Разпореждане № 20708 от 12.02.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 20708 гр. София, 12.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110156311 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.129, ал.2 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на З. М. Г. срещу „С.“ ДЗЗД, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.

В първоначалната искова молба и в допълнителната молба-уточнение от адв. П. се твърди, че трудовото правоотношение е прекратено чрез „устно уволнение“ на дата 08.12.2025 г., като се иска отмяна на „Заповедта... която не съществува в правния мир“ или признаване на уволнението от тази дата за незаконосъобразно.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват твърденията за устно прекратяване на трудовия договор. Ответникът твърди, че правоотношението е прекратено на дата 15.12.2025 г. и представя като доказателство писмена Заповед № 252/15.12.2025 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

При това положение съдът намира, че е налице неяснота и противоречие в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, които правят същата нередовна:

Налице е разминаване между твърдения момент на прекратяване на трудовото правоотношение (08.12.2025 г.) и представената по делото справка за прекратяване на трудовото правоотношение и представената с отговора на исковата молба писмена заповед.

Неясно е кой точно акт на работодателя е предмет на оспорване – дали фактическите действия, извършени на 08.12.2025 г. (твърдяното устно уволнение), или материализираното в писмена форма изявление за прекратяване (Заповед № 252/15.12.2025 г.).

Ако ищецът поддържа твърдението си за устно уволнение на 08.12.2025 г., същият следва да обоснове наличието на правен интерес от търсената защита, при положение, че в правния мир съществува последваща писмена заповед за уволнение, която, ако не бъде оспорена, валидира прекратяването на друго основание и от друга дата.

Ако твърди, че оспорва заповедта за наложеното дисциплинарно уволнение от 15.12.2025г. следва да изложи конкретни твърдения за нейната незаконосъобразност.

Мотивиран от гореизложеното:

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 43382/11.02.2025 г., уточнена с молба с вх. № 34206/04.02.2026г., подадена от З. М. Г..

УКАЗВА З. М. Г., че исковата молба е нередовна като не отговаря на изискванията на 127, ал.1, т.4 и чл. 128, т.2 ГПК, а именно не е налице ясно изложение на обстоятелства на които се основава искът няма точно формулиран петитум – не става ясно кой акт на 1 работодателя се атакува като незаконосъобразен – устни действия на работодателя или писмена заповед за уволнение.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на З. М. Г. след като се запознае с представения отговор на исковата молба да отстрани констатираната нередовност като в едноседмичен срок от връчването на настоящото разпореждане с нарочна молба:

Уточни дали насочва иска си за отмяна на уволнението срещу Заповед № 252/15.12.2025 г. В този случай следва да изложи конкретни фактически твърдения за незаконосъобразност на тази заповед и да уточни началния момент на претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ или,

Поддържа иска си за признаване на незаконност на устно уволнение от 08.12.2025 г. В този случай следва изрично да обоснове правния си интерес от водене на такъв иск при наличието на издадена последваща писмена заповед за уволнение, която формално урежда прекратяването на трудовото правоотношение.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок и в цялост исковата молба ще бъде върната.

Препис от разпореждането и от отговора на исковата молба да се връчи на ищцата чрез нейния назначен процесуален представител адв. П..

Разпореждането не подлежи на обжалване

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2

----- следващ документ -----

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 20708 гр. София, 12.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110156311 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.129, ал.2 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на З. М. Г. срещу „С.“ ДЗЗД, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.

В първоначалната искова молба и в допълнителната молба-уточнение от адв. П. се твърди, че трудовото правоотношение е прекратено чрез „устно уволнение“ на дата 08.12.2025 г., като се иска отмяна на „Заповедта... която не съществува в правния мир“ или признаване на уволнението от тази дата за незаконосъобразно.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват твърденията за устно прекратяване на трудовия договор. Ответникът твърди, че правоотношението е прекратено на дата 15.12.2025 г. и представя като доказателство писмена Заповед № 252/15.12.2025 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

При това положение съдът намира, че е налице неяснота и противоречие в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, които правят същата нередовна:

Налице е разминаване между твърдения момент на прекратяване на трудовото правоотношение (08.12.2025 г.) и представената по делото справка за прекратяване на трудовото правоотношение и представената с отговора на исковата молба писмена заповед.

Неясно е кой точно акт на работодателя е предмет на оспорване – дали фактическите действия, извършени на 08.12.2025 г. (твърдяното устно уволнение), или материализираното в писмена форма изявление за прекратяване (Заповед № 252/15.12.2025 г.).

Ако ищецът поддържа твърдението си за устно уволнение на 08.12.2025 г., същият следва да обоснове наличието на правен интерес от търсената защита, при положение, че в правния мир съществува последваща писмена заповед за уволнение, която, ако не бъде оспорена, валидира прекратяването на друго основание и от друга дата.

Ако твърди, че оспорва заповедта за наложеното дисциплинарно уволнение от 15.12.2025г. следва да изложи конкретни твърдения за нейната незаконосъобразност.

Мотивиран от гореизложеното:

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 43382/11.02.2025 г., уточнена с молба с вх. № 34206/04.02.2026г., подадена от З. М. Г..

УКАЗВА З. М. Г., че исковата молба е нередовна като не отговаря на изискванията на 127, ал.1, т.4 и чл. 128, т.2 ГПК, а именно не е налице ясно изложение на обстоятелства на които се основава искът няма точно формулиран петитум – не става ясно кой акт на 1 работодателя се атакува като незаконосъобразен – устни действия на работодателя или писмена заповед за уволнение.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на З. М. Г. след като се запознае с представения отговор на исковата молба да отстрани констатираната нередовност като в едноседмичен срок от връчването на настоящото разпореждане с нарочна молба:

Уточни дали насочва иска си за отмяна на уволнението срещу Заповед № 252/15.12.2025 г. В този случай следва да изложи конкретни фактически твърдения за незаконосъобразност на тази заповед и да уточни началния момент на претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ или,

Поддържа иска си за признаване на незаконност на устно уволнение от 08.12.2025 г. В този случай следва изрично да обоснове правния си интерес от водене на такъв иск при наличието на издадена последваща писмена заповед за уволнение, която формално урежда прекратяването на трудовото правоотношение.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок и в цялост исковата молба ще бъде върната.

Препис от разпореждането и от отговора на исковата молба да се връчи на ищцата чрез нейния назначен процесуален представител адв. П..

Разпореждането не подлежи на обжалване

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2