Решение № 198 от 07.05.2025, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Плевен, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20254400500272 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 133/04.02.2025г. по гр.д. № 1552/2024г. на РС гр.Плевен съдът е допуснал на основание чл.344 ал.1 от ГПК и чл.34 от ЗС извършването на съдебна делба между Ц. К. Д., ЕГН ********** и М. Н. П., ЕГН ********** по отношение на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Плевен, одобрени със Заповед № РД-18 56/18.09.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 18.02.2016 г., с адрес на имота гр.Плевен, ж.к.***, с предназначение: жилище - Апартамент - в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта - 1, със застроена площ 46,81кв.м, състоящ се от ДВЕ СТАИ, БОКС, БАНЯ С КЛОЗЕТ, като самостоятелният обект се намира на етаж 5 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата по 1 кадастрална схема №15-78847-26.01.2024г. на СГКК Плевен: на същия етаж имоти с идентификатори ***, ***; под обекта имот с идентификатор ***, над обекта - имот с идентификатор ***, заедно с принадлежащата на апартамента МАЗА № 39 с площ от 3,19 кв.м, както и припадащите се на жилището 1, 075 % идеални части от общите части на сградата и общите помещения и 1424 кв.м от правото на строеж върху държавна земя.

ОТ ДОПУСНАТИЯ ДО ДЕЛБА недвижим имот постановил ДА СЕ ОБРАЗУВАТ ДВА РАВНИ ДЯЛА, по ЕДИН за ВСЯКА страна.

Осъдил на основание чл.344, ал.2 от ГПК М. Н. П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на Ц. К. Д., обезщетение за ползването на собствените й ½ Една втора ид. части от съсобственият недвижим имот, допуснат до делба, подробно описан по-горе, сумата от 225,00лв. месечно, считано от влизане в сила на определението до приключване на делбеното производство.

Недоволен от решението е останал ответникът М. Н. П., който чрез адв.М. М. от ПлАК го обжалва с оплаквания за неправилност в Частта, в която съдът се е произнесъл по възражението за личен принос в закупуването на имота или с други думи в Частта относно квотите, при които е допусната делбата на Апартамента.

Навежда доводи, че при постановяването му ПлРС погрешно се е аргументирал, че ипотечният кредит за процесното жилище е изплатен, но няма доказателства дали това е сторено от ищцата или от ответника. Данни за това съществуват според въззивника, т.к. по делото са събрани писмени и гласни доказателства, че кредита е изплащан единствено и само от жалбоподателя – М. Н. П.. Ето защо, същият счита, че възражението за трансформация на лично имущество в придобиването на имота е основателно и делбата на процесното жилище следва да бъде допусната при квоти 9/10 ид.

Части в полза на М. П. и 1/10 ид. Част за Ц. К. Д..

Моли въззивния съд да отмени решението на ПлРС и да приеме, че е налице трансформация на личното имущество в придобиване на имота в полза на М. Н. П..

В законоустановеният срок е постъпил отговор на жалбата от Ц. К. Д., която чрез адв.Р. И. от ПлАК счита, че жалбата е неоснователна, а 2 постановеното решение от ПлРС в първа фаза на делбата е правилно и законосъобразно.

Навежда доводи, че правилно ПлРС е приел, че презумпцията за съвместен принос не е оборена. С отговора въззиваемата страна твърди, че родителите й също са участвали със средства по изплащането на ипотечният кредит на процесният имот, а също така не е доказано по делото сумите за предсрочно погасяване на същият да са изплатени изцяло от ищеца пред ПлРС – М. Н. П..

Като аргумент своя защита Ц. Д. посочва заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза, което безспорно установява, че тя е съдлъжник по кредита, като ежемесечното погасяване на кредита е осъществявано както по банков път, така и на каса в брой, а по делото е доказан и непрекъснат трудов стаж от нейна страна за периода от 1995г. до 2021г., в който период попада и времето на теглене и изплащане на кредита за процесният имот.

Въззивният съд като обсъди оплакванията на съделителя – първоначален ответник и жалбоподател, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението по иска по чл.344 ал.2 ГПК като необжалвано е влязло в законна сила и не е предмет на въззивна проверка.

Безспорно по делото е и това се установява от приложеното дело на ПлРС, че страните са придобили по време на брака си въз основа на Договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 69, т.І, рег. № 802, д. № 106/1998г. на Нотариус С. П.., следният недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Плевен, одобрени със заповед № РД-1856/18.09.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 18.02.2016 г., с адрес на имота гр.Плевен, ж.к.***, с предназначение: жилище - апартамент в жилищна или вилна сграда или в 3 сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта - 1, със застроена площ 46,81кв.м, състоящ се от ДВЕ СТАИ, БОКС, БАНЯ С КЛОЗЕТ, като самостоятелният обект се намира на етаж 5 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда -многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата по кадастрална схема №15-78847-26.01.2024г. на СГКК -Плевен: на същия етаж имоти с идентификатори ***, ***; под обекта имот с идентификатор ***, над обекта - имот с идентификатор ***, заедно с принадлежащата на апартамента МАЗА № 39 с площ от 3,19 кв.м, както и припадащите се на жилището 1, 075 % идеални части от общите части на сградата и общите помещения и 1424 кв.м от правото на строеж върху държавна земя.

Безспорно е също така, че с Решение № 1785/16.12.2015г. по гр.д.№ 4604/2015г. на ПлРС, бракът между страните, сключен на дата 01.07.1995г., е прекратен, с развод поради настъпило сериозно и непоколебимо взаимно съгласие.

От утвърденото писмено споразумение по чл.51 от СК, се установява, че ползването на семейното жилище е предоставено на ответника, като същият е осъден да заплаща на ищцата сумата от 30 лева месечно, представляваща обезщетение за ползване на нейната част от семейното жилище.

Спорни по делото са въпросите да се допусне ли делба на Апартамента, между кои лица и какви са дяловете на страните в придобития по време на прекратения брак между М. П. и Ц. Д. недвижим имот?

За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази писмените доказателства, заключенията на експертизите и показанията на свидетелите.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че от представените по делото заверени копия на два броя трудови книжки на ищцата се установява, че същата е работила по трудово правоотношение за 4 периода от 18.10.1995г. до 01.01.2021г.

Счел, че от показанията на свидетеля Н. К. К. – сестра на ищцата, се установява, че ищцата и ответника се развели през 2015г., процесният апартамент бил предоставен за ползване на ответника, по време на съвместното им съжителство ищцата работила и внасяла в семейния бюджет средства, при закупуването на апартамента родителите на ищцата помогнали със сума от 1000 долара, родителите на ответника също помогнали със средства, останалите средства набавили с кредит.

По време на брака с ответника ищцата учила, през 1995г. завършила полувисше, бакалавър и магистратура, като работила през цялото време, за изплащането на жилището помагал нейният дядо, през повечето време ищцата работила като учител, работила е в колцентър в БТК, година, две работила като билетопродавач, стажът й започнал 1995г. без прекъсване, с изключение на кратки прекъсвания за месец два, докато ползвала майчинство.

Приел, че свидетелските показания на Н. К. К. следва да се преценяват от съда с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК и нейната възможна заинтересованост поради близконо родство с ищцата.

От показанията на свидетеля П. Т. Б. на ответника намерил, че се установява, че страните имат общо жилище, което закупили 1998г., ответникът работел в ШЗО, кредитът бил за сумата от 13 000 лв., която сума изплатил ответника, повече от 50% от нея, ищцата не работела докато изплащали апартамента, по – късно завършила студенство, през 2001г. на страните се родило дете, ищцата била в майчинство и не работила тогава, близки на ищцата помагали за сватбата им, предоставили минимална сума пари за апартамента.

От заключението по назначената и изслушана съдебно-икономическа експертиза намерил, че се установява, че на 13.11.1998г. е отпуснат кредит № 22710/795/********** с основен кредитополучател ответникът М. П. и съдлъжник ищцата Ц. П.а за сумата от 7000 лв. деноминирани лева за срок от 60 месеца и дата на краен падеж 13.11.2003г.

Погасяването на кредита е извършвано с ежемесечни вноски, както и с извънредни вноски по главница, като същият е погасен на 08.08.2002г.

От представеното заключение счел, че се установява, че плащанията са 5 извършвани по банков път и в брой на касата на банката, за плащанията, които са по банков път, се установява, че са правени от работодател, използвана е вътрешно разчетна сметка.

Плащанията, извършени по банков път по списъци, по разчетна сметка на банката са 3674лв., плащанията по касов път в банката в брой са 2 532,67лв.

Общо погасената сума по Договора от 28.12.1999г. до 08.08.2002г. са в размер на 6 206,67лв., като няма данни за погасяванията от отпускане на кредита 13.11.1998г. до 28.12.1999г., поради дълъг предходен период.

Последното плащане по Договора за кредит е на 08.8.2002г. на сума в размер на 339,67лв. в брой, с което кредитът е погасен изцяло предсрочно.

В с.з. вещото лице поддържа изготвеното заключение.

Съдът дал пълна вяра на представеното от вещото лице заключение, същото е обстойно аргументирано от лице със специални познания.

Съдът дал и пълна вяра на показанията на свидетелите, тъй като последователни, вътрешнологични и непротиворечи, както и на анализираните писмени документи, тъй като се ползват с придадената им по Закон доказателствена сила и стойност.

При така установеното от фактическа страна достигнал до извод, че е предявен допустим конститутивен иск с правно основание чл.34 от ЗС, тъй като е предявен от съсобственик, който съгласно посочената норма може да иска делба на общата вещ. Общата вещ представлява недвижим имот, който е годен обект на собственост и подлежи на поделяне.

По делото приел, че е установено, че процесният недвижим имот е придобит по време на сключения между съделителите граждански брак (сключен през 1995г.) по силата на прехвърлителна сделка – договор за покупко-продажба от 1998г.

Съгласно нормата на чл. 19 ал.1 от тогава действащия СК, която е идентична с нормата на чл. 21 ал.1 от СК 2009г. досежно вещните права, вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити.

Нормата на ал. 2 предвижда, че съвместният принос се изразява и във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството.

6

Ал. 3 от същата разпоредба регламентира оборима презумпция, че именно съвместният принос се предполага до доказване на противното. В конкретния случай намерил, че презумпцията не е оборена, тъй като не се установява ответникът да е вложил лични средства в закупуването на делбения имот по време на брака. Точно обратното следва от показанията на свидетелите, а именно, че и родителите на ищцата са помагали със средства за закупуване на имота и същевременно ищцата е полагала труд и грижи за семейството. Несъмнено заключението на съдебноикономическата експертиза установява, че изтегленият паричен заем за заплащане на Част от продажната цена на жилището е предсрочно погасен, но не и че сумите са заплатени от работодателя на ответника изцяло.