Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 2438 от 29.10.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
1847/2026
Подписан
29.10.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 10, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 22 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 76, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 12, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 и сл. · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 2438 гр. Бургас, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20262120101847 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на исковата молба на М. Д. С., с настоящ адрес в гр. ......., против „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ........., със седалище гр. София, с която претендира прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит №.......... год., поради противоречието му на закона, на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. т. 9, 10 и 20, ЗПК, и чл. 26, ал. 1, предл. първо, ЗЗД.

Ищецът М. С. е изложила следните фактически и правни твърдения: на 29.11.2024 год. страните са сключили Договор за потребителски кредит № ............, за главница от 5000 лв.; на ищцата не са представени препис от договора за кредит и анексите и приложенията към него; в договора не са посочени компонентите, които съставят ГПР, а това нарушение води до нищожност на договора; на ищеца не са предоставени преддоговорна информация, общи условия и тарифа на кредитора; неясно е дали годишната лихва от 51.14 % е фиксирана, или плаваща, и как се индексира; ищцата е направила плащания по договора в общ размер от 2391,37 евро; на 20.03.2026 год. ответникът е издал удостоверение за задължения, в което е посочено, че 1 остатъчната дължима сума към 23.03.2026 год. е в размер от 5700,52 лв., което е неправилно, тъй като явно ответното дружество е начислявало и други такси и неустойки по договора – той не е написан на ясен и разбираем език и с шрифт не по-малък от 12, не са посочени съществени елементи от неговото съдържание, респ. посочен е грешно изчислен размер на ГПР, който в действителност надхвърля законоустановения максимум; процесният договор е потребителски и спрямо него се прилагат правилата на ЗПК, ЗЗП и ЗПФУР, както и приложимото европейско законодателство; всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор; съдът е длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства; налице е специална правна уредба и по отношение на договора за кредит – ЗПК, който урежда изискванията към договора за потребителски кредит и специални хипотези на нищожност; процесният договор попада под обхвата на ЗПФУР и следва да бъде квалифициран по чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл.

22 от ЗПК, вр. чл. 26 от ЗЗД; налице са нелоялни и заблуждаващи търговски практики по процесния договор; с преюдициално заключение по дело С- 453/10 се приема, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР, представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП; в договора за потребителски кредит задължително трябва да са посочени ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР; за да отговаря на изискванията за яснота и разбираемост, договорът за кредит следва да включва освен величината на самия ГПР, получена след приложение на формулата по чл. 19, ал. 2 от ЗПК, но така също и разходите и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляване; не е ясно с какви допълнителни лихвени или извънлихвени задължения се формира по-високият ГПР над уговорената ставка на възнаградителната лихва.

Ищецът е ангажирал доказателства; моли за присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на предявения установителен иск е чл. 124, ал. 1, 2

ГПК във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 22 и чл. 23, ЗПК, чл. 6, ЗПФУР и чл. 26, ал. 1, ЗЗД.

Ответникът-АД е оспорил основателността на иска и е изложил следните фактически и правни твърдения: дори съдът да счете, че договорът е нищожен, то материалният интерес на иска трябва да бъде променен – за сумата от 2556,46 евро; на 29.11.2024 год. между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № ............, а договарянето между страните е осъществено чрез средства за комуникация от разстояние; договорът за кредит е сключен във формата на електронен документ, при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗЗД, ЗЕДЕУУ и общите условия на ответника; М. С. е регистрирала свой профил в системата на ответника, като е получила уникално потребителско име и парола, получила е ПИН код, както и линк на посочената от нея електронна поща; след получаване на линка М. С. е потвърдила профила си, снимала е личната си карта, направила е селфи с личната си карта и е проведен телефонен разговор с нея, с което профилът й е потвърден; в регистрирания профил М. С. е попълнила заявка за кандидатстване за кредит и е предоставила доброволно пълни и верни данни относно своята самоличност и др. данни; ищцата е потвърдила, че се е запознала и се съгласява с общите условия на ответника; след одобряване на искането за кредит ответникът е генерирал Договор за потребителски кредит № .............., заедно с приложимите общи условия, СЕФ и погасителен план;

М. С. е активирала линка „Приеми договора”; кредиторът е предоставил сума в размер на 2556,46 евро (5000 лева); процесният договор съдържа всички изискуеми съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК условия; уговорена е фиксирана лихва за ползване на кредита в размер на 51.14 %, лихвата за ползване на кредита на ден е в размер на 1/365 от годишната лихва за ползване на кредита; лихвата е фиксирана, а не плаваща, и не е свързана с референтен лихвен процент; ответникът е изпълнил всички изисквания на закона и е предоставил на ищеца цялата информация и документи, съгласно ЗПФУР и ЗПК; всеки договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на потребителя, като още преди подписване на съответния кредит същият е имал право да предложи различни формулировки, сам да избере параметрите и условията; още към момента на сключване на договора ищецът е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя, при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им; ГПР е изчислен 3 съгласно формулата, посочена в Приложение 1 от ПЗР на ЗПК, в общите условия на ответника е посочен начинът на изчисляване на ГПР, той е индивидуализиран и в приложимия СЕФ и Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК; разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР; в настоящия случай е приложимо единствено първото базово допускане – че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; ГПР по договора е неизменен и е формиран изцяло от фиксирани и предварително известни на потребителя величини – главница и възнаградителна лихва; по кредита не са уговаряни, нито начислявани такси по Приложение № 1, неустойки или други оскъпяващи кредита разходи извън възнаградителната лихва, поради което за потребителя не съществува каквато и да е неяснота относно размера на дължимата от него сума и не е налице основание да се счита въведен в заблуждение от посочения ГПР; оскъпяването по кредита е формирано изцяло и единствено от възнаградителна лихва; погасителният план съдържа единствено две съставни величини – главница в общ размер на 5000 лева и оскъпяване по кредита в общ размер на 3082,42 лева, които формират общо дължимата сума; в ГПР подлежат на включване само разходи, които действително съществуват и са известни на кредитора към момента на сключване на договора, а в случая такива извън възнаградителната лихва липсват, а посоченият в договора ГПР отразява точно и пълно разходите по кредита и не въвежда потребителя в заблуждение; в договора и в приложенията към него ГПР е посочен като една-единствена ставка в размер на 65 %, изчислена съгласно единствено приложимата формула по Приложение № 1 от ПЗР на ЗПК; използваният шрифт отговаря напълно на предвидените изисквания в чл. 10, ал. 1 от ЗПК относно еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който не е по-малък от 12.

Ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД е предявил насрещни обективно съединени осъдителни искове, на основание чл. 211, ГПК, за осъждане на М.

С. да му заплати сумата от 1323,54 евро – частично предявена от 2556,46 евро, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № ................ год., ведно със законната лихва от подаване на насрещния иск до 4 окончателното изплащане, а в условие на евентуалност – главен осъдителен иск за сумата от 1323,54 евро, представляваща чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № ........... год., ведно със законната лихва от подаване на насрещния иск до окончателното изплащане.

Във връзка с насрещните си искове „Ай Ти Еф Груп“ АД е изложило следните фактически и правни твърдения: на 29.11.2024 год. страните са сключили Договор за кредит № .........., за сумата от 2556,46 евро, а ответникът М. С. се е съгласила да погаси кредита си с 24 вноски през периода 30.11.2024- 29.11.2026 г., съгласно приложения погасителен план; към настоящия момент ответникът е в забава на вноски от 7-ма до 17-а включително; съгласно чл. 11, б. а) от общите условия на ищеца, в случай на неизпълнение на задължения от страна на кредитополучателя към кредитора, последният има право да обяви задълженията на кредитополучателя за незабавно и предсрочно изискуеми; налице неизпълнение е на задълженията към кредитора, тъй като въпреки настъпването на падеж на погасителни вноски по процесния договор, кредитополучателят не е заплатил изискуемите суми към кредитодателя; за кредиторът е настъпило правото да обяви главницата по кредита за предсрочно изискуема; в хипотезата на обективирано в исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба на длъжника това волеизявление стига до него, т. е. това е и моментът на настъпване на предсрочната изискуемост; с изявлението на кредитора, че обявява кредитът за предсрочно изискуем, договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума; след обявяване на предсрочната изискуемост не се начисляват допълнителни суми по процесния договор; с насрещната си искова молба ищецът обявява Договор за кредит № .............за предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията на първоначалния ищец М. С.; претенцията е в размер на 1323,54 евро, частично предявена от 2556,46 евро, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението, и представляваща сбор от дължимата, падежирала и непогасена част от главница по процесния договор за кредит, ведно с предсрочно изискуемата главница; в случай че съдът обяви процесния договор за недействителен, то М. С. следва да бъде осъдена да върне на кредитора чистата остатъчна стойност на кредита – сумата от 1323,54 5 евро, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението; ако установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане се извърши в отделно производство, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането и това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК; по делото не е необходимо вземането за чистата стойност да бъде предявено с отделен иск, на основание чл. 55 от ЗЗД, а предявеният иск следва да бъде уважен за размера на чистата стойност на кредита, в случай че съдът обяви процесния договор за недействителен.