Решение № 245 от 08.07.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. ХАСКОВО, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р.З. Т. като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20265600500199 по описа за 2026 година

Образувано е по въззивна жалба на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, чрез адв. В. Н., против Решение № 54 от 23.02.2026 г.,постановено по гр.д. № 906/2025г. на РСДимитровград, с което е отхвърлен предявеният от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на Т. П. П., че дължи на „Йеттел България“ЕАД, сумата в общ размер на 640,68 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер *** за устройство марка MOTOROLA Moto 062 50 64GB Grey и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг за базови аксесоари с предпочетен номер ***; законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №109/10.2.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 208/2025 г. по описа на РС – Димитровград.

Според жалбоподателя решението на

РС

–

Димитровград е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Погрешен бил изводът на съда, че не било доказано, че ответникът е бил получил устройствата. Договорите за лизинг имали значението на приемо-предавателен протокол. Твърди се, че независимо дали лизинговите вноски са били или не обявени за предсрочно изискуеми, след като срокът на договорите за лизинг е изтекъл, лизинговите вноски били дължими на общо основание. Неверен бил изводът на съда, че понеже мобилният оператор не бил прекратил договора за мобилни услуги веднага след неплащането на първата фактура, то задълженията по другите фактури били недължим.

Прави се искане въззивната инстанция да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него да постанови 1 друго по съществото на спора, с което да уважи претенцията по чл.422 ал.1 от ГПК, ведно с разноските по първоинстанционното, заповедното и въззивното производства.

В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна по тази жалба Т. П., чрез назначения му особен представител е депозирала отговор на въззивната жалба,с която я оспорва и излага съображения за нейната неоснователност. Прави искане въззивната инстанция да потвърди решението на РС-Димитровград. Претендира присъждането на разноски.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирана страна в законоустановения срок и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 415 вр. с чл.

422 от ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД за установяване в отношенията между ,,Йеттел България‘‘ ЕАД и Т. П. П. относно дължимостта от ответника на сумата от общо 640, 68 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно

1.фактура № 7346425604/25.01.2023г. за отчетен период 06.01.2023г.- 24.01.2023г.;

2.фактура Nº 7347612729/25.02.2023г. за отчетен период 25.O1.2023r. 24.02.2023г.;

3.фактура Nº 7348879437/25.03.2023г. за отчетен период 25.02.2023г. 24.03.2023г.;

4. фактура N **********/25.04.2023г. за отчетен период 25.03.202Зг. 24.04.2023г.;

5.фактура Nº 7351503411/25.05.2023г. за отчетен период 25.04.2023г. 24.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Видно е от приетите по делото писмени доказателства е,че между страните са били сключени Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, Договор за лизинг с предпочетен номер *** за устройство марка MOTOROLA Moto 062 50 64GB Grey и Договор за лизинг за базови аксесоари с предпочетен номер ***.

По силата на сключените договори е безспорно, че ответникът е станал абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги. Ответникът е получил и описаното в исковата молба мобилно устройство MOTOROLA Moto 062 50 64GB Grey срещу заплащане на определена цена.

По делото са представени договорите за мобилни услуги и счетоводни документи, удостоверяващи стойността на ползваните услуги и дължимите лизингови вноски през процесният период.

От страна на ответника не са ангажирани доказателства за извършени плащания по процесните договори и по конкретно по представените от ищеца фактури въпреки че тежестта за доказване на изпълнението на договорните задължения е на ответната страна.

Анализа на събраните в хода на производството писмени доказателства сочи, че между страните съществува облигационна обвързаност по силата на сключени договори за мобилни услуги. Съгласно договорите, за ответника съществува задължение да заплаща стойността на уговорената абонаментна такса, цената на потребените услуги и лизинговите вноски.

С ангажираните по делото доказателства ищецът е установил съществуването на 2 вземането си за неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за исковия период от време, тъй като задължението на потребителя за плащане произтича не само от реалното ползване на мобилната услуга и се дължи без значение дали мобилния оператор действително е доставил и съответно дали абонатът ги е потребител. Съгласно т. 23 б.“б“ от Общите условия, месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен договорът и включва разходите за поддръжката на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от него абонаментен план. В този смисъл, тези такси са дължими. Дължими са и сумите, описани във фактурите за лизингови вноски за мобилното устройство.

От представения по делото договор за лизинг от 04.01.2023 г. се установява, че в деня на сключването му на лизингополучателя е предадена за временно и възмездно ползване лизинговата вещ мобилно устройство „MOTOROLA Moto 062 50 64GB Grey“, тъй като в клаузата на чл. 4 от договора се съдържа удостоверителното изявление на ответника, с което декларира, че е получил лизинговата вещ. Договорът за лизинг е подписан от ответника, като авторството на подписите не е оспорено, поради което следва да се приеме, че този частен диспозитивен документ се ползва с формална доказателствена сила и установява, че изявлението изхожда от лицето, сочено като негов автор, в който смисъл и обективираното в клаузата на чл. 4 от Договора изявление на лизингополучателя представлява извънсъдебно признание на неизгоден за него факт, което съдът цени. При изпълнението на насрещната престация за предаване на вещта, предмет на договора, правното задължение на лизингополучателя за заплащане на лизинговото възнаграждение е станало изискуемо. Лизинговите вноски представляват възнаграждение за ползването, съгласно нормата на чл. 342, ал. 2 ТЗ. Страните са разсрочили това задължение на една първоначална вноска, платима при сключване на договора и 23 лизингови вноски – всяка, от които става изискуема при настъпване на падежа, съгласно уговореното в договора за лизинг, при фактуриране, съгласно сроковете, условията и начина на заплащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги, а именно въз основа на фактура, която се издава ежемесечно в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й – арг. чл. 26 и чл. 27 от ОУ за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги.

По делото не са представени доказателства, че лизингополучателят е върнал лизинговата вещ, нито че последният е упражнил правото си на изкупуване на посочената вещ, което е обусловено от заплащане на цената на устройството. Във всички случаи, освен при прехвърляне на собствеността, лизингополучателят дължи връщане на вещта - чл. 1, ал.

3 от Договора, без да му се възстановяват платените вноски или без да се освобождава от отговорност за неплатените и изискуеми вноски по договора, представляващи възнаграждение по договора.

Към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е настъпил падежът на последната лизингова вноска, поради което изискуемостта на задължението е настъпила .

По така изложените съображения, предявеният иск за заплащане на задълженията за лизингови вноски и абонаментни такси, следва да бъде уважен в пълния му предявен размер за сумата от 640,68 лв. или 327,57 евро.

Предвид изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение на РС-Димитровград е неправилно и като такова следва да бъде отменено както и в частта заразноските и постановено нова за уважаване на иска по чл.422 от ГПК.

По разноските направени от ищец за ДТ в размер на 12,78 евро и 245,42 евро за заплатено адвокатско възнаграждение.

3

В исковото производство - ДТ - 63,91 евро; 204,52 евро - възнаграждение за особен представител и 204 евро – адвокатско възнаграждение.

Във въззивното производство - 38,35 евро ДТ; 204,52 евро - възнаграждение за особен представител и 204 евро - адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на правния спор и уважения в цялост иск, в полза на въззивника следва да се присъдят всички претендирани разноски в размер на общо за заповедното и исковото производства, както следва: 115,04 евро – ДТ; 409,04 евро - възнаграждение за особен представител и 653,42 евро – за адвокатско възнаграждение .

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 54/23.02.2026 г. по гр.д. № 906 по описа на РС – Димитровград за 2025 г,вместо което:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. ***, против Т. П. П., ЕГН ********** от гр. ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1 ЗЗД, че Т. П. П. дължи на „Йеттел България“ ЕАД, сумата в общ размер на 327,57 евро, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер *** за устройство марка MOTOROLA Moto 062 50 64GB Grey и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг за базови аксесоари с предпочетен номер ***, ведно със законната лихва върху главницата, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 07.02.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №109/10.2.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 208/2025 г. по описа на РС – Димитровград.

ОСЪЖДА Т. П. П., ЕГН ********** от гр. *** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. ***, съдебно-деловодните разноски общо за заповедното, първоинстанционното и въззивното производство, в размер на: 115,04 евро – ДТ; 409,04 евро - възнаграждение за особен представител и 653,42 евро – за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4