Решение № 11082 от 08.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11082 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110117969 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 28.01.2026 г., от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД против А. Й. Г. с искане да бъде признато за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1794,80 лева, представляваща непогасена главница по Договор за издаване на кредитна карта VISA CLASSIC № ***/26.07.2018 г., ведно със законна лихва за забава от 26.10.2021 г. до погасяване на вземането, сумата в размер на 447,24 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 29.05.2020 г. до 27.08.2021 г., 258,71 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 29.05.2020 г. до 17.10.2021г., 242,81 лева, представляваща дължима застрахователна премия, 24 лева, представляваща обезщетение за уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост и 161,84 лева, представляваща дължими такси по договора за кредитна карта за периода от 11.04.2019 г. до 08.07.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 19997/24.11.2021 г. по ч. гр. д. № 61199/2021 г., по описа на СРС, 127 състав, която е връчена на длъжника при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Направено е искане сторените от страната в заповедното и исковото производство съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложение твърдения, че между страните по спора възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за издаване на кредитна карта VISA CLASSIC № ***/26.07.2018 г., по силата на който ищецът предоставил на кредитополучателя кредитен лимит в размер на 2300 лева и му издал кредитна карта, като ответникът се задължил да върне ползвания кредит заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията разписани в съглашението. Представителят на ищеца поддържа, че кредитополучателят дължи и такси за обслужване на платежен инструмент, надвишаване на кредитен лимит, блокиране на карта/кредитен лимит и такса по т. 13, В, раздел VII от Тарифата за таксите и комисионните, които „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД прилага по извършване на услуги на клиенти физически лица. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът се присъединил като застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащанията“, застрахователен пакет „Покритие на задълженията ПЛЮС“, като с нарочна декларация се задължил сумата на месечната застрахователна премия, да бъде 1 начислявана като задължение по кредитната карта и да бъде превеждана в полза на застрахователя. В исковата молба са изложени твърдения, че кредитополучателят не изпълнил поетите с договора задължения за връщане на усвоения кредитен лимит в сроковете и условията разписани в съглашението, поради което банката е упражнила правото си да прекрати договора и да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо.

Изявлението на кредитора било обективирано в покана връчена чрез ЧСИ Сия Халаджова и достигнала до длъжника на 27.08.2021 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат Е. Й. оспорва исковата претенция. С отговора са оспорени поддържаните от ищеца твърдения за възникване на валидно правоотношение по договор за кредитна карта и предаването на платежния инструмент на кредитополучателят.

Особеният представител сочи, че ведно с исковата молба не е представен пълният текст на договора, а единствено неговата първа страница. С отговора е оспорена истинността на подписите положени в сочената първа страница на договор и Общи условия към същия.

Особеният представител поддържа, че ищецът не е ангажирал годни доказателства в подкрепа на изложените в исковата молба твърдения за предоставяне на суми по договора.

По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 430, ал.

2 ТЗ е да установи при условията на пълно и главно доказване в кумулативност следните факти: че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на договор за издаване на кредитна карта, предаване на платежната карта на кредитополучателя, усвояване на отпуснатия кредитен лимит, наличие на клауза по съглашението за заплащане на възнаградителна лихва и такси по договора, и настъпване на изискуемостта на задълженията на ответника – главница, възнаградителна лихва и такси, които се твърди са неизпълнени и размера на задълженията. Ищецът следва да докаже и, че е направил разходи за уведомяване на ответника в претендирания размер.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

Като писмено доказателство по делото е прието заявление от ответника А. Г. до „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за издаване на кредитна карта VISA CLASSIC от 10.07.2018 г.

Приети са и Договор за издаване на кредитна карта № *** от 26.07.2018 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и А. Й. Г. за разрешен кредитен лимит от 2300 лева, ведно с Общи условия на банката за издаване и използване на кредитни карти, Приложение № 1 към Общите условия, Сертификат № *** към Групов застрахователен договор по застрахователна програма „Защита на плащанията“ № 6/А/2009, Застрахователен пакет „Покритие на задълженията ПЛЮС“, издаден от „Кардиф Животозастраховане“, клон България в полза на ответника, ведно с декларация.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-почеркова експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че подписите положени за А. Й. Г. в заявление за издаване на кредитна карта, Договор за издаване на кредитна карта № *** от 26.07.2018 г., Общи условия на банката, Приложение № 1 към ОУ, в мястото „Застрахован“ в Сертификат № ***, декларация за присъединяване и в Кратък медицински въпросник, са изпълнени от ответника.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че по разрешения кредитен лимит за периода от сключване на договора до 16.05.2020 г. са усвоени общо 3 893,57 лева чрез извършени покупки при търговци. Съгласно експертното заключение 2 банката е начислила застрахователни премии в размер общо на 278,34 лева, възнаградителна лихва в размер общо на 754,53 лева, мораторна лихва в размер общо на 304,44 лева и такси в размер общо на 190,52 лева, от които годишни такси за обслужване в размер на 90 лева, такси за блокиране на кредитната карта в размер на 30 лева, обезщетение за надвишен кредитен лимит в размер на 8,84 лева, администриране на просрочен кредит в размер на 30 лева и „съдебни такси“ в размер на 24 лева. От приетото заключение се установява, че извършените вноски в погашение на задълженията по кредитната карта възлизат на сумата общо в размер на 2492 лева, като с постъпилите суми са погасени задължения за главница в размер на 2098,77 лева, за възнаградителна лихва в размер на 307,29 лева, лихва за просрочие, за такси в размер на 28,68 лева и застрахователни премии в размер на 11,53 лева.

Сключеният между страните договор по своята правна същност представлява договор за револвиращ кредит, тъй като с договора страните са се съгласили в рамките на целия срок на действие на същия кредитополучателят да разполага с определена сума (кредитен лимит) в случая в размер до 2 300 лева, която може да ползва многократно и неограничено във времето в рамките на целия срок на действие на договора в пълен размер или частично. При тази разновидност на договора за кредит, за разлика от стандартния договор за потребителски кредит, сумата в рамките на договорения кредитен лимит се ползва многократно, като липсват отнапред установени в конкретен размер и падеж дължими вноски, плащането на които да е разсрочено на части. Посочените особености на кредита водят до това, че при него не се изготвя погасителен план, тъй като няма как отнапред да бъде известно каква част от разрешените средства ще бъдат усвоени, кога, каква част ще се връща и кога. Въпреки това и при този банков кредит се определя месечна падежна дата, размер на минималното погасяване от формирания дълг, дължима лихва за ползване на средствата, както и дължимите такси и комисионни.

Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба № 3/16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти платежната карта е вид платежен инструмент, върху който е записана информация по електронен начин и се използва многократно за идентификация на оправомощения ползвател на платежни услуги и за отдалечен достъп до платежна сметка и/или до предварително определен кредитен лимит, договорен между оправомощения ползвател на платежни услуги, на когото е издадена картата, и доставчика на платежни услуги. Разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от Наредбата предвижда, че доставчикът на платежни услуги, издател на платежната карта, я предоставя на оправомощения ползвател на платежни услуги в срок не по-дълъг от 10 дни от сключването на рамковия договор за платежна карта. В случая при съобразяване на депозираното от ответника до банката заявление за издаване на кредитна карта от 10.07.2018 г. и обстоятелството, че при сключване на договора за издаване на кредитна карта и застрахователен сертификат от 26.07.2018 г. А. Г. се е легитимирала в качеството „картодържател“, се налага извод, че кредитополучателят е получил издадената му от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД кредитна карта VISA CLASSIC, като от приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитният лимит е отпуснат, а посредством издадената карта са осъществявани плащания при търговци и в погашение на задълженията, произтичащи от процесния договор за издаване на кредитна карта, са постъпвали регулярни плащания. Предвид изложеното съдът намира, че банката е изпълнила задължението да предостави на потребителя кредитна карта, посредством която ответника е ползвал отпуснатия кредитен лимит. В подкрепа на изложеното е и практиката на въззивната инстанция намерила израз в Решение № 1619/21.03.2024 г. по в. гр. д. № 11790/2022 г. по описа на СГС, IV-Б състав.

С оглед въведената специфична закрила, която се предвижда по отношение на правата на потребителите, какъвто безспорно се явява ответника в настоящото производство, законът поставя изрични изисквания по отношение на формата и минималното съдържание на договорите – да е спазена писмена форма, когато е сключен при общи условия да е налице писмено потвърждение от страна на потребителя, да са предоставени условията, при които кредитът е отпуснат, и редица други. Съгласно 3 разпоредбата на чл. 11, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 19 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В решение по дело C-448/17 СЕС приема, че посочването на формула за изчисляване на ГПР без конкретни данни за прилагането й е равнозначно на непосочване на ГПР в договора, тъй като потребителят не може да провери дали той е правилно изчислен и да оцени реалната цена на кредита (т. 66-69 от решението). В решение по дело C-714/22 СЕС потвърждава, че националният съд е длъжен служебно да констатира нарушение на задължението за посочване на ГПР и да приложи санкцията на недействителност, дори при липса на изрично искане от потребителя.