Решение № 93 от 09.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. София, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20211100106641 по описа за 2021 година

Ищецът „П.И.Б.“ АД твърди в исковата молба, че е титуляр на парични вземания, произтичащи от договор за банков кредит № 000LD-R-013333, сключен на 07.12.2012г. с ответника М. Ф. Б., по силата на който банката е предоставила сумата от 19 500 евро за погасяване на съществуващи задължение на кредитополучателя. Крайният срок за погасяване на кредита бил 30.11.2022г. Уговореният лихвен процент възлизал на БЛП на банката за евро, увеличен с надбавка от 10,01 пункта. Към датата на сключване на договора БЛП на банката за евро е бил 7.99%. Кредитът следвало да бъде издължен на 120 месечни вноски, съгласно погасителен план.

Съгласно Раздел II, т. 10 от договора за кредит плащания, дължими, но неизвършени в срок, поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на Кредитополучателя в Банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в Раздел II, т. 4, лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. При наличие на просрочени плащания, Банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем или да увеличи размера на лихвения процент по кредита, включително надбавката.

Считано от 30.01.2013г. кредитът бил в просрочие. Поради това, на 1

07.08.2019г. банката връчила на кредитополучателя покана за доброволно изпълнение на задълженията по договора, но изпълнение не последвало.

Поради това, банката обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 05.12.2019г. и пристъпила към снабдяване със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Поддържа, че е получено съобщение от заповедния съд с указания за предявяване на установителен иск за процесните вземания във връзка с подадено възражение от длъжника по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед. Ето защо, моли съда да признае за установено на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че е титуляр на паричните вземания – предмет на заповедта за незабавно изпълнение, а именно:

19 323.12 евро - непогасена главница по Договор за банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2019г. до изплащане на вземането;

19 566.35 евро - непогасена договорена лихва, начислена за периода 30.01.2013 г. до 04.12.2019 г., включително;

7 459.39 евро - просрочена наказателна лихва, начислена за периода 30.01.2013 г. до 04.12.2019 г., включително;

37.59 евро - законова лихва, начислена за периода от 05.12.2019 г. до 11.12.2019 г., включително;

60.00 лева - разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, като в частта за разноските по заповедното производство съдът се произнесе с осъдителен титул. Претендира и сторените съдебно-деловодни разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Ответникът, чрез адв. Д., подава отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва наличието на договорни взаимоотношения с ищеца, произтичащи от процесния договор, но поддържа, че вземанията са формирани въз основа на нищожни поради неравноправност клаузи по смисъла на ЗЗП. Моли съдът да обяви за нищожни клаузите на чл.10 от Договора, чл.4.4, чл.4.7 и чл.6.1 от приложимите към същия Общи условия на банката /ОУ/.

На следващо място, оспорва датата на предсрочната изискуемост на кредита, посочена в исковата молба. Счита, че такава е настъпила на по-ранна 2 дата – преди 31.01.2013г., а ищецът е бездействал в продължение на повече от шест години. Ето защо, счита всички претендирани вземания за погасени по давност. Ако все пак се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила с връчването на уведомлението по чл.60 от ЗКИ, то възразява за изтекла погасителна давност за всички вноски за главница с настъпил падеж през 2013 и 2014г. и всички лихви с настъпила падеж през 2013, 2014, 2015 и 2016г.

След направено изрично уточнение от страна на ответника чрез процесуалния му представител адв. Д. в о.с.з., проведено на 28.06.2022г., съдът е приел, че с отговора на исковата молба са предявени обективно съединени насрещни искове за прогласяване нищожността на чл.10 от Договора, чл.4.4, чл.4.7 и чл.6.1 от приложимите към същия Общи условия, поради тяхната неравноправност по смисъла на ЗЗП. Правният си интерес ответникът е обосновал с твърдението, че вземанията на банката, индивидуализирани в исковата молба /а преди това в заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ са основани именно на посочените нищожни клаузи.

В отговор на насрещната искова молба, ПИБ АД изцяло оспорва насрещните искове. На първо място сочи, че клаузите са индивидуално уговорени. На следващо място, оспорва да нарушава правата на потребителя уговорка, съгласно която банката има право да изменя лихвата по кредита при определени условия. Уточнява, че условията за такова изменение са посочени в ОУ и те са обективни. Независимо от горното, сочи, че кредитополучателят при всички случи дължи възнаградителна лихва в размера, който е бил уговорен към момента да сключване на договора.

Предявени са обективно съединени искове пр. осн. чл.415, вр. с чл.422 от ГПК, както и насрещни искове с пр. осн. чл.124 от ГПК, вр. с чл.143 и чл.146 от ЗЗП.

Предявените искове са процесуално допустими. Налице са специалните предпоставки, обуславящи наличието на правен интерес у кредитора от тяхното предявяване. От приложеното към делото ч. гр. д. № 72440/2019г. на СРС се установява, че същото е образувано по заявление на ищеца от 12.12.2019г. за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу ответника. На 09.03.2020г. е издадена Заповед за 3 изпълнение на парично задължение въз основа на документ, с която е разпоредено длъжникът – ответник в настоящия процес, да заплати на заявителя – ищец подробно описаните в исковата молба суми, произтичащи от договор за кредит от 07.12.2012г. Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника – ответник в настоящото производство на 21.10.2020г.

На 05.11.2020г., в срока по чл.414, ал.2 от ГПК по делото е постъпило възражение от ответника, чрез адв. Д.. С разпореждане на заповедния съд от 08.04.2021г. на заявителя са дадени указания по чл.415 от ГПК, като разпореждането е връчено на 22.04.2021г. Исковата молба, по която е образувано настоящото дело, е постъпила в съда на 25.05.2021г. – първия работен ден 22.05.2021г., поради което същата е в срок, като доказателства за това са представени по заповедното дело. Ето защо съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира следното от фактическа страна:

Установява се от приетите по делото доказателства, че между страните е бил сключен договор за кредит №000LD-R-013333/07.12.2012г. По силата на договора банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 19 500 евро за погасяване на съществуващи задължения по посочени 2 бр. договори за кредитна карта. Крайният срок за погасяване на кредита е 30.11.2022г. Към договора е приложен двустранно подписан погасителен план, съгласно който кредитът се издължава на 120 анюитетни месечни вноски по 352,38 евро.

Съгласно чл.4 от договора за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент на Банката за евро, увеличен с надбавка от 10,01 пункта. Към датата на сключване на договора БЛП на банката за евро е в размер на 7.99%.

Съгласно чл.10 от договора плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в т.4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. При наличие на просрочени плащания банката има правото да обяви кредита за предсрочно 4 изискуем или да увеличи размера на лихвения процент по кредита, вкл. надбавката.

В действащите към датата на сключване на договора общи условия се съдържат следните клаузи, оспорени от ответника :

Чл.4.4. При промяна на приложимия референтен лихвен процент, договореният лихвен процент се променя съответно, считано от датата на промяната, без да е необходимо предоговаряне. В този случай банката има правото едностранно да променя размера на месечните погасителни вноски, посочени в погасителния план, за което уведомява кредитополучателя;

Чл. 4.7. Банката има право едностранно да променя размера на лихвата по договора и/или размера на разрешения овърдрафт при съществени промени в законодателни, съответно регулационни разпоредби от надзорни органи, засягащи дейността на банковата система и/или на банката, както и при съществена промяна в паричната политика на Централната банка, като промяна на официалния валутен курс на българския лев към еврото, обезценка на лева, деноминация на лева, за което банката уведомява кредитополучателя своевременно. Промяната на размера на лихвата и/или разрешения овърдрафт се прилага автоматично към договора от датата на промяната, без да е необходимо сключването на допълнително споразумение с кредитополучателя. В тези случаи кредитополучателят има право да се откаже незабавно от договор по реда на раздел XIII от настоящите Общи условия за срок от 30 дни от влизане в сила на съответната промяна. Ако кредитополучателя не прекрати договора до този срок, се счита, че той ги е приел и е обвързан от тях;

Чл.6.1. Плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер, съгласно договора, считано от деня следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.

Ищецът е изготвил покана до ответника, съгласно която, поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит, към 05.08.2019г. вземанията на банката възлизат на сума в общ размер на 44 860 евро.

Ответникът е поканен в 7-дневен срок от получаването на поканата да погаси 5 изискуемите си задължения, в противен случай банката ще счита ползваният кредит за изцяло и предсрочно изискуем. Представена е фактура, издадена от ЧСИ С.Я. за сумата от 60 лв. - такса за връчване на покана.

Поканата е връчена лично на ответника на 02.09.2019г., което се установява от приложената разписка.

По делото е изслушано заключението на съдебно-счетоводна експертиза, което пълно и компетентно е отговорило на поставените въпроси и не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло.

Конкретните факти, които се установяват от заключението, ще бъдат обсъдени по-долу, при разглеждането на всеки от предявените искове от правна страна.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Естеството на правоотношенията налага на първо място съдът да разгледа и да се произнесе по въпроса за действителността на оспорените клаузи от сключения между страните договор и приложимите към него общи условия.

Предявени са обективно съединени четири установителни иска с пр. осн. чл.124 от ГПК, вр. с чл.143 и чл.146 от ЗЗП за прогласяване нищожността на на чл.10 от Договора, чл.4.4, чл.4.7 и чл.6.1 от приложимите към същия Общи условия.

По валидността на чл.4.4 и чл.4.7 от ОУ:

Между страните е безспорно сключването на процесния договор за кредит. Предвид обстоятелството, че той не е бил предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП .

Чл.146 от ЗЗП предвижда, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Неравноправна клауза е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя – чл.143, ал.1 от ЗЗП, като в ал. 2 на същата разпоредба са изброени примерно някои често 6 срещани случаи на уговорки, които увреждат потребителите. Следователно, нищожността на клаузата предполага тя да е неравноправна и да не е уговорена индивидуално. Съгласно чл.146, ал.2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.