Решение № 237 от 21.02.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Плевен, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20214430106880 по описа за 2021 година

Искове с правно основание чл. 242, ал.1, вр чл. 128, ал.1 от КТ, по чл.224, ал.1 от КТ и по чл.245, ал.2 от КТ.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от З. М. Д., чрез ***., против „***“ ***, ЕИК ***, с която се твърди се, че ищцата е работила при ответника, на длъжност „***“, като със заповед №***/***г, трудовият й договор е прекратен, считано от ***г Твърди се, че по време на действие на ТД, ответникът не й е изплати л полагащото й се трудово възнаграждение, частично за м. март. 2020г, в размер на 397,33лв.- чиста сума за получаване и за м. април. 2020г.- сумата от 617,51лв.- чиста сума за получаване. Твърди се, че при прекратяване на ТД, ответникът не е заплатил и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, в размер на 3299,88лв., за 53 работни дни за 2020г., начислено във ведомостта за м.април.2020г. Сочи се, че трудовите възнаграждения при ответника, за отработен месец се изплащали в срок до 25 число на следващия месец, и върху неизплатеното в срок възнаграждение, на основание чл.245, ал.2 от КТ ответника дължи и мораторна лихва, както следва: за периода 25.04.2020г. /датата, на която се изплаща ТВ за м. март.2020г/ до датата на ИМ- 02.11.2021г- върху сумата от 397,33лв - лихва в размер на 60лв.; за периода 25.05.2020г. / датата, на която се изплаща ТВ за м. април.2020г/ до датата на ИМ- 02.11.2021г, върху сумата 1 от 617,51лв.- лихва в размер на 90лв.; за периода 25.05.2020-02.11.2021г, върху сумата от 3299,88лв, лихва в размер на 485лв.

Твърди се също, че въз основа на трудов договор №***г, ищцата е назначена на длъжност „***“, който договор е прекратен със заповед №***г.

Твърди се, че всички полагащи се й трудови възнаграждение по този договор са й изплатени, но не й е изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, в размер на 362,18лв, за 7 работни дни, което е начислено във ведомостта за м. декември. 2020г. Твърди се, че върху тази сума се дължи лихва за забава, за периода 25.01.2021-02.11.2021, в размер на 30лв.

В заключение, моли съда да осъди ответника да заплати сумата от общо 1014,84лв.- неизплатено ТВ за м. март.2020, за м. април. 2020г, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ, сумата от общо 3662,06лв.обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за 53 работни дни за 2020г, по първия трудов договор и за 7 работни дни за 2020г, по втория трудов договор, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ, и сумата от общо 665лв.- лихва за забава, за периода от изискуемостта на всяко от отделните вземания, до датата на ИМ.

По делото, с протоколно определение от 28.01.2022г, по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК, е прието направено изменение на предявеният иск, с правно основание чл. 245, ал.2 от КТ, като същият е приет за разглеждане за сумата от 686,37лв., без изменение на периода -24.04.2020-02.11.2021г.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, ответникът „***“ ***, ЕИК ***, не изразява становище и не депозира отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Съдът намира за безспорно установен факта, че между страните по делото са съществували трудовоправни отношения, въз основа на сключен трудов договор №***г, по силата на който ищцата е заемала длъжността „***“, прекратен на основание чл. 328, ал.1, т.12 от КТ, считано от ***г. По делото се установява също, че между страните е сключен втори трудов договор №***г, по силата на който ищцата е заемала длъжността „***“, прекратен на основание чл. 325, ал.1, т.4 от КТ, считано от 14.12.2020г.

Установява се също, че със заповедта за прекратяване на трудовия договор, е разпоредено заплащане на обезщетие на неизползван платен годишен отпуск, 2 за 7 работни дни. Установява се също, видно от представените фишове за работна заплата, че обезщетението за неизползван платен годишен отпуст,, за 53 работни дни/ по първия трудов договор/, е начислено за заплащане, заедно с трудовото възнаграждение за м. април.2020г., а обезщетение за 7 работни дни- заедно с възнаграждението да м. декември. 2020г.

По делото е изслушана и ССЕ, от която се установява следното: по първият трудов договор №***г, че ищцата З.Д. е получила частично дължимото й ТВ за м. март. 2020г, в размер на 730лв, и дължим остатък от 397,33лв., както и изцяло не е заплатено възнаграждението на м. април.2020г, в размер на 617,50лв. /чиста сума/. ВЛ е установило, че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, за 53 работни дни за 2020г., е в размер от 3666,54лв.- бруто, начислено в платежната ведомост за м. април. 2020г. /в размер на 3299,89лв.- след приспадане на 10% ДОД/. ВЛ е установило и размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по втория трудов договор, за 7 работни дни, начислено в платежната ведомост за м. декември.2020г, в размер на 402,42лв.- бруто /362,18лв.- чиста сума за получаване/.

ВЛ е изчислило и лихвата за забава върху претендираните суми, считано от датата на изискуемостта им, върху чистата сума за получаване.

/заключението е дадено във вариант и с размерът на сумите- като брутни суми./.

Съдът констатира, че в първото по делото о.с.з. на 28.01.2022г., ответникът „***“ ***, ЕИК ***, редовно призован, не изпраща представител и не прави искане делото да се гледа в негово отсъствие. Ответникът е предупреден за последиците от своето бездействие, с разпореждане №9398/03.11.2021г. редовно връчено, но по делото няма депозиран отговор на ИМ, в даденият за това срок. Изрично в цитираното разпореждане, съдът е указал на ответника, възможността против него да бъде постановено неприсъствено решение и предпоставките за това. По делото, от страна на ответника няма заявено становище и по изготвеният с определение №4011/31.12.2021г, проекто-доклад по делото, в който е разпределена доказателствената тежест между страните.

По делото, в ход по същество, в проведеното първо о.с.з. на 28.01.2022г, процесуалният представител на ищеца, е направил искане за постановяване на 3 неприсъствено решение против ответника и съдът, с протоколно определението от същата дата, е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

Като взе предвид гореизложеного, съдът намира, че са налице предпоставките по реда на чл.238, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решението против ответника „***“ ***, ЕИК ***. Съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 242, ал.1, вр чл. 128, ал.1 от КТ, по чл.224, ал.1 от КТ и по чл.245, ал.2 от КТ, предмет на делото, са вероятно основателни, с оглед твърденията в ИМ, събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението по изслушаната ССЕ, които безспорно установяват дължимостта и изискуемостта на сумите- глазвници и лихва.

Съобразно посочената разпоредба- чл.238, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен, съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.

С оглед на гореизложеното, следва да постанови неприсъствено решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца З.Д., сумата от общо 1014,84лв.- неизплатено ТВ за м. март.2020, за м. април. 2020г, по трудов договор №***г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ,; сумата от общо 3662,06лв.- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за 53 работни дни за 2020г, по трудов договор №***г и за 7 работни дни за 2020г, по трудов договор №***г, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ, и сумата от общо 686,37лв.- лихва за забава, за периода от изискуемостта на всяко от отделните вземания, до датата на ИМ, за периода 25.04.2020-02.11.2021г.

При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски, съобразно представеният списък на разноските, в размер на 600лв.адв. възнаграждение.

Следва, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът, да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС, сумата от 246,48лв.- държавна такса и сумата от 180лв.—деловодни разноски.

4

Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 242, ал.1, вр. чл. 128, ал.1 от КТ, „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, ***, представлявано от ***- ***, ДА ЗАПЛАТИ НА З. М. Д., ЕГН **********, от гр. Плевен, жк. ***, бл.***, ет.***, сумата от 1014,84лв.- чиста сумасъставляваща дължимо трудово възнаграждение /за м. март.2020г. в размер на 397,33лв, и за м. април. 2020г в размер на 617,50лв/, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ- 02.11.2021г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 224, ал.1 от КТ, „***“***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, ***, представлявано от ***- ***, ДА ЗАПЛАТИ НА З. М. Д., ЕГН **********, от гр. Плевен, жк.

***, бл.***, ет.***, сумата от 3662,06лв.- чиста сума, съставляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, /в размер на 3299,89лв.за 53 раблотни дни по трудов договор №***г. и в размер на 362,18лв.- за 7 работни дни по трудов договор №№***г/, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ - 02.11.2021г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 245, ал.2 от КТ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, „***“***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, ***, представлявано от ***- ***, ДА ЗАПЛАТИ НА З. М. Д., ЕГН **********, от гр. Плевен, жк. ***, бл.***, ет.***, сумата от общо 686,37лв.лихва за забава, начислена върху главниците за неишзплатено трудово възнаграждение и неизползван платен годишен отпуск, за периода 25.04.2020-02.11.2021г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, „***“***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, ***, представлявано от ***- ***, ДА ЗАПЛАТИ НА З. М. Д., ЕГН **********, от гр. Плевен, жк.

***, бл.***, ет.***, сумата от 600лв.- разноски по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, „***“***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, ***, представлявано от ***- ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, сумата от 246,48лв.държавна такса и сумата от 180лв.—деловодни разноски.

5

Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6