Решение № 367 от 11.05.2018, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ ІV-41 година 11.05.2018 град Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

БУРГАСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, четвърти граждански въззивен състав

На двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година в открито съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛКА УЗУНОВА

2.ДИМАНА КИРЯЗОВА-ВЪЛКОВА

Секретар Ваня Димитрова като разгледа докладваното от съдията УЗУНОВА въззивно гражданско дело номер 1332 по описа за 2017 година ,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Делото е образувано по повод подадена въззивна жалба от Д.Д.Д. чрез пълномощника му адв.Х.М. против Решение № 69/19.05.2017г.постановено от Районен съд – гр.Несебър по гр.д.№

914/2016г. по описа на същия съд ,с което съдът Е ПРОГЛАСИЛ нищожността на сключения на 21.08.2014 г. договор за замяна на недвижими имоти между „Кристи плюс" ООД с ЕИК -********* и "Варна Инвест България" ООД с ЕИК203145316, обективиран в Нотариален акт № 8 т.2 рег.№2195 дело № 171 от 21.08.2014 г. на нотариус Елена Дионисова - per. № 190 на НК, действаща в района на PC Варна, вписан под вх. Per. № 18378, дв.вх.рег.№

18179, акт № 166 т.47 дело№9871 от 21.08.2014 г. при Сл.Вп. при PC Варна и под вх.рег. № 7568, дв.вх.рег.№ 7487 акт №196 т.24 дело № 4357 от 2.08.2014 г. при СВ при PC Несебър, на осн.чл.26 ал.1 предл. 1-во от ЗЗД, във връзка с чл. 289 и чл. 302 от ТЗ и чл. чл. 26 ал.2 предл.2-ро от ЗЗД, във вр. с чл.301 от ТЗ и е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "Варна Инвест България" ООД с ЕИК- *********, с управител Андрий Корочанский. , гражданин на Украйна, роден на ***г. и Д.Д.Д., че „Кристи плюс“ ЕООД, представлявано от едноличния собственик и управител О. П. Т., гражданин на Руската федерация, роден на ***г., СССР е собственик на празно дворно място в село

Равда, съставляващо урегулиран поземлен имот ХХІІІ-460 кв.22 Б по плана на с.Равда, община Несебър, към 2011 г. с площ от 680 кв.м., при граници по документ за собственост — улица, УПИ ХХІІ-460 и УПИ ХХІV-460 ,заснет като ПИ с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Равда, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/, с площ от 695 кв.м., при съседи,описани подробно в диспозитива на съдебното решение.

Във въззивната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност,неправилност и необоснованост на постановеното първоинстанционно решение. Сочи се,че ищецът е атакувал две сделки,с искане за констатиране на тяхната нищожност и признаване правото на собственост на ищеца върху процесния недвижим имот,находящ се в с.Равда,община Несебър.По отношене на сделка №1 /сключена между ищеца „Кристи плюс“ЕООД и ответника „Варна Инвест България“ЕООД- замяна на недвижими имоти се излага в жалбата,че съдът е очертал броя на твърдените от ищеца основания за нищожност на сделката /стр.6 последен абзац/- липса на съгласие на действителния собственик,недобросъвестност на приобретателя,противоречие с добрите нрави,липса на еквивалентност на престациите,липса на основание,противоречие със закона. По отношение на твърдяното основание- липса на основание,съдът изрично е приел,че същото не е налице,т.е.че твърдението на ищеца е неоснователно.По отношение на твърдените основания противоречие с добрите нрави и липса на еквивалентност на престациите/второто в практиката се идентифицира и причислява към противоречие с добрите нрави/,въззивникът счита,че не е ясно какво е приел районният съд,защото съдът е обследвал твърденията на ищеца,цитирал е практика на ВКС,но не е посочил какво приема в настоящия случай.Според въззивника се налага извод,че липсва произнасяне на съда по това твърдение на ищеца. Счита,че в светлината на цитираната съдебна практика и предвид чл.9 ЗЗД,в настоящия случай не е налице противоречие с добрите нрави,не може да се приеме,че насрещната престация в настоящия случай на практика може да се приравни на липса на престация/какъвто критерий и съдържание въвежда цитираното решение на ВКС/,а следва да се има и предвид,че става въпрос за сделка между свързани лица. Намира,че от обжалваното решение не става ясно разграничението в мотивите на съда/което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила/ относно твърдяните оснвования – липса на съгласие,недобросъвестност на приобретателя и противоречие със закона. Все пак,съдът приема,че е налице липса на съгласие,поради недобросъвестност,като аргументи за това се извеждат от приключилото съдебно производство по иска по чл.29 от ЗТР. Същият извод на съда обаче противоречи на правилното прилагане както на чл.26 ЗЗД,така и на ЗТР и последиците от решението по чл.29 ЗТР.Въззивникът счита,че така сключената сделка №1/замяна/ е действителна и вещно транслативният ефект е настъпил.Към момента на сключването и страните са били представлявани от лица с представителна власт,при спазване на законовите изисквания ,като по този начин всяка от страните по нея е придобила правото на собственост върху заменения и недвижим имот.Това е така,защото и двете страни по нотариалния акт за замяна са представлявани от законните си представители ,вписани в ТР.Сделката за замяна е сключена на 21.08.2014г. и е вписана на същата дата в СВ-Несебър.Исковата молба за отмяна на вписването на Андрий Корочанский като управител и съдружник на „Кристи плюс“ООД е подадена в БОС на 07.08.2014г.,но по делото не са представени доказателства кога същата е връчена на г-н Корочанский и съответно по този начин не се установява недобросъвестност от страна на същия към момента на сключване на процесната сделка за замяна. Още повече,че от обясненията на св.Димитрова/адвокат на О. Т./ към момента на завеждане на иска по ЗТР/,исковата молба е връчена на „Кристи плюс“ООД/представлявано тогава от Корочанский/ по реда на чл.50 ГПК/чрез залепване/ на адреса на ищеца О. Т.-т.е. не се установява знание лично от Корочанский. В допълнение във въззивната жалба се прави довод,че дори съдът да приеме,че Корочанский е действал без надлежна представителна власт,то неговите действия са били потвърдени от търговеца/ищеца/,по смисъла на чл.301 ТЗ.Сделката за замяна е сключена на 21.08.2014г.,а исковата молба за обявяването и за нищожна е предавена в

НРС на 28.10.2014г.-т.е.два месеца по-късно.След като ищецът твърди,че от края на юли е научил за настъпилите обстоятелства по неговата партида в ТР и че е уведомил нотариусите с район на действие района на НРС,не става ясно защо е предявил иск за нищожност на сделката за замяна повече от два месеца по-късно.Нормата на чл.301 ТЗ създава оборима презумпция за потвърждаване на действията без представителна власт и за да се обори същата,законът изисква позоваващият се на действия,извършени без представителна власт,да установи,че ВЕДНАГА след узнаване на действието се е противопоставил.Противопоставянето като юридически факт по чл.301 ТЗ следва да се осъществи пред и спрямо третата страна,пред която са извършени действията,че същите са извършени без представителна власт.По делото обаче няма данни и не се твърди,че ответникът „Варна Инвест България“ ООД е бил веднага и незабавно уведомен за такова противопоставяне.Изминали са повече от два месеца между вписването на сделката за замяна,което е станало известно на ищеца веднага,по негови думи,а и като се има предвид оповестителния ефект на вписването на самата сделка и завеждането на иск за нищожност на сделката в НРС/недопустим/ който факт не е ясно кога е стигнал до знанието на ответното дружество/.Периодът от над два месеца със сигурност не може да се приеме за попадащ в същината на израза „веднага“ по смисъла на чл.301 ТЗ.Периодът е твърде дълъг,за да се приеме,че това е своевременно и незабавно действие.Същевременно липсват данни за това кога исковата молба по т.д.№375/2014г.по описа на БОС е била връчена на Корочанский и няма как да се приеме,че към момента на сключване на договора за замяна страните са действали недобросъвестно с цел да увредят ищеца. По гореизложените съображения въззивникът счита,че от страна на ищеца не е била оборена презумпцията на чл.301 ТЗ и същата тогава предполага наличието на потвърждаване на действията,извършени без представителна власт. Прави довод,че с приетото в т.3 на ТР №1 от 06.12.2002г.на ВКС по т.д.№1/2002г.,ОСГК,съдът е дал задължително разяснение за тълкуването на последиците от решението за обявяване на несъществуващи обстоятелства в регистърното производство.Никъде в закона-напр.чл.141 ал.6 ТЗ,чл.8 от ЗТР или други разпоредби не се предвижда,че успешно проведеният иск по чл.29 ЗТР води и до последицата липса на представителна власт и/или съгласие за сключване на сделки до влизане в сила на решението.Същевременно,видно от нотариалния акт за извършване на процесната замяна наличието на съгласие за сключване на сделкат недвусмислено се установява и от заявената воля за наличието на съгласие за нейното сключване.

Посочва,че горните възражения изобщо не са обсъдени от първоинстанционния съд,нито са споменати в мотивите му,което също е съществено процесуално нарушение.Относно основанието- противоречие със закона съдът приема твърдението на ищеца за основателно,с мотивите,че сделката е сключена в противоречие с чл.289 и чл.302 ТЗ. Въззивникът счита,че в обжалваното решение съдът явно не е съобразил фактическата обстановка и приложното поле на тези две норми,във вр.с чл.26 ал.1 предл.второ ЗЗД.Прави се довод,че за да се приложат тези разпоредби,хипотезата на чл.289 ТЗ изисква наличието на валидно сключена сделка,при която дадена страна да злоупотреби с придобитите по тази сделка права,упражнявайки ги единствено с намерение да увреди другата страна.С нормата се регламентира превратното увреждащо упражняване на права по валидна сделка,т.е.правомерността на отношенията,които се създават от страна по действителна сделка,която упражнява правата си единствено с цел да нанесе вреда на другата страна.Успешното позоваване на чл.289 ТЗ в даден правен спор в исково производство ще доведе до правна последица-обявяване за недействително на правоотношението,което се е създало или се цели да се създаде като се упражнява валидно възникнало и съществуващо право по валидно възникнала действителна сделка.Следователно,няма да се засегне действителността на сделката и на придобитите с нея права,а евентуалните последици от превратното увреждащо упражняване на съществуващи права.Настоящият правен спор относно сделка №1/замяната/ касае действителността на самата сделка и то,предвид изложените в исковата молба твърдения за факти и обстоятелства-валидността на сключването и настъпването на правните последици от сделката/придобиване на права и вещно-транслативния ефект/-Ето защо се прави довод,че твърдението на ищеца и прието от съда противоречие със закона по см.на чл.26 ал.1 ЗЗД вр.с чл.289 ТЗ се явява недоказано и неоснователно,съответно и неправилно относно решението на съда.

Относно сделка №2- покупко-продажба от първия ответник

„Варна Инвест България“ЕООД и втория ответник Д.Д. се излагат оплаквания,че съдът е приел,макар и отново с неясна и непоследователна логика,че тази сделка също не е породила правно действие,поради нищожността на предходната сделка.

Въззивникът сочи,че доколкото счита,че предходната сделка е действителна и решението на съда е неправилно,то решението относно сделка №2 също е неправилно. Предвид действителността на сделка №1,сделка №2 също е действителна. Сочи,че следва да бъде взето предвид обстоятелството,че исковата молба е вписана след извършването на сделка №2 поради което придобитите от втория ответник права са противопоставими на ищеца.Необяснимо защо съдът е приел,че вторият ответник Д.Д. също е недобросъвестен,като аргументи за този си извод черпи от събраните гласни и писмени доказателства.За да е налице недобросъвестност обаче за втория ответник,то той следва да е знаел,че е налице спор за собствеността/вписана искова молба/.Посочените от съда доказателства сочат единствено,че вторият ответник е преговарял и придобил собствеността преди вписване на исковата молба,но не сочат че е знаел за наличието на спор между Корочанский и Т. Ето защо изводът на съда относно недобросъвестност на втория ответник не е обоснован със събраните по делото доказателства.Изтъква,че спрямо сделка №2 не са въведени твърдения за нищожност на същите основания,като за сделка №1 –съдът не е сезиран с такъв спор.

Разпечатката съдържа 22 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9c612eca-eba3-454e-8e5e-f766e1aa9223