Решение № 1536 от 11.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1536 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело № 20231100900754 по описа за 2023 година

Производството по делото е по иск с правно основание чл.92 от Закона за задълженията и договорите, вр. с чл.286, ал.1 от Търговския закон, предявен от „БГ И. 2014“ ООД с ЕИК ******* против „ВДХ“ АД с ЕИК *******.

С определение №2801 от 17.08.2023 г. отделеното производство по останалите предявени с исковата молба претенции за суми за вреди, съставляващи разходи за разноски в обезпечително и изпълнително производство по бъдещ иск за възнаграждение по договор за изработка от 10.06.2021 г. (135 000 лв.), е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

С исковата молба се твърди, че правоотношенията между страните са възникнали на основание Договор за доставка и монтаж на шумозащитни екрани и шумозащитни алуминиеви панели от 10.06.2021 г., но ответникът не е изпълнил точно задължението си да заплати уговореното възнаграждение в общ размер от 281 880 лв. с ДДС по ф-ра № 0000000256/26.10.2021 г., в уговорения срок – до 01.11.2021 г. С допълнителната искова молба уточнява, че неустойката се претендира за периода от 01.11.2021 г. до 13.12.2022 г., като размерът й е определен в размер на 0, 5 %, но не повече от 10 % върху стойността на договора, а именно – 28 188 лв.

ИСКАНЕТО е съдът да осъди ответника „ВДХ“ АД да заплати на „БГ И. 2014“ ООД сумата от 28 188 лв. – неустойка по чл.22, пар. VII от Договор от 10.06.2021 г., ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба и разноски в настоящето производство.

В срока по чл.367 от ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска за присъждане на неустойка, като неоснователно завишен и твърди, че такава не следва да 1 бъде начислявана върху цялото заплатено вземане по фактура № 256/26.10.2021 г. в размер от 281 880 лв., тъй като не е доказано, че същото е възникнало възоснова на сключения договор от 10.06.2021 г., с който е уговорена неустоечната клауза.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, по свое убеждение, прие за установено следното:

Между страните –търговци е сключен договор от 10.06.2021 г., по силата на който ответникът е възложил, а ищецът се е задължил да извърши доставка и монтаж на шумозащитни екрани от шумозащитни алуминиеви панели едностранно перфорирани с цвят по RAL 7035 - 810 бр. - част от обект „Преустройство на коловозно и стрелково развитие на гара Синдел Разпределителна“. Съгласно чл.2 на договора, договорената цена е 194 400,00 лв. без ДДС, съгласно Количествено-стойностна сметка - приложение 1 към договора.

Съгласно чл.3 на договора, разплащането е уговорено да се извърши за действително изпълнени количества и по единични цени, съгласно Приложение №1, възоснова на акт обр.19 съставен от страните и данъчна фактура. Плащането е уговорено да се извършва по банков път в 7 дневен срок след датата на данъчната фактура издадена от изпълнителя – чл.9 от договора.

С Протокол №1/26.10.2021 г. за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР, изпълнителят „БГ И. 2014“ ЕООД предава, а възложителя ,ВДХ“ АД приема доставката и монтажа на шумопоглъщащи алуминиеви панели за обект част от обект „Преустройство на коловозно и стрелково развитие на гара Синдел Разпределителна“, описани в поз.1-5 от протокола, на стойност 234 900,00 лв. без ДДС или 281 880,00 лв. с включен ДДС. Издадена е и фактура № 0000000256 от 26.10.2021 г., от която видно, че за доставените и монтирани панели по протокол №1/26.10.2021 г. за същия обект (гара Синдел Разпределителна), поради което съдът намира за безспорно доказано, че фактурата е съставена за задълженията по договора от 10.06.2021 г. от приетото и неоспорено заключение на вещото лице по ССчЕ, се установява, че по фактура №0000000256 от 26.10.2021 г. на стойност 281

880, 00 лв. с ДДС са постъпили плащания

(отразени по дати и размери в таблица на лист последен от заключението) в общ размер на 281 880, 00 лв. от ответника, като последното плащане, с което фактурата е платена изцяло е извършено на 13.12.2022 г. В този смисъл са и твърденията на ищеца в исковата молба, като ответникът не оспорва плащанията да са направени в изпълнение на задължението му по чл.2 от договора.

От заключението на вещото лице, се установява, че с така извършените плащания след уговорения срок е формиран брой дни забава, считано от датата 02.11.2021 г. (датата следваща крайния срок за плащане-01.11.2021 г.) до датата на последното плащане, с което фактурата е платена изцяло-13.12.2022 г. - 407 дни.

Страните не спорят и от представените с отговора доказателства за плащане, се установи погасяването на задълженията за възнаграждение по договора до датата на предявяване на исковата молба. Съгласно клаузата на чл.22, раздел VII от Договора при забава на плащането на възнагараждение, което е основно задължение на възложителя по договора, се дължи и неустойка, в размер на 0, 05 % върху неплатената сума на ден, но не повече от 10 % от стойността на незаплатената сума. Съдът приема за установено, че 2 ответникът е в неизпълнение на договорното задължение за заплащане на уговорената цена по фактурата в уговорените срокове, като плащанията са забавени за съответните периоди описани в обстоятелствената част на исковата молба и таблица на лист последен от заключението на ССчЕ. Ето защо, съгласно уговорената клауза за неустойка и предвид забавата на възложителя да заплато дължимото се по договор възнаграждение за изпълнение и приета работа следва да се ангажира отговорността му да заплати неустойка. Размерът на наустойката, изчислен съгласно чл.22 от договора, за периода на забавата, надхвърля общия размер от 10 %, поради което претенцията е основателна до този размер – 28 188 лв. От тук следва извода, че исковата претенция е доказана и основателна в предявения размер.

При така установеното, съдът намира предявеният иск за основателен. Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД неустойка се дължи ако А/ е била уговорена от страните или да е установена от закона; Б) кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни при двустранните договори, но не и ако е изключително виновен за неизпълнението на другата страна; В) длъжникът виновно да не е изпълнил изцяло договора или да го е изпълнил лошо или със забава. С оглед на установеното от фактическа и правна страна по делото, съдът намира че в случая са налице всички предпоставки за присъждане на договорената в клаузата на чл.22, раздел VII от договора неустойка и искът следва да се уважи в претендирания размер.

Като последица и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сторените по делото разноски за внесена държавна такса, дължима за предявения и разгледан в настоящото дело иск, възнаграждение на вещо лице в размер на 600 лв. и адвокатско възнаграждение в уговорения и заплатен размер по банков път размер, дължимо в съответен за иска за неустойка размер - 2757, 75 лв., съгласно представения списък по чл.80 ГПК и доказателства за плащането им. Относно разноските направени в обезпечително и изпълнителното производство, за които са представени доказателства, следва да се посочи, че те не следва да се присъждат, тъй като не са направени в производство за обезпечение на предявения иск за неустойка.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ВДХ“ АД с ЕИК ******* да заплати на „БГ И. 2014“ ООД с ЕИК ******* сумата от 28 188 лв., съставляваща неустойка по чл.22, раздел VII от Договор от 10.06.2021 г., за която е издадена фактура № 0000000256/26.10.2021 г.

ОСЪЖДА „ВДХ“ АД с ЕИК ******* да заплати на „БГ И. 2014“ ООД с ЕИК ******* разноски в размер на 1127, 52 лв. за държавна такса, 600 лв. за възнаграждение на вещо лице и 2757, 75 лв. за адвокатско възнаграждение.

Банкова сметка, по която следва да се заплатят сумите в Банка „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД с титуляр „БГ И. 2014“ ЕООД IBAN: BGN *******.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски АПЕЛАТИВЕН съд в 3 двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4