Акт от 16.11.2018, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- 265/2018
- Подписан
- 16.11.2018
- В сила
- 16.11.2018
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 3, пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17, ал. 3 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 130, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 130, ал. 2, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 131, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 233, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 237, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 68, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 68 б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 97, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 · Правилник за вписванията
Р Е Ш Е Н И Е
№ 118 16.11.2018 г. гр.
Ямбол
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, на шести ноември 2018 година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
2. ТОНКА
МАРХОЛЕВА секретар:
П. У. като разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вгд № 265 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на "А.2010"
ЕООД със седалище и адрес на управление сГ.Т., общ. Тунджа, обл. Ямбол, ул. „Х.Д." №2, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********, представлявано от управителя Д.Д., чрез пълномощник адв. Р.А. ***, с адрес за призоваване: гр. Я., ул. „********." *, ет. *, оф.* против Решение №491/19.07.2018 г., постановено по гр.д. №
1261/2018г. по описа на ЯРС, с което първоинстанционният съд е приел за установено, че Договор за наем от ******г., нотариално заверен под № ****на нотариус Т. П.при ЯРС, вписан в Служба по вписванията – Я. под № ****, том 8, стр.***, с наемодател Й.И.И. и наемател ЕТ „А-Н.Н.“, е развален поради неплащане на наемната цена, с връчено уведомление и е осъдил «А.2010» ЕООД да върне на
С.Б.Й. с ЕГН ********** фактическата власт върху следните недвижими имоти: нива - ПИ с идентификатор № *******в землището на с. Г.Т., Общ. Тунджа, Обл. Ямбол, м. „Г.р.“ с площ от 4 999 кв.м., нива - ПИ с идентификатор № *******в землището на с. Г.Т., Общ. Тунджа, Обл. Я., м. „Г.г.“ с площ от 24 299 кв.м., и нива - ПИ с идентификатор № *******в землището на с. Г.Т., Общ. Тунджа, Обл. Я., м. „С.“ с площ от 9 199 кв.м.
С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Въззивникът счита, че съдът правилно е възприел фактите по делото въз основа на събраните доказателства, но е достигнал до грешни правни изводи. На първо място се противопоставя на това, че първоинстанционният съд е приел, че щом ответникът знаел за задълженията си, датиращи от 2016 и 2017 г. и като не е предложил изпълнение в рамките на 5-дневния срок, даден от ищеца, то процесният договор за наем от ******г. бил развален поради неплащане на наемната цена. В подкрепа излага аргументи, че задължението на наемателя по процесния договор за наем било търсимо по арг. от чл. 68 б."в" от ЗЗД, поради което ищецът трябвало да потърси ответника за предаване на договореното наемно плащане, състоящо се в доставяне на родово определени вещи (60 кг зърно от добитата от наемателя реколта). Сочи още, че кредиторът-наемодател е бил този, който е бил длъжен да се яви в местожителството (седалището) на наемателя в уговорения в договора за наем срок и да потърси ответника за предаване на договореното наемно плащане и като не го е сторил, е станал причина за неизпълнението, поради което липсвало виновно поведение от страна на наемателя. На второ място въззивникът намира за неправилен извода на първоинстанционният съд за това, че не била на лице забава от страна на кредитора, тъй като щом търсимото задължение е срочно и кредиторът не е потърсил вземането си в срока, той изпада в забава поради неприемане, защото не е направил необходимото, за да получи изпълнение. Счита, че наемодателят първи е изпаднал в забава спрямо наемателя, поради което и неговото предизвестие за прекратяване на договора не пораждало правно действие. На трето място въззивникът сочи, че съгл. предвиденото в договора, естеството на задължението за престиране на пшеница и правилото на чл.68, б. „в" от ЗЗД , ищецът следвало да предостави необходимото съдействие като се яви, за да получи наемното плащане. Настоява, че като не е сторил това, ищецът бил изпаднал в забава, поради което липсвали основания за разваляне на процесния договор за наем, респ. за предаване на ползваните по силата на този договор недвижими имоти. Заявена е претенция за присъждане на сторените по делото разноски.
В
ОСЗ процесуалният представител на въззивника поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна е уведомена за постъпилата въззивна жалба на 19.09.2018 г., като в срока по чл. 263 ГПК от ответника С.Й. е постъпил писмен отговор, с който се оспорва депозираната жалба като неоснователна. Твърди се, че наемната цена е уговорена в размер на 60 кг. зърно на декар или левовата им равностойност. Наемателят бил наясно с факта, че имотите са закупени от Й., което се установявало и от извършените за *****г. плащания. Между страните било подписано споразумение, от което се установявала волята им за левово издължаване на наема. Представено било платежно нареждане от *****г. за всички земеделски земи, закупени от Й., със заплатен паричен наем по 50 лв за 44.9 дка и по 30 лв. за 232,32 дка, което също доказвало, че било постигнато съгласие за заплащане на левовата равностойност на зърното. Освен това се твърди, че наемателят разполагал с банкова сметка, ***. Въззиваемият изрично се противопоставя на възражението в жалбата за дължимост на наеманата цена в натура и следващото от това местоизпълнение на задължението, като се аргументира със съдебна парактика по повод кредиторовата забава. Сочи се още, че Й. не се занимава със земеделие и плащането в натура би било икономически неизгодно за него. Изтъква, че П.П., пълномощника на Й., многократно бил търсил управителя на ответното дружество като лично присъствал на среща, където между страните било уговорено плащането да стане в пари. Уточнява, че ответникът не е платил наемните вноски за всички земеделски земи в размер от 276.853 дка, вкл. процесните. Счита, че задължението е носимо, поради което приложение намира чл.
68, б. "а" от ЗЗД, съгл. който местоизпълнението е по местожителство на кредитора. Във връзка с твърденията за кредиторова забава, уточнява, че за да се освободи длъжникът от отговорност е следвало съгл. чл. 97, ал. 1 от ЗЗД да внесе дължимата сума в банка по местоизпълнението, което не е сторено. Излагат се допълнителни аргументи, касаещи предпоставките на фактическия състав на чл.
87, ал. 1 от ЗЗД. В заключение се твърди, че безспорно по делото е установено, че в договорения срок не е било на лице плащане нито в натура, нито в пари, поради което налична била хипотеза на пълно неизпълнение.
В ОСЗ въззиваемата страна пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение по аргументи, сходни с изложените в отговора на въззивната жалба и за присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Въззивникът "А.2010" ЕООД е страна по пет договора за наем на земеделски земи. Предмет на настоящото производство е Договор за наем от ******г. нотариално заверен под № ****на нотариус Т. П.при ЯРС, вписан в Служба по вписванията – Ямбол под № ****, том 8, стр.***, сключен с Й.И.И. чрез пълномощника й Д.И.Д., носещ неоспорените подписи на страните, правоотношенията във връзка с (не)изпълнението на който разкриват следната хронологична последователност:
Изначално наемател по договора е Н.Я.Н., като собственик на ЕТ „А-Н.Н.“ сГ.Т., Община Тунджа. Към *****г. ЕТ „А-Н.Н.“ продава търговското си предприятие на "А.2010" ЕООД, вследствие на което "А.2010" ЕООД встъпва в правата и задълженията на наемател.
Видно от съдържанието на представения договор за наем от ******г. (л. 8 по гр.д. №1261/18 г. на ЯРС), последният има за предмет отдаването за временно и възмездно ползване на три бр. земеделски земи (ниви), представляващи : ПИ№*****, ПИ№*****, ПИ№*****по плана за земеразделяне на сГ.Т., за период от десет години, считано от *****г. до *****г., при задължение на наемателя да си служи с имотите за земеделско ползване и производство. Видно от чл. 5, ал. 1 от договора наемателят е длъжен да заплаща годишна наемна цена в размер на 60 кг. зърно на декар от засетите за съответната стопанска година култури или левовата им равностойност, платима за същата година, като съгласно ал. 2 на чл. 5 от договора, годишната наемна цена се заплаща не по-късно от края на всяка стопанска година.
От приложения НА № *****г. на нотариус П.К.се установява, че ищецът е придобил собствеността върху процесните 3 бр. земеделски земи от продавачите И.Е.Г.и Й.И.И..
По делото е представено уведомително писмо от С.Й., изд. съгл. чл. 17, ал. 3 от Закона за арендата в земеделието, адресирано до управителя на "А.2010" ЕООД, представляващо уведомяване за настъпилата промяна в собствеността на земеделските земи и покана за издължаване на дължимата наемна цена за имоти в землището на сГ.Т. за стопанската *****г. Върху писмото е изписано ръкописно, че е получено, като е положен и подпис без възможност да се идентифиицира принадлежността му.
Приложено е по делото и Платежно нареждане за кредитен превод (л. 17), от което е видно, че ответното дружество към *****г. (т.е. към момента на приключване на първата стопанска година след закупуване на имотите от С.Й.) е превело на ищеца по посочената от него в уведомителното писмо сметка, по 50 лв. за 44, 40 дка и по 30 лв. за 232,32 дка в сГ.Т. и по 45 лв. за 205 дка в с.
Голям манастир.
По делото е представена и покана за плащане на наем за земеделски земи от ищеца до ответното дружество, от съдържанието на която е видно, че С.Й. уведомява наемателя за встъпването си в правата на наемодател по отношение на земеделските земи в землището на с. Г.Т., включително процесните. Изрично е заявено желанието на ищеца да получи плащане на наемната цена в левовата равностойност на 60 кг зърно, при това в пет дневен срок, след безрезултатното изтичане на който ще счита договорът за развален.
Видно от представената товарителница от куриерска фирма, поканата е доставена до ответното дружество на ****г. На ****г. "А.2010" ЕООД е изпратило отговор на поканата, с който е призовало ищеца да конкретизира коя от посочените и закупени от него земеделски земи в кой договор за наем попада, тъй като последните се различавали в някои свои клаузи. Освен това, наемателят заявява, че изборът дали наемната цена да бъде заплатена в пари или в натура, принадлежи изключително на него. Допълва, че изискуемостта на годишната наемна цена настъпва на 30.10 всяка година и че тя се заплаща само лично на наемодателя или на нотариално упълномощено лице, каквито условия за плащане С.Й. не е осигурил, поради което възраженията за неизпълнение по договорите счита за несъстоятелни. Наемателят заявява, че предвид забавата от страна на Й. да се яви, за да получи плащане, наемното възнаграждение за 2017 г. ще му бъде изплатено през 2018 г. във вид на зърно, в периода от 01.08.2018 г. до 30.10.2018 г., ведно с наема за 2018 г.
По делото е представено платежно нареждане (л. 74) с вписано основание "наем ****38.497 дка по 18 лв/д" от "А.2010" ЕООД до С.Й., от което е видно, че ответното дружество е превело на ищеца сумата от 692, 95 лв. с изричната уговорка, че плащането в хода на процеса било извършено с цел "процесуална икономия", което не променяло приоритетно уговорения в чл. 5 от договора за наем от ******г. начин на плащане - в натура. Пред първоинстанционния съд е назначена и приета съдебно икономическа експертиза, вещото лице по която е дало отговор на въпроса за цената на тон мека пшеница според официалната статистика на НСИ за 2017 г. - 0,28747 лв. съотв. за 60 кг. са дължими 664, 07 лв. В резултат, искът за плащане на наемните внсоки за ****г. е бил оттеглен от ищеца, а делото прекратено в съответната част.
При така очертаните насрещни твърдения, въпросът от съществено, по смисъла на чл. 17 от ГПК, значение по предмета на спора, формулиран от страните, се концентрира върху това кому принадлежи правото на концентрация при алтернативно определена престация извън договорения срок, обуславящ падежа на задължението за плащане на наемна цена.
Окръжен съд–Ямбол, като взе предвид становищата на страните и техните възражения, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното от правна страна :
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от съответните надлежни страни, имащи право и интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разпечатката съдържа 40 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9c6254fd-116a-4098-a9e1-2022065f14ac