Решение № 1605 от 21.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1605 гр. Пловдив, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20235330204251 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4628132, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на И. Г. Б. –представител на „Принтекс“ ООД на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В жалбата и с допълнителна писмена молба се моли за отмяна на ЕФ.

Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на ЕФ. Претендира юрисконсултско възнаграждение, релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита заявеното от въззиваемата страна, че и към датата на съдебното заседание не разполага с разписка за надлежно връчване на ЕФ.

1

Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на надлежно връчване.

В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие, дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна.

Съображенията за това са следните:

Електронният фиш е издаден за това, че на 19.03.2021 г., в 10,40 часа, на Републикански път II-64, км. 50+500, посока от гр. Пловдив към с. Труд, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60км./ч, МПС с рег. № *** при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движело с установена наказуема скорост 75 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 15 км/ч.

Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се опровергава от събраните по служебна инициатива на съда доказателства.

Това е така доколкото в изисканото с разпореждането за насрочване на делото писмо от ОПУ /л. 12 от съд. дело/ изрично е отбелязано, че километър 50+500 на път II-64 “Карлово-Пловдив”, в посока от град Пловдив към село Труд, попада в отсечката с две платна за движение, като на самия км. 50+500 в посока от Пловдив към Труд няма поставени никакви пътни знаци, в това число и пътен знак В26. Пътен знак В26 (60км/час) „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“, в посоката от град Пловдив към село Труд е поставен на км. 50+650, във връзка с организацията и безопасността на движение на находящите се в близост крайпътните обекти и разработените и изградени пътни връзки към тях, като действието му се изчерпва при км.

50+590, където има кръстовище за фирма „Осрам“. Км. 50+500 се намира 2 след кръстовището, находящо се на км. 50+590, което означава, че за него ограничението на скоростта не е валидно.

Съдът изцяло кредитира отразеното в цитираното писмо на ОПУ, доколкото съответства, както на останалите събрани по служебна инициатива доказателства, така и на действащата нормативна уредба.

Съгласно чл. 61, ал.3 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и чл. 50 ППЗДвП - обхвата на действие на пътен знак В26 е до следващото кръстовище.

В тази връзка следва да се съобрази легалната дефиниция за кръстовище, дадена в т.8 от ДР на ЗДвП, а именно: „Кръстовище“ е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво.

Както и легалната дефиниция за път дадена в т. 1 от ДР на ЗДвП, както следва: „Път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.

В писмото от ОПУ-Пловдив изрично е отбелязано, че действието на пътен знак В26 се преустановява от кръстовището на път II-64 с асфалтовия път, служещ за достъп до редица крайпътни обекти, който извод напълно кореспондира на цитираните легални дефиниции.

При положение, че процесният пътен участък, към датата на заснемане на МПС, не е попадал в обхвата на действие на пътен знак В 26, въвеждащ ограничение 60 км/час, то се явяват оборени фактическите констатации в ЕФ, че е допуснато превишение на режима на скоростта от 15 км /ч.

При положение, че конкретния пътен участък не попада в обхвата на действие на пътен знак В26, то няма как да е допуснато и нарушение на чл.

21, ал. 2 ЗДвП, изискващ превишаване на режима на скоростта, въведен с пътен знак В 26. Нещо повече предвид констатираната наказуема скорост на движение от 75 км/ч и при липса на надлежно поставен знак В26 за този участък се оказва така, че поведението на жалбоподателя е несъставомерно, дори напротив – изцяло правомерно е доколкото установената скорост за движение е в рамките но общото ограничение на скоростта от 90 км/ ч.

Посоченият извод, че процесният пътен участък, към датата на заснемането не е попадал в обхвата на действие на пътен знак В26, въвеждащ 3 ограничение 60 км/час, не се оборва от посоченото в Протокола по чл. 10 от Наредбата, че има поставен пътен знак В26 и той се намира на около 250 метра от камерата.

Точно обратното, по вече гореизложените съображения, следва да се приеме, че в процесния случай е:

-изцяло правилен фактическия извод на наказващия орган, че преди процесния участък действително е имало поставен знак В26 в посоката отразена в ЕФ, като този извод кореспондира и на писмото получено от ОПУ;

-но е неверен правния извод, че процесния участък км. 50+500 е попадал в обхвата на действие на този иначе надлежно поставен знак, доколкото зоната му на действие се изчерпва до км. 50+590, поради наличното там кръстовище.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че именно ОПУПловдив към АПИ е единствено компетентната институция, която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена дата.

Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на пътна сигнализация по даден пътен участък.

В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация на движението се одобрява, както следва:

1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Пътища";

2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното областно пътно управление;

3. за местни пътища - от кмета на съответната община.

В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.

4

Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16 август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80 и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на разрешение от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни дейности.

Доколкото процесният път, видно от наименованието му е втори клас, то компетентен да одобри плана за организация на движението по него (независимо дали при постоянна или временна организация) е именно Директора на ОПУ-Пловдив, респективно от тази институция, на чиято територия се намира пътя, ще изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по процесния път.

В този изричен смисъл е Решение от 9.7.2020г. по Наказателно дело № 1093/ 2020 г. Административен съд – Пловдив.

Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно коментираното по – горе писмо на ОПУ Пловдив, че на 05.04.2021г. за процесния пътен участък е надлежно поставена и табела Т2 /1000 метра/.

Доколкото, обаче това се е случило около половин месец след процесното заснемане, този факт се явява изцяло ирелевантен към отговорността на дееца.

По изложените съображения ЕФ следва да се отмени.

По разноските:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има право да му бъдат заплатени разноските по реда на АПК. Такива се присъждат на страна, в чиято полза е изходът на делото. В случая това е жалбоподателят. Последният е представил договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 02.06.2023 г. Видно от същите страните са уговорили възнаграждение в размер на 400,00 лева, което е заплатено изцяло и в брой към момента на подписване на договора. Ето защо сумата от 400,00 лева за адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдена в тежест на ОД на МВР-Пловдив, като възражението за прекомерност следва да се остави без уважение поради 5 неоснователността му.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 4628132, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на И. Г. Б. ЕГН **********–представител на „Принтекс“ ООД, ЕИК 115843655 на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл.

21, ал.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. Б. ЕГН **********, сумата в размер на 400,00 /четиристотин/ лева, разноски в съдебното производство за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6