Определение № 2279 от 21.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2279 гр. София, 16.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502013 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

С определение № 314 от 29 май 2024г. по гр. д. № 138/2024г. Окръжен съд - Монтана е прекратил производството по делото и го изпратил по подсъдност на Административен съд – Монтана. За да постанови определението си, МОС е приел, че в исковата молба се твърди, че на 27 декември 2022г. на ищеца била наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“.

Основанието за това било управление на МПС след употреба на наркотици.

След извършване на лабораторен анализ на кръвната проба било установено, че няма наличие на наркотични вещества, поради което ПАМ била отменена след девет месеца. Срещу ищеца било образувано и ДП № ЗМ-263/2022 г. по описа на ОДМВР - Видин, прекратено с постановление от 6 юли 2023г. В изложението си, е посочил съдът, ищецът обвързва претърпените вреди с лишаването му от правоуправление, т.е. вредите са настъпили в резултат от административния акт на МВР. Това, според МОС, обосновава правна квалификация на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а този иск е подсъден на административен съд, съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, като приложимият процесуален ред е този по АПК. По тези съображения производството е прекратено пред МОС и е изпратено на Административен съд - Монтана съобразно избора на местна подсъдност, осъществен от ищеца.

1

Ищецът М. В. А. е подал частна жалба срещу посоченото определение с оплаквания, че приетото, че претендираните вреди са причинени от административен акт не съответства на изложените от него „доводи, мотиви и петитум“, а причинените му вреди били породени от „самостоятелни действия и бездействия“ на органите на МВР и на прокуратурата, които не представлявали административни актове. Иска отмяна на обжалвания акт.

Софийски апелативен съд, като взе предвид обстоятелствата по делото, намира, че частната жалба, с която е сезиран, е допустима, а по същество неоснователна.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, се налага извод, че ищецът претендира обезщетения за вреди – имуществени и неимуществени, претърпени поради задържането му от полицейските органи и от налагането на принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ след установено със съответен уред управление на МПС след употреба на наркотично вещество „амфетамин“, отречено впоследствие с изготвена в неразумен според ищеца срок токсикохимична експертиза, извършена след повече от 9 месеца (за разлика от други случаи ), с която било установено, че не е употребил наркотичното вещество, заради което бил задържан и му било отнето СУМПС, поради което било прекратено и ДП, образувано срещу него.

Като ответници с искане за солидарно осъждане са посочени МВР и РП – Видин. Тези обстоятелства (независимо дали подлежат на уточняване ) се подвеждат под хипотезиса на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, уреждаща отговорност на администрацията, за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Ето защо предявените искове намират своето правно основание в посочената норма. На образуването и прекратяването на досъдебно производство не е придадено самостоятелно значение като елемент от фактическия състав на търсената отговорност, която не е основана на настъпили вреди от дейност на правозащитни органи, визирана в чл. 2 ЗОДОВ, поради което на този етап няма основание да се приеме, че са предявени и искове с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, въпреки че като 2 ответник е посочена и прокуратурата. При това положение цялото производство следва да бъде изпратено за произнасяне от административен съд (чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ вр. чл. 128 АПК ), в производството пред който следва да участва съответният надлежен ответник, вкл. и след даване на указания на съда срещу кого следва да се насочат исковете (чл. 205 АПК), в което ще се разгледа и въпросът за местна подсъдност на делото, евентуално предявени ли са самостоятелни искове за вреди, основани и на неравно третиране.

С оглед изложеното, законосъобразно е прекратено производството пред гражданския съд и делото е изпратено за разглеждане на съд, компетентен да разгледа спора според предмета на делото.

Така мотивиран, Софийски апелативен съд счете разглежданата частна жалба за неоснователна и я оставя без уважение.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. В. А. срещу определение № 314 от 29 май 2024г. по гр. д. № 138/2024г. на Окръжен съд – Монтана.

Определението, може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3