Решение № 6 от 11.01.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Пазарджик, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

В. Ст. Маратилов

Асен В. Велев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело № 20235200500656 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 260039/12.12.2022 г., постановено по гр.д. № 396/2020 г. по описа за 2020 г. на Районен съд - В. са уважени частично предявените от ищците В. А. Д., ЕГН ********** и А. К. Д., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. С., ул. „М. Д." №*, ет.*, ап.* срещу ответника И. А. С., с адрес: гр.

В., ул. „Г. Д." №** искове, като ответникът е осъден да заплати на ищците сумата от 922,35 лева – главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, извършено на 20.08.2018г., представляваща половината от стойността на увреденото имущество, както и сумата от 173,19 лева, представляваща законна лихви върху главницата за периода от датата на деликта - 20.08.2018 г. до 25.06.2020 г., като исковите претенции за разликата над горните размери и до пълните претендирани такива от 1 638,75 лева - за обезщетение за имуществени вреди, 307,72 лева - за мораторна лихва, както и за присъждане на сумата от 2 200,00 лева - обезщетение за пропуснати ползи от неползване на имота в периода от 20.08.2018г. до 20.06.2020 г. са отхвърлени като неоснователни. С решението ответникът И. А. С. е осъден да заплати на ищците В. А. Д. и А. К. Д. и сумата 1 от 53,63 лева – направени по делото разноски по съразмерност с уважената част от исковете.

Със същото решение са уважени частично и предявените от ищеца А. Н.

С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Д." №**, ет.*, ап.** срещу ответника И. А. С., с адрес: гр. В., ул. „Г. Д." №**, искове като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 922,35 лева - главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, извършено на 20.08.2018 г., представляваща половината от стойността на увреденото имущество, както и сумата от 173,19 лева, представляваща законна лихви върху главницата за периода от датата на деликта - 20.08.2018 г. до 25.06.2020 г., като исковите претенции за разликата над горните размери и до пълните претендирани такива от 1 638,75 лева - за обезщетение за имуществени вреди, 307,72 лева - за мораторна лихва, както и за присъждане на сумата от 2 200,00 лева - обезщетение за пропуснати ползи от неползване на имота в периода от 20.08.2018 г. до 20.06.2020 г. са отхвърлени като неоснователни. С решението ответникът И. А. С. е осъден да заплати на ищеца А. Н. С. и сумата от 278,14 лева – направени по делото разноски по съразмерност с уважената част от исковете.

С решението ищците В. А. Д., А. К. Д. и А. Н. С. са осъдени да заплатят на ответника И. А. С. сумата от 776,48 лева – направени по делото разноски, от която по 1/2 от нея или по 388,24 лева се дължи от ищците Д. и С..

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца А. С., с която решението се обжалва в частта, с която са отхвърлени исковите му претенции за разликата над присъдената сума от 922,35 лева – главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, извършено на 20.08.2018г. до пълния претендиран размер от 1 638,75 лева и присъдената сума от 173,19 лева за законни лихви до пълния претендиран размер от 307,72 лева, както и в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на сумата от 2 220,00 лева – обезщетение за пропуснати ползи от неползване на имота в периода от 20.08.2018г. до 20.06.2020г. В жалбата са изложени съображения за неправилност и необоснованост на решението в тази част. Излага, че необосновано съдът не е уважил претенцията му по иска за присъждане на обезщетение за причинените имуществени вреди вследствие деликта. Счита, 2 че същата била установена в по-голям размер от присъдения, а именно до размера на сумата от 1 477,87 лева. Необоснован бил изводът на съда, че не му се дължи обезщетение за премахнатата в резултат на самоуправство масивна ограда, само защото се намирала в имота на ответника. Излага, че след извършена реституция ищците са придобили имота от техния праводател със съществуващата ограда, такава, каквато е съществувала към момента на реституцията през 1992г. Сочи, че с общо съгласие със съседите им – С.и са доизградили оградата като изцяло плътна с бетонен корниз, покрит с керемиди, улуци новоизмазана и боядисана. Счита, че местоположението на оградата е без значение в случая, доколкото разпоредбата на чл. 18 от ЗКИР законодателят допускал 0,30 м. отклонение, като вещите лица по допълнителните експертизи не са съобразили допустимите отклонения.

Оспорват се изводите на съда и във връзка с неприсъждане стойността на изцяло разрушеният участък от повредена асфалтова настилка. По отношение претенцията за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи от ползване на имота, изводите на съда били необосновани. Счита, че от събраните доказателства се установявало, че имотът е използван като строителна площадка, поради самоуправителни действия от страна на ответника, което правело дворното място неизползваемо за процесния период, съответно с невъзможен достъп до жилищната сграда. Излага, че безспорно е установен незаконен строеж, без необходимите строителни книжа. Сочи, че по делото е установен размерът на средния пазарен наем на сградата и дворното място, което е станало неизползваемо, поради което счита иска за доказан по размер.

Доколкото неправилно са отхвърлени исковите му претенции, решението било неправилно и в частта, с която е осъден да заплати на ответника разноски по делото. Прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковите му претенции бъдат уважени, както и за присъждане на разноски пред двете инстанции. Представя като писмено доказателство – Протокол за трасиране, означаване и координиране на граници на поземлен имот по КК по образец 0540 към чл. 60, ал. 3 от ЗКИР, което моли да се приеме от въззивния съд, в случай че е пропуснато да бъде прието от първоинстанционния съд.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника И. С., като се излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Прави се искане за потвърждаване на решението в 3 обжалваните части. Възразява срещу уважаването на доказателствените искания, направени с въззивната жалба.

Решението, като необжалвано, е влязло в сила в частта, с която са уважени исковите претенции на ищците В. Д. и А. Д. и е осъден ответника И.

С. да им заплати сумите от 922,35 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, както и сумата от 173,19 лева, представляваща законна лихви върху главницата за периода от датата на деликта - 20.08.2018 г. до 25.06.2020 г., както и в частта, с която исковите им претенции за разликата над горните размери и до пълните претендирани такива от 1 638,75 лева - за обезщетение за имуществени вреди, 307,72 лева - за мораторна лихва, както и за присъждане на сумата от 2 200,00 лева - обезщетение за пропуснати ползи от неползване на имота в периода от 20.08.2018 г. до 20.06.2020 г. са отхвърлени като неоснователни, както и в частта за разноските, присъдени на ищците В. Д. и А. Д., както и в частта, с която са уважени исковите претенции на ищеца А. С. и е осъден ответника И.

С. да му заплати сумите от сумите от 922,35 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, както и сумата от 173,19 лева, представляваща законна лихви върху главницата за периода от датата на деликта - 20.08.2018 г. до 25.06.2020 г.

В открито съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа подадената въззивна жалба, представя писмена защита. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид доводите, изложени в открито съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното:

Въззивната жалба е постъпили в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, подадена е от страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК, следователно същата е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по искови молби от една страна на В. А. Д. и А. К. Д., а от друга на А. Н. С. срещу ответника И. А.

4

С.. По исковата молба на В. и А. Д. е образувано гр.д. № 396/2020г. по описа за 2020г. на РС – В., а по исковата молба на А. С. е образувано гр.д. № 397/2020г. по описа за 2020г. на същия съд. С определение от 23.10.2020г., постановено по гр.д. № 397/2020 г., последното е обединено с гр.д. № 396/2020г. за съвместното им разглеждане, като производството се е движело по гр.д. № 396/2020г. на РС – В.. Предмет на въззивна проверка е постановеното по посоченото гр.д. № 396/2020г. на РС – В. пъвоинстанционно решение, в частта, с която част от исковите претенции на А. С. срещу ответника И. С. са отхвърлени.

Ищецът А. С. твърди, че е собственик на втори редовен етаж от двуетажната жилищна сграда, със застроена площ от 110 кв.м., заедно с 1/2 ид. част от приземието, с реално ползване на югозападната част с площ от 27 кв.м., както и 1/2 ид. част от дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 681 кв.м., съставляващо УПИ II-2801 в кв. 160 по плана на гр. В. към 2016 г., с административен адрес: гр. В., ул. „Г. Д." №**. Твърди, че ответникът И. С. бил негов съсед, който живеел в съседния от изток имот с адрес: гр. В., ул. „Г. Д." №**. Твърди също, че на 20.08.2018г., ответникът И.

А. С., без да го уведоми по какъвто и да било начин, че възнамерява с тежка строителна техника да влиза в имота му, както и без да получи неговото съгласие и това на съсобствениците му В. и А. Д., извършвайки самоуправство по смисъла на чл. 323, ал. 1 от НК, се е разпоредил в дворното им място да навлезе тежка строителна техника - верижен багер, като предприел незаконно строителство на подпорен бетонен зид пред неговия имот, в непосредствена близост до имота на ищеца. Сочи, че портата откъм улицата на ищцеца била заключена със секретна брава и катинар, като дворната врата била премахната и разглобена от ответника. Преминавайки през имота му, за да получи достъп до мястото на незаконния строеж, ответникът се разпоредил да се разруши съществуващата между двата им съседни имота масивна тухлена ограда с бетонна основа, с шапка и поставен улук по цялото й протежение, с дължина 5,00 м. и височина 2 м. - общо 10 кв.м. площ на масивната ограда. Сочи, че верижната техника разрушила и 115 кв. м. асфалтова настилка в дворно му място, декоративни фенери, декоративно дърво - бор. Твърди, че в имота били натрупани огромни насипи от пръст, отломки от огради, арматури и др., заради които не можело, а и до сега не можело да се осъществи достъп до входа на жилищната им сграда.

5

Сочи, че без необходимите строителни книжа и разрешения, ответникът бил предприел незаконни изкопни работи в непосредствена близост до имота му, на свлачищен скат, като с това си незаконно строителство, извършено и без задължителният строителен надзор, застрашил от свличане и самосрутване не само терена на дворното му място, но и цялата двуетажна жилищна сграда, в която притежавал втория жилищен етаж, със съответните му общи части от сградата. Негов етажен съсобственик съсобственик бил друия ищец В. Д., притежаващ останалата 1/2 ид. част от имота, както и първия етаж от жилищната сграда. За тези действия на ответника бил уведомен от техния съсед - Х. Ш., който му изпратил снимки, от които се виждали разрушенията в имота им, както и купищата натрупани пръст и строителни отпадъци.