Решение № 256 от 28.04.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Пазарджик , 28.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20205220201608 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. А. З., с ЕГН ***, с адрес с. Б., обл.

Пазарджик, ул. „***“ № 11, в качеството й на земеделски производител, против Наказателно постановление № 13-002224 от 19.10.2020 г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложена глоба в размер на 1 600 лева.

В жалбата обобщено се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.

Жалбоподателката се явява лично в първото съдебно заседание и е представлявана от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага доводи за отмяна на НП. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна- АНО се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и ангажира доказателства. Пледира за 1 потвърждаване на НП като излага аргументи за неговата законосъобразност.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, като съобрази становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката е санкционирана с НП за това че в качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ и като земеделски производител, при извършена проверка на 18.06.2020 г., около 10,05 часа на обект „нива с картофи“, намираща се в землището на с. Б., не е уредила като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключила трудов договор в писмена форма с лицето Й. В. К., ЕГН ***. Последният бил заварен при извършена проверка на място в гореописания обект да престира труд като „общ работник“- вади картофи, облечен с работни дрехи, които били изцапани.

При проверката освен К. били установени още 5 лица, които полагали труд в полза на ЗП М. З.. Тъй като работниците били с изцапани ръце, под тяхна диктовка били попълнени от проверяващите декларации по чл.402 от КТ, в т.ч. и за Й. К., на който била прочетена декларацията и същият я подписал. В декларацията били отразени посочени от К. елементи на трудово правоотношение със ЗП, а именно, че работел за ЗП М. З., като общ работник с трудово възнаграждение 20 лева.

Пред проверяващите жалбоподателката заявила, че за всички лица имало сключени еднодневни трудови договори. Поради тази причина й била връчена призовка с указания да предостави въпросните трудови договори, респ. данни за начина, по който е уредила отношенията си с наети от нея лица, предоставящи й работната си сила за извършваната селскостопанска дейност.

На 30.06.2020 г. в ДИТ- Пазарджик от сина на жалбоподателката били представени писмени трудови договори с наетите от ЗП М. З. работници, сключени на основание чл.114а ал.1 от КТ, в това число и за Й. К.. При извършения преглед на документация на ЗП и направената справка в 2 информационната система на ИА ГИТ- Регистър за уведомления за трудови договори, било установено, че не било подадено уведомление за сключен между ЗП и К. трудов договор към момента на извършване на проверката от инспекторите на ДИТ- Пазарджик. Установено било, че бланките на всички представени трудови договори сключени по реда на чл.114а от КТ, в т.ч. и за К., били генерирани от РЗОТД на 23.06.2020 г., т.е. няколко дни след извършване на проверката в обекта на ЗП, когато лицата са били заварени да престират труд в полза на жалбоподателката.

Всичко това съставлявало нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ, които разписват, че отношенията, при които се предоставя работна сила се уреждат като трудови правоотношения и е необходимо сключването на писмен трудов договор.

За направените констатации от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка № ПР2016198/27.07.2020 г.

На жалбоподателката била изпратена Покана за съставяне на АУАН във връзка с констатираното нарушение, която й била връчена лично по пощата на 21.07.2020 г. (виж известие за доставяне на л.40).

На указаната в поканата дата- 27.07.2020 г., жалбоподателката не се явила до края на работния ден, което било декларирано от свидетелите С.А. и Ф. А.- гл. инспектори в ДИТ (л.18). С оглед на направените констатации против жалбоподателката за извършеното нарушение св. А. съставила АУАН № 13-002224/27.07.2020 г. в отсъствие на З., на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН.

Срещу жалбоподателката били съставени още 5 АУАН за същото нарушение по отношение на останалите установени лица престиращи труд в нейна полза.

Така съставените АУАН, в т.ч. и процесния, били връчени на З. лично по пощата на 31.07.2020 г. (виж известие за доставяне на л.10).

Против съставените актове жалбоподателката подала писмено възражение, в което било посочено, че „хората към момента на проверката не работели и закусвали“ (л.11).

Това възражение не било уважено от наказващия орган и на 19.10.2020 г. въз основа на съставения АУАН било атакуваното НП. То било връчено лично на санкционираното лице по пощата на 21.10.2020 г. (виж известие за 3 доставяне на л.8), а жалбата против НП била подадена от наказаното лице чрез наказващия орган до съда на 27.10.2020 г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св. С.А. и свидетелите Ф. А. и Й. К..

Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства, както и гласните доказателства събрани посредством разпитите на свидетелите А. и А., които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Съдът не даде вяра на показанията на св. К. в частта, в която той заяви, че не е работил този ден на нивата на жалбоподателката и той и останалите хора само закусили и след проверката си тръгнали, тъй като те се оборват от останалия доказателствен материал по делото.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.

В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АНП е започнало със съставянето на АУАН. Последния е съставен на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя, който е бил надлежно поканен в Дирекция „ИТ”- Пазарджик и не се е явил без да сочи уважителни причини, в присъствието на свидетел. Впоследствие АУАН е бил надлежно връчен лично на нарушителя на основание чл.43 ал.4 от ЗАНН и е връчен екземпляр. Въз основа на акта, неприемайки направените възражения от нарушителя, АНО е съставил НП.

АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по 4 чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи, при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН, надлежно връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права. В АУАН и в НП е дадено пълно и ясно описание на нарушението, като са посочени всички обстоятелства- елементи от фактическия му състав. Дадената правна квалификация съответства на вмененото нарушение.

Съдът намира за неоснователни направените в жалбата и в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивника възражения за допуснати СПН, изразяващи се в това, че в описанието на нарушението в АУАН било посочено, че лицето престирало труд като „работник“, а в НП било допълнено и пояснено„общ работник“, както и че не били посочени съответните алинеи на визираните в НП разпоредби на чл.402 и чл.114а от КТ и че в НП имало обстоятелства непосочени в АУАН и същевременно се твърди, че липсва описание на нарушението в НП, с което била нарушена разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

Действително при описание на нарушението в АУАН е посочено че св.

К. е заварен да престира труд като „работник“, а в НП е посочено, че е заварен да престира труд като „общ работник“. Това допълнение „общ“ обаче с нищо не променя длъжността или работата, която е извършвал К.- той е заварен да вади картофи на обекта-нива с картофи (съставомерни обстоятелства посочени в описанието на нарушението) и очевидно тази работа може да се квалифицира като обща, в смисъл такава каквато не изисква някаква квалификация. Освен това тя е конкретизирана- вадене на картофи и това е обща, а не квалифицирана работа и съвсем нормално извършващото я лице е работник или общ работник. В този смисъл направеното допълнение към длъжността на К. „работник“- „общ“ с нищо не нарушава правото на защита на жалбоподателката още по-малко да разбере какво нарушение и се вменява.

По-нататък не съставлява съществено процесуално нарушение и непосочването на алинеите на чл.402 и чл.114а от КТ. Да, такива не са отразени, но това и не е необходимо. Първо защото тези разпоредби не представляват квалификация на вмененото нарушение, нито запълват 5 нарушената норма и доколкото са упоменати в НП, то е във връзка с конкретизация на описани в същото доказателства, а именно декларацията, която се попълва от заварените да работят лица и еднодневните трудови договори, които се сключват от ЗП с лицата които престират труд в негова полза. Посочването на тези норми дори не е необходимо, а посочените обстоятелства по който повод са споменати тези правни норми, не са от кръга на съставомерните такива.

Не е нарушена и разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН при описанието на нарушението в НП, нито тази на чл.42 т.3 и т.4 от ЗАНН по отношение на АУАН. Както се посочи описанието на нарушението е пълно и ясно- посочена е дата на нарушението- 18.06.2020 г., време- 10,05 часа, място-нива с картофи в землището на с. Б., посочено е качеството на жалбоподателката- работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, както и изпълнителното деяние на нарушението- не са уредени като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключен писмен трудов договор с лицето Й. К., който е престирал труд в полза на жалбоподателката като работник- вади картофи. В този смисъл направеното възражение в жалбата, че е нарушена горецитираната норма, е неоснователно.

На последно място следва да се каже, че дадената правна квалификация на нарушението е правилна, тъй като е налице съответствие между описанието на нарушението и посочената за нарушена правна квалификация.

Вменено е нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Първата правна норма разписва, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а втората-че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В описанието на нарушението е посочено, че жалбоподателката не е уредила като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила от Й. К., като не е сключила в писмена форма трудов договор с него. При това положение съдът намира, че е налице пълно съответствие между посочената за нарушена правна норма с нейната привръзка и направеното словесно описание на нарушението. Това е така, тъй като жалбоподателят не е уредил въобще като трудови, посредством сключването на писмен трудов договор, отношенията на предоставяне на работна сила от страна на посоченото лице, което е заварено в обекта за контрол да престира труд.

6

Неоснователни съдът намира и възраженията направени в жалбата по същество.