решение в частта му за разноските.

Срещу постановеното по реда на чл.248 от ГПК от първоинстанционния съд определение №13149/23.10.2024г. не е била подадена жалба от страните , поради което спорът досежно разноските между страните е бил разрешен с влязъл в сила съдебен акт, който поради липсата на жалба не може да бъде ревизиран от въззивната инстанция.

В заключение на изложеното и след като от жалбоподателя не са заявени други доводи и оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в преклузивния двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, то същото като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал.3 ГПК се следва присъждане на въззиваемата страна на направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 500 лева. Възражението за прекомерност от страна на жалбоподателя на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото.

Същевременно размерът на заплатено от въззиваемото търговско дружество адвокатско възнаграждение е по нисък от този на адвокатското възнаграждение, което жалбоподателят е заплатили на процесуалния си представител / 900 лева/ и претендират присъждане по делото.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1, пр.І ГПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №3379/27.07.2024г. постановено по гр.д.

№2775/2023г. по описа на РС – Пловдив, в частта , с която „Комсо“ ООД, 4

ЕИК 115580058, е осъдено да заплати на „Синтра Строй“ ООД, ЕИК 202932603, сумата от 310.54 лв. /триста и десет лева и 54 ст./ обезщетение за забава за периода от 05.01.2022г. до 17.06.2022г. върху сумата от 37548.52 лв. по фактура № 0000000871 от 21.12.2021г. за извършени СМР, както и сумата от 775.67 лв. /седемстотин седемдесет и пет лева и 67 ст./ обезщетение за забава за периода от 12.08.2022г. до 23.02.2023г. върху сумата от 22548.52 лв. по фактура № 0000000871 от 21.12.2021г. за извършени СМР.

ОСЪЖДА „Комсо“ ООД, ЕИК 115580058, да заплати на „Синтра Строй“ ООД, ЕИК 202932603, сумата от 500 лева- разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.

280, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5