Решение № 8494 от 10.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8494 гр. С, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.Ст.В при участието на секретаря И Д. К като разгледа докладваното от Д.Ст.В Гражданско дело № 20221110151719 по описа за 2022 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно и субективно пасивно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „Т С“ ЕАД съществуват следните вземания от следните лица: о т К. К. Я- Д.а: за сумата от 2032.56 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в гр. С, ж.к. „..... 4“ бл. 468, вх. А, ет. 4, за сумата от 254.18 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 11.05.2021г., за сумата от 46.81 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 8.64 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 11.05.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 03.06.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 31584/2021г. по описа на СРС, 54 състав; от К. Д. Д.: за сумата от 508.14 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в гр. С, ж.к. „..... 4“ бл. 468, вх. А, ет. 4, за сумата от 63.54 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 11.05.2021г., за сумата от 11.70 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 2.16 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 11.05.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 03.06.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. дело № 31584/2021г. по описа на СРС, 54 състав.

Ищецът „Т С“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало 1 между него и ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответниците не изпълнили насрещното си задължение за заплащане на припадащата им се част от дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите му условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45- дневен срок след публикуване на фактурата за месечния отчетен период на интернет страницата на продавача, а обезщетение за забава се дължи единствено върху сумата по общата фактура, обхващаща целия отоплителен сезон, в случай че сумите по нея не бъдат заплатени в 45- дневен срок от публикуването й на интернет страницата на дружеството.

Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения ответниците изпаднали в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания.

Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответниците оспорват предявените срещу тях искове, поддържайки, че нямат качеството потребители на топлинна енергия нито по смисъла на разпоредбата на § 13 от ДР на ЗЗП, нито по смисъла на нормата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, като оспорват в тази връзка да са собственици на процесното жилище. Като самостоятелно основание за недължимост на вземането за цената на услугата дялово разпределение сочат обстоятелството, че същата се дължи на третото лице- помагач на ищеца, а не на последния.

В депозираните в срок възражения по чл. 414, ал. 1 ГПК длъжниците- ответници са релевирали и възражения за погасяване на процесните вземания по давност. Претендират разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „Т С“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота;

3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за 2 енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

Установява се от приобщения като писмено доказателство и неоспорен договор от 23.07.1992г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, че на посочената дата К. К. Я- Д.а и . .... Д. са придобили правото на собственост върху порцесния апартамент № 10, находящ се в гр. С, ж.к. „..... 4“ бл. 468, вх. А, ет. 4, като доколкото по делото са налични данни, че двамата са били съпрузи, вкл. към посочената дата, и на основание разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК от 1985г. (отм.), следва да се приеме, че имотът е придобит от тях при условията на бездялова съпружеска имуществена общност, прекратена при равни квоти- арг. чл. 27, ал. 1 и чл. 28 СК във вр. с § 4 от ПЗР на СК, със смъртта на съпруга . .... Д. на 29.10.2011г. Съгласно представеното по делото и неоспорено удостоверение за наследници изх. № УН 1320/08.11.2011г. по описа на Столична община, район „.....“, след смъртта си на 29.10.2011г. . .... Д. е оставил като свои наследници по закон своите съпруга- К. К. Я- Д.а, и синове- ....... Д. Д. и К. Д. Д., в резултат от което всеки от тях се е легитимирал като носител на право на собственост върху процесното жилище при следните квоти: К. Д.а- на 4/6 идеални части (1/2 идеална част в резултат от прекратяването на СИО със смъртта на съпруга й и 1/6 идеална част- по наследяване от последния), а .......

Д. и К. Д.- на по 1/6 идеална част от имота по силата на настъпилото наследствено правоприемство. С оглед на това и при липсата на данни, а и на твърдения за осъществени от тези лица преди или по време на исковия период разпоредителни действия с притежаваното от тях право на собственост, следва да се приеме, че прези този период същите са били собственици на жилището и като такива съобразно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ- потребители на доставяната до него топлинна енергия, отговорни да заплащат цената й съобразно дела си в съсобствеността.

Установява се от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателствадоговор от 04.09.2002г. с предмет извършване на дяловото разпределение в сградата, в която се намира имотът, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда, представените от третото лице- помагач на ищеца документи за извършвано дялово разпределение, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от третото лице- помагач на ищеца „......“ ЕООД.

Реалното предоставяне на соченото от ищеца количество топлинна енергия, както и на услугата по отчитането и разпределянето й между абонатите не се оспорва, а напротивизрично се признава от името на ответниците както в отговора на исковата молба, така и в проведеното на 24.11.2023г. открито съдебно заседание, като се установява и от представените от третото лице-помагач на ищеца и неоспорени документи за главни отчети, извършени в процесния имот в края на всеки от двата включени в исковия отчетни периода, които документи носят подписи за клиент. Последното по своята правна същност представлява извънсъдебно признание на неизгодни за страната обстоятелства с правно значение- че имотът е топлоснабден и до него реално е доставено съответното количество 3 топлинна енергия, както и че същата е отчетена от представител на фирмата за дялово разпределение, което признание, преценено по реда на чл. 175 ГПК, е едно от найнадеждните и достоверни доказателствени средства в българския граждански процес.

Ответниците не оспорват и стойността на предоставените през процесния период топлинна енергия и услуга дялово разпределение, поради което и съобразно наличните по делото данни следва да се приеме, че същата възлиза именно на претендираните суми от общо 3048.85 лева- цена на топлинната енергия, и 70.22 лева- цена на услугата топлинно счетоводство.

За пълнота и прецизност, а и във връзка с изложените от името на ответниците в проведеното на 24.11.2023г. открито съдебно заседание доводи за незаконосъобразно начисляване на топлинната енергия за отоплителен сезон 2019- 2020г., следва да се изясни, че на настоящия съдебен състав са служебно известни решение № 4777/13.04.2018 г. по адм. д. № 1372/2016 г. на ВАС, както и решение № 11603/31.07.2019 г. по адм. д. № 13721/2017 г. на ВАС, с които са отменени формулите от методиката за дялово разпределение, установена с Наредба № 16-344/2007 г. (отм.). Същевременно, обаче, първото решение е обезсилено с окончателно решение № 2187/11.02.2020 г. по адм. д. № 1318/2019 г. на 5-членен състав на ВАС, а второто е отменено в частта, с която за нищожни са прогласени нормите на чл. 61, ал. 2 и 4, чл. 63, ал. 2, т. 1, ал. 3 и 4, чл. 64, ал. 1, т. 3, ал. 2 и 3, чл. 67, чл. 68, ал. 2 и 3, чл. 69, ал. 1, чл. 70, ал. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 8, чл. 71, ал. 2, 3, 4 и 5, чл. 72, ал. 2, 3 и 4, чл. 73 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, и т.