Решение № 260039 от 31.03.2021, Районен съд - Свищов

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260039 гр.Свищов, 31.03.2021 г.

Свищовският районен съд в публично заседание на 8.02.2021година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 667/2020г., за да се произнесе, взема предвид:

Иск за делба на съсобствен имот, във фазата на допускане на делбата.

Ищцата

В.М.Б. твърди, че с ответника са законни наследници на родителите си – баща им М. Б. ***, починал на 27.04.2018г. и на майка им П. И. Н., б.ж. на гр. Свищов, починала на 16.01.2020г.. Заявява, че по време на брака на родителите им, баща им М.

Н. придобил въз основа на покупко-продажба следния недвжими имот, а именно – АПАРТАМЕНТ № 14 , находящ се в гр. Свищов, ул. *, състоящ се от две стаи, кухня, коридор, баня-тоалетна и тераса, със застроена площ от 62,97 кв.м. при граници и съседи: на север – стълбищен коридор, на юг – външен зид, на изток и запад – държавни апартаменти, заедно с прилежащото му избено помещение № 14 с полезна площ от 3,52 кв.м., при граници и съседи: на север – държавно мазе № 15, на юг – държавно мазе № 13, на запад – коридор, на юг – зид с другия вход, заедно с 1,300 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строж, видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 08.10.1990г.. Посочва, че съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, апартамента представлява самостотоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес гр. Свищов, **, в сграда с идентификатор

***, с предназначение жилищна сграда – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, посочена в документа площ 62,97 кв.м., прилежащо избено помещение № 14, с площ от 3,52 кв.м. , 1,300 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж.

Твърди, че след смъртта на родителите им, били съсобственици с ответника при равни права по отношнеие на този недвижим имот. Заявява, че до смъртта си майка им живеела в процесния имот, а след нейната смърт процесното жилище не се ползвало от никоя от страните. Направила опит доброволно да прекрати съсобствеността между нея и ответника по отношение на имота, като изпратила на ответника покана, с която му предложила два варианта – или тя да придобие целия имот и да му заплати парично уравнение на дела от имота в размер на 10000 лева или той да придобие собствеността на имота, а да й заплати парично уравнение на дела в размер на 10 000 лева, която покана била получена от ответника на 02.06.2020г. , но същия не отговорил в срока. Моли съда да постанови решение, с което да допусне до делба между нея и ответника описания недвижим имот, като се образуват два равни дяла, по един за ищцата и за ответника. В хода на устните състезания, чрез процесуалният си представител взема становище, че иска за делба следва да бъде уважен, а инцидентния установителен иск – отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Посочва, че от доказателствата по делото се установило, че цената на имота била в размер на 12 746 лева, част от които заплатени при сключване на договора, а останалите със заемни средства в размер на 9800 лева. Посочва, че в някои от приложените платежни документи липсвало посочено основание за плащането, в други било посочено основание заем за жилище, но във всички вноски бележки като титуляр на сметката по която се плаща бил посочен М. Н., а в част от бележките като вносител бил посочен също М. Н., а в някои и ответника. Позовава се на съдебната практика, според която придобитото със заем имущество на името на единя съпруг, но по време на брака, е общо за двамата съпрузи, без значение кой е изплатил заетата сума, като последващо изплащане на заема не водело до вещно-правни трансформации на придобитите права, а само до възникване на облигационни отношения. Счита, че солидарно отговорни за заема, с който е изплатена част от цената на имота били наследодателите на страните, а изплащането на заема или на част от него от третото лице имало за последица възникване на облигационни отношения между платеца и наследодателите , но не и до промяна на възникналото вещно право на собственост на наследодателите. Изплащането на заем не било посочено като основание за придобиване на собственост в нормата на чл. 77 от ЗС. Сочи, че правото на ответника да претендира облигационното си вземане срещу родителите му било погасено по правилата на общата погасителна давност, като това право на облигационно вземане било погасено и по отношение на ищцата.

Липсвали доказателства за едностранни или двустранни разпоредителни сделки в полза на ответника. В писмена защита излага подробни съображения за неоснователност на инцидентния установителен иск предявен от ответника и за основателност на иска за делба. Взема становище, че закупения по време на брака недвижим имот, заплатен с банков кредит, е бил съпружеска имуществена общност между родителите на страните и било без значение кой от тях или кое трето лице е погасявало целия или част от банковия заем, като това не водело до вещноправни трансформации в правото на собственост. Посочва, че евентуални облигационни претеции на ответика не биха се отразили на правото на собственост относно процесния имот и не му давали по-големи права от тези на ищцата. Счита, че от доказателствата по делото се установявало, че правото на собственост на страните по отношения на процесния недвижим имот било придобито от тях по наследството и правата на двамата наследници били равни. Претендира разноски във връзка с инцидентния установителен иск.

Ответникът б.М.Б. в дадения от съда срок е подал отговор на исковата молба, в който оспорва квотите при които да бъде допусната делба на процесния апартамент, като счита, че делбата следва да бъде допусната в съотношение 1586,33/14622.12 ид.части от собствеността, равняващи се на 10,8488% ид.части за ищцата и 13035,79 /14 622,12 ид.части от собствеността равняващи се на 89,1512 % ид.части за ответника. Твърди, че разполага с доказателства, според които родителите на страните по делото за закупуването на имота са заплатили само и единствено със собствени парични средства част от цената на апартамента в общ размер на 3172,66 лева, а всички останали парични средства до пълното изплащане на цената на апартамента били заплатени само и единствено от него. Твърди, че М. Н. закупил апартамта на 08.10.1990г. като сумата 2946 лева била внесена а останалата сума в размер на 9800 била със заемни средства от ДСК. Твърди, че сумата 2946 лева била лична собственост на ответника, преведена по негово нареждане от неговата лична банкова сметка ***/181, обслужваща кредита по закупуването на апартамента, а за изплащането на кредита от ДСК Свищов, с който бил закупен апартамента, наследодателите са заплатили със собствени парични средства само част от цената в размер на 3172у66 лева, включващи и лихвите по кредита. Твърди, че всички останали парични средства до пълния размер на кредата за закупуване на апартамента , ведно с лихвите по погасителен план в размер на 11 449,46 лева били заплатени с лични средства на ответника, чрез отделни парични преводи по банков спът по сметка 180/181 на ДСК Свищов. Твърди, че ищцата нямала принос за закупуване на процесното жилище. Претендира разноски. Предявява инцидентен установителен иск по чл. 124 от ГПК с искане да бъде прието за установено по отношение на ищцата, че Б.М.Б. притежава право на собственост 89,1512 % ид.части от собствеността на процесния имот – апартамент с идентификатор *** , избеното помещение и съответните ид.части от сградата , като претендира разноски. В хода на устните състезания моли да бъде постановено решение, което да бъде съобразено с направените възражения в отговора на исковата молба и с предявения инцидентен установителен иск. В писмена защита излага подробни съображения за основателност на предявения инцидентен установителен иск по чл. 124 от ГПК и за неоснователност на иска за делба по отношение на квотите при които да бъде допусната делбата – ищцата нямала принос за закупуването и изплащането на апартамента, поради което делбата следвало да бъде допусната при следните квоти- 89.1512 ид.части за ответника и 10.848 ид.части за ищцата. Претендира разноски.

Ответникът по инцидентния установителен иск В.М.Б. в дадения от съда срок е подала отговор на исковата молб, в който взема становище за неоснователност на иска. Посочва, че имота е придобит от родителите на страните, в режим на съпружеска имуществена общност, като заплащането на имота, удовлетворяващ жилищни нужди на семейството е извършено по време на брака с кредитни средства, и същия е в режим на СИО, без значение на името на кого от съпрузите е придобит и кой от тях каква част от кредита е погасил. Посочва, че последващото изплащане на заема не води до вещноправни трансформации на придобитете права, а до възникване на облигационни отношения. За изтегления заем по време на брака за закупуване на жилище , солидарно отговорни били двамата съпрузи, като излащането на заема или част от него от трето лице имало за последица възникване на облигационни отношения между него и съпрузите – наследодатели, но не водело до промяна на възникналите вече вещни права. Изплащането на заем, изтеглен за закупуването на недвижим имот не било посочено като способ за придобиване на собственост в чл. 77 от ЗС, в който смисъл била и трайната съдебна практика.

Счита, че закупения по време на брака процесен имот, заплатен частично с банков кредит, бил н режим на СИО между родителите на страните и било без значение във вещно правен аспект който от двамата съпрузи или кое трето лице е погасявало целия или част от банковия заем или погасяването на заема нямало за послезица вещноправни трансформации в правото на собственост. От тук и следвало, че след смъртта на наследодателите на страните, правото на собственост се е разпределило паровна между съделителите. Посочва, че ищцата черпела правата си от наследственото правоотношение с родителите си. Дори да се докажело, че ищецът по инцидентния иск е погасил част от банковия заем, с който е заплатена част от цената на имота, това само му е дало право да има облигационно вземане срещу родителите си, но не водело до придобиване на по-голям даля от собствеността върху апартамента. Моли да бъде постановено решение, с което установителния иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, взети по отделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 8.10.1990г. , М. Б. Н. на 8.10.1990г. е закупил недвижим имот построен 1982 г., находящ се в гр. Свищов, ул. ***, състоящ се от две стаи, кухня, коридор, баня-тоалетна и тераса, със застроена площ 62,97 кв.м., с прилежащо избено помещение № 14, с полезна площ 3,52 кв.м. и 1,800 % ид.части от общата част на сградата и от правото на строеж, при граници – на север стълбищен коридор, на юг външен зид, на изток и запад държавни апартаменти, и граници на избеното помещение – на север държавно мазе, № 15, на юг държавно мазе № 13, на запад коридор , на юг зид с другия вход, за сумата 12 746,00 лева, като от цената на имота 2946 лева заплатени със собствени средства на купувача и 9 800 лева – заемни средства от ДСК, внесени по сметка 180/181.

Актуалното местоположение на имота

– апартамента се установи от приложената схема № 15-374523 от 09.05.2020г. на СГКК – В.Търново, според която имота е с идентификтаор ***, в жилищна сграда, разположена в поземлене имот с идентификатор ***. От удостоверение за данъчна оценка № **********/05.05.2020 г. на Местни данъци и такси към Община Свищов, се установява данъчната оценка на описания в молбата недвижим имот – апартамент в гр. Свищов – 7 456,50 лева.

От приложеното удостоверение за наследници изх. № 06-09-371 от 30.04.2018г. на Община Свищов е видно, че след смъртта си на 27.04.2018 г. М. Б. Н. е оставил наследници съпругата си – П. И. Н. и децата си В.М.Б. и Б.М.Б.. Видно от удостоверение за наследници изх. № 06-09-63 от 20.01.2020г. на Община Свищов, П. И. Н. е починала на 16.01.2020г. и е оставила за наследници В.М.Б. и Б.М.Б. – страните по делото.