Решение № 88 от 01.04.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Враца, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20251400500091 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 1378 от 21.02.2025г., подадена от В. И. Н., ЕГН ********** от ***, чрез пълномощника му адв. П. С. - АК - Монтана, против решение № 2 от 07.01.2025г. по гр.д. № 895/2024г. по описа на Районен съд - гр. Козлодуй, с което е признато за установено, на основание чл. 439 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на него, че П. С. Л., ЕГН ********** от гр.Козлодуй не му дължи сумата 10 000.00 лв. - главница по издаден запис на заповед, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, разноски по делото за платена държавна такса в размер 200.00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер 1450.00 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело № 344/2016г. по описа на PC Козлодуй и е образувано изпълнително дело № 86/2023г. по описа на СИС при PC - Козлодуй, поради погасяването им по давност; осъден е В. И. Н. да заплати на П. С. Л. направените съдебни разноски, представляващи държавна такса за образуване на делото в размер 466.00 лева, както и да заплати на адвокат М. С. - АК Враца сумата 1448.50 лева - разноски за адвокатско 1 възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

Жалбоподателят твърди, че решението на първоинстанционния съд е постановено при отпаднал правен интерес от предявяване на иска, тъй като с Разпореждане от 21.11.2024г. на ДСИ е приключено изпълнителното производство по ИД № 86/2024г. по описа на ДСИ при PC - Козлодуй на основание чл.433, ал.2 от ГПК, поради изплащане на задължението ведно с разноските от ищеца. Поддържа, че когато изпълнителното производство е приключило, тъй като е постигната целта му - тоест вземането е реализирано, то длъжникът е лишен от правен интерес да предяви иск с правно основание чл. 439 от ГПК. Посочва, че към момента на предявяване на искова молба изпълнителното производство е било висящо, но към момента на подаване на жалбата и към момента на проведеното съдебно заседание преди постановяване на решението, е бил налице издаден акт за прекратяване на производството, но същият акт не е бил влязъл в законна сила поради възможността за обжалването му. Към момента на постановяване на решението изпълнителното производство е окончателно прекратено, с влязло в законна сила прекратително разпореждане по изпълнителното дело поради изплащане на цялото вземане от ищеца, поради което за ищеца липсва правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК. С оглед на това, счита че производството по делото следва да бъде прекратено поради отпадане на правния интерес на ищеца. Моли съда да обезсили обжалваното решение на PC гр.Козлодуй, като недопустимо и прекрати производството по делото, поради отпадане на правния интерес за ищеца, като претендира присъждане на направените по делото разноски пред въззивният съд за платено адвокатско възнаграждение.

От въззиваемата страна П. С. Л., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, чрез адв. М. С. от АК-Враца, в срока по чл.263 от ГПК, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Не споделя довода на жалбоподателя, че за него липсва правен интерес от настоящия иск, поради изплащане на сумата. Твърди, че факта на приключване на производството по изп. дело № 86/2023г. на СИС при КРС, поради изплащане на задължението, не е бил известен на съда, който при постановяване на решението е анализирал наличните по делото доказателства, според които както към момента на подаване на исковата молба, така и към датата на приключване на 2 съдебните заседания, е имало активно изпълнително дело, обуславящо правния интерес на ищеца. Поддържа, че правният интерес на ищеца не е оспорен от ответника в хода на производството, както и че ответника сам се е отказал да се ползва от разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, тъй като не е представил разпореждането на съдебния изпълнител, независимо че е поставеното един месец преди последното съдебно заседание. На следващо място посочва, че сумата по изпълнителното дело е събрана чрез удръжки върху трудовото му възнаграждение в „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и доколкото са му наложени още два запора, той не е разбрал за изплащане на процесното вземане, тъй като не е имало спиране на удръжките. Моли съда, да потвърди, като правилно и законосъобразно, обжалваното решение на PC – Козлодуй, както и да му присъди направените пред въззивната инстанция разноски, включително за платено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание и в писмена защита по делото въззивника, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа изложеното във въззивната жалба. В писмено становище по делото въззиваемия, чрез своя процесуален представител по пълномощие, моли съда да потвърди обжалваното решение, като прави и възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на въззивника.

Във въззивното производство са събрани доказателства, имащи отношение към допустимостта на производството - Разпореждане от 21.11.2024г., постановено по ИД № 86/2024г. по описа на ДСИ при PC Козлодуй и съдебно удостоверение изх. № 993/07.03.2025г. на ДСИ при PC – Козлодуй.

При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред Районен съд – Козлодуй е било образувано по искова молба на П. С. Л., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, против В. И. Н., ЕГН ********** от с.***, общ.Оряхово, обл.Враца, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, вр. чл.124, ал.1 ГПК, с искане за установяване недължимост на сумата 10 000.00 лв. - главница по издаден на 17.11.2014г. запис на заповед, законната лихва 3 върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.03.2016г., до окончателното изплащане на вземането, разноски по делото за платена държавна такса в размер 200.00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер 1 450.00 лв., за които суми на 16.03.2016г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 344/2016г. по описа на PC - Козлодуй и е образувано изпълнително дело № 86/2023г. по описа на СИС при PC - Козлодуй, поради погасяването им по давност.

Твърди се в исковата молба, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, на 16.03.2016г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 334/2016г. на PC - Козлодуй в полза на В. И. Н. срещу П. С. Л. за сумата 10 000.00 лв. - главница по издадения на 17.11.2014г. запис на заповед, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, разноски по делото за платена държавна такса в размер 200.00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер 1 450.00 лв. Въз основа на изпълнителния лист и подадена на 24.03.2016г. молба от В. И. Н. е образувано изпълнително дело № 94/2016г. по описа на СИС при PC - Козлодуй. С молбата за образуване взискателят е поискал да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника в „АЕЦ Козлодуй" ЕАД. ПДИ е връчена лично на длъжника на 27.04.2016г., но плащания не са последвали, поради което на 17.06.2016г. съдебният изпълнител е наложил запор на трудовото възнаграждение на длъжника, като е изпратил запорно съобщение до работодателя му, но удръжки от трудовото възнаграждение не са правени, поради наличие на предходен запор. Поддържа се, че след подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят в продължение на повече от три години не е подавал други молби за справки или за предприемане на изпълнителни действия, поради което съдебният изпълнител с постановление от 28.11.2019г., влязло в законна сила на 09.12.2019г., е прекратил изпълнителното производство по делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В постановлението изрично е отбелязано, че последното валидно изпълнително действие по делото - запор на банкови сметки на длъжника, е извършено на 17.06.2016г. Посочва се, че след прекратяване на делото и връщане оригинала на изпълнителния лист, на 19.06.2020г. взискателят е подал нова, втора молба за образуване на изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело № 334/2016г. по описа на Районен съд - Козлодуй. По тази молба в 4

СИС при PC - Козлодуй е образувано изп. дело № 98 по описа за 2020г. С молбата не е направено искане нито за предприемане на изпълнителни действия, нито за извършване на справки, а по делото няма данни за извършени доброволни плащания от страна на длъжника. Тъй като след подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят отново в продължение на повече от две години е бездействал и не е предприемал действия за принудително изпълнение, с постановление от 21.02.2023г., влязло в законна сила на 16.03.2023г., съдебният изпълнител е констатирал настъпилата перемция и на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК е прекратил изпълнителното производство. Изтъква се, че след прекратяване на изпълнителното дело и връщане на оригинала на изпълнителния лист, на 25.04.2023г. взискателят е подал нова, трета молба за образуване на изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело № 334/2016г. по описа на Районен съд - Козлодуй. По тази молба в СИС при PC - Козлодуй е образувано изп. дело № 86 по описа за 2023г. С молбата за образуване на делото взискателят е поискал да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника в „АЕЦ Козлодуй" ЕАД, поради което на 14.06.2023г. съдебния изпълнител е наложил запор на трудовото възнаграждение на длъжника, като е изпратил запорно съобщение до работодателя му. Твърди се, че в резултат на запора на длъжника са направени удръжки от трудовото му възнаграждение в размер на над 12 000 лв. до датата на подаване на исковата молба. С оглед гореизложеното ищецът счита, че вземането на ответника по изпълнителен лист от 16.03.2016г., издаден по ч.гр.дело № 344/2016г. на PC - Козлодуй е погасено по давност, като в подкрепа на твърдението си е изложил подробни правни съображения.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. И. Н. не е подал писмен отговор.

Същият се е явил в съдебното заседание, проведено на 16.10.2024г. и е заявил, че сумата му е изплатена и няма претенции.

При така подадената искова молба, в производството пред районния съд са събрани писмени доказателства и са приложени заверени копия от материалите по изпълнителни дела № 94/2016г., № 98/2020г. и № 86/2023г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй. Първоинстанционният съд е приел дословно изложените в исковата молба обстоятелства и правните доводи на ищеца за изтекла погасителна давност по отношение вземането по изпълнителния лист, поради което е приел за доказан предявения отрицателен установителен иск за 5 недължимост на вземането поради погасяването му по давност и го е уважил като основателен.

Въззивният съд, след като обсъди събраните в първоинстанционното и в настоящото производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, приема следното:

Установено е по делото, че по ч. гр. дело № 334/2016 г. по описа на Районен съд Козлодуй, в полза на В. И. Н., ЕГН ********** от с.***, общ.Оряхово, обл.Враца, против П. С. Л., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, е издадена Заповед № 208 от 12.03.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, както и изпълнителен лист от 16.03.2016г., за сумите 10 000.00 лв. - главница по издаден на 17.11.2014г. запис на заповед, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.03.2016г., до окончателното изплащане на вземането, разноски по делото за платена държавна такса в размер 200.00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер 1 450.00 лв.