Решение № 80 от 05.02.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова при участието на секретаря Теодора К. Иванова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20238002101128 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

С Определение № 3638 от 17.07.2024 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 306 от 02.12.2022 г. по в.гр.д.№ 269/2022 г. на Окръжен съд - Монтана.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на служебно приложимото основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – поради вероятна недопустимост.

Касаторът Църква „Свето Възнесение Господне“ - с. Превала, община Чипровци, област Монтана, представлявана от свещеник И. Ц. В. – енорийски свещеник и председател на църковното настоятелство, чрез адвокат С. С. от АК – Л., поддържа, че в случая не са налице предпоставките за приложението на чл. 299 ГПК, тъй като по предходното гр.д.№ 158/2015 г. на ОС – Монтана страна е била Видинска света митрополия, а не Църква „Свето Възнесение Господне“ - с. Превала, която е самостоятелно юридическо лице и не е била конституирана като страна в процеса. С определение от 07.02.2017 г. подадена по делото молба е възприета като искане Църквата – с. Превала да бъде конституирана като трето лице – помагач, което искане е намерено за неоснователно, а впоследствие в диспозитива е посочено, че се отхвърля иск, предявен от Църква „Свето Възнесение Господне“, без да е постановено конституиране като страна. Ето защо моли да се приеме, че по отношение на Църквата – с.

Превала постановеното решение по гр.д.№ 158/2015 г. на ОС – Монтана не се ползва със 1 сила на пресъдено нещо. Счита също, че липсва идентичност по отношение на основанията и исканията по двата иска. Моли да се постанови обезсилване на въззивното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ОС - Монтана. Претендира присъждането на разноски.

Ответникът по касация Община Чипровци, представляван от кмета П. П., чрез адвокат Л. А. от АК – М., оспорва касационната жалба. Поддържа, че въззивният съд правилно е приложил правилото на чл. 299, ал. 2 ГПК. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски за защитата пред ВКС.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на данните по делото и доводите на страните, в правомощията си по чл. 290 ГПК и чл. 293 ГПК, намира следното:

С първоинстанционното Решение № 220 от 30.05.2022 г. по гр.д.№ 2658/2021 г. по описа на Районен съд – Монтана е признато за установено по отношение на Община Чипровци, Област Монтана, представлявана от Кмета П. М. П., че Църква „Свето Възнесение Господне“ - с. Превала, община Чипровци, представлявана от Архимандрит А. (А. Р. М.), с дадено Съгласие от Видински Митрополит Д. (Д. Т. Н.), в качеството на представляващ Видинска Митрополия, е собственик по силата на давностно владение и реституция по реда на § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за вероизповеданията (ЗВ) във връзка със ЗВСОНИ, на следния недвижим имот: реална част с площ от 369,219 декара от поземлен имот, находящ се в землището на с. Превала, Община Чипровци, Област Монтана, целият с площ от 409,996 декара, находящ се в местността „Остра чука“, съставляващ по КККР на селото, одобрени със заповед № РД-18-336 от 21.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК София, ПИ с идентификатор № ***, която реална част се състои от отдели и подотдели в този имот, както следва: отдел 96, подотдел 4 - с площ 2,261 декара; отдел 96, подотдел 5 - с площ 0,985 декара; отдел 95, подотдел а - с площ 203,488 декара; отдел 95, подотдел б - с площ 6,046 декара; отдел 96, подотдел м - с площ 5,970 декара; отдел 96, подотдел н - с площ 80,823 декара; отдел 96, подотдел о - с площ 5,383 декара; отдел 96, подотдел п - с площ 4,159 декара; отдел 96, подотдел п - с площ 15,786 декара; отдел 96, подотдел р - с площ 37,437 декара и отдел 96, подотдел с - с площ 6,881 декара с отразени координати на чупките на точките на тази реална част на лист 6, 7, 8 и 9 от допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза и отразени в комбинирана скица, Приложение № 3 към това допълнително заключение, която е неразделна част от съдебното решение на РС, като имот с идентификатор № *** е с начин на трайно ползване друг вид дървопроизводителна гора, трайно предназначение на територията горска, при съседи на целия имот - имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, ***,

58116,70.49, ***, ***, ***, ***, ***, *** и

***.

Със същото първоинстанционно решение е отхвърлен иска, предявен от Църква „Свето Възнесение Господне“ - с. Превала, община Чипровци за признаване за установено по отношение на Община Чипровци правото на собственост по давностно владение и 2 реституция по реда на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗВ във връзка със ЗВСОНИ, на следния недвижим имот: реална част с площ от 475,950 дка от поземлен имот, находящ се в землището на с.

Превала, Община Чипровци, Област Монтана, целият с площ от 1 296,806 дка, находящ се в местността „Язово”, съставляващ по КККР на селото, одобрени със заповед № РД-18 336 от 21.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК- София, ПИ с идентификатор № ***, с начин на трайно ползване друг вид дървопроизводителна гора, трайно предназначение на територията горска, при съседи на целия имот: имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, *** и ***, като неоснователен.

Въззивна жалба е постъпила само от ответника по исковете Община Чипровци, в която е заявено искане решението на РС – Монтана да бъде отменено в частта, с която иска е уважен за реална част с площ от 369,219 декара от ПИ № *** по КККР на с. Превала, състояща се от изброените в диспозитива площи по отдели и подотдели на ПИ № ***.

Със своето решение въззивният съд е постановил:

„ОБЕЗСИЛВА решение № 220/30.05.22 г. на Районен съд – Монтана, постановено по гр.д.№ 2658/2021 г. в ОБЖАЛВАНА ЧАСТ /с която съдът е уважил предявения иск от Църква „Свето Възнесение Господне“ - с. Превала, Община Чипровци против Община Чипровци/.

ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на предявения иск от Църква „Свето Възнесение Господне“ с. Превала, Община Чипровци против Община Чипровци, с който се иска да се признае по отношение на ответника, че ищецът е собственик на РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 475.950 дка от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в землището на с. Превала, Община Чипровци, Област Монтана, целият с площ от 1 296.806 дка, находящ се в местността „Язово“, съставляващ по КККР на селото, одобрени със заповед № РД-18-336/21.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК-София имот с идентификатор № ***, с начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, трайно предназначение на територията: горска , при съседи на целия имот: имоти с идентификатори № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, №

***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, №

***, № ***, № ***, № ***, № ***, която реална част е отразена на комбинирана скица с букви Е,Ж и цифри 4,5,6,7,8,9 и 10, която скица е приложена към исковата молба като неразделна част от нея.“.

Обикновеният прочит на така обявения диспозитив, съпоставен с диспозитива на обжалваното пред ОС – Монтана решение на РС – Монтана, свидетелства за постановено с първата част на въззивния акт обезсилване на решението на РС в частта му, касаеща произнасянето по иска за собственост за реална част с площ от 369,219 дка от ПИ № ***, находящ се в м. „Остра чука“, в землището на с. Превала, целият с площ от 409,996 декара. По отношение на този имот въззивният съд е следвало да постанови и някоя от последиците, регламентирани с чл. 270, ал. 3 ГПК, като с оглед изложените от ОС мотиви, това е следвало да бъде прекратяване на производството по този иск.

Вместо това, с втората част на въззивния акт, прекратяване на производството е 3 постановено по отношение на иска за собственост на реална част с площ от 475,950 дка от ПИ № ***, находящ се в землището на с. Превала, м. „Язово“, целият с площ от 1 296,806 дка – без връзка с първата част на въззивния акт и с изложените към него мотиви.

Произнасяйки се по този начин, с втората част на въззивния акт съдът е постановил недопустимо съдебно решение. С оглед отсъствието на въззивна жалба от страна на ищеца и обхвата на сезиране от страна на ответника по исковете Община Чипровци, решението на РС се явява влязло в сила в неговата отхвърлителна част – за реалната част от ПИ № ***. По тази причина в обсъжданата част въззивното решение, като въздействащо на влязъл в сила съдебен акт, е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено.

Произнасянето в този смисъл се дължи от касационната инстанция в изпълнение на задължението й служебно да следи за допустимостта на въззивните актове, независимо от това дали в касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на акта на въззивния съд (съобразно постановките на т. 4 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1/2001 г. на ВКС, ОСГК и т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК), като то не влиза в противоречие със забраната за влошаване на положението на жалбоподателя, доколкото последната е приложима само при неправилност на обжалваното решение (чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК).

Прилагайки разясненията по т. 4 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1/2001 г. на ВКС, ОСГК (в запазилите актуалността си части, съобразно т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК), с постановеното по реда на чл. 288 ГПК Определение № 3638 от 17.07.2024 г. касационната инстанция предприе необходимите действия, насочени към отстраняване на нередовности на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т.

3 ГПК и чл. 128, т. 2 ГПК. В изпълнение на дадените му указания касаторът (ищец в процеса) представи изисканите данъчни оценки за ПИ №№ *** и ПИ № ***, валидни към момента на предявяването на исковата молба през 2021 г. След допълнително дадени указания с Определение № 4630 от 15.10.2024 г., ищецът довнесе и разликата до пълния размер на държавната такса по чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Със същото Определение № 4630 от 15.10.2024 г. е направена и констатацията, че цената на иска, производството по който е висящо пред ВКС – за собствеността върху реална част с площ от 369,219 дка от ПИ № ***, не надвишава сумата от 50 000 лв. по чл. 104, т. 3 ГПК (цената на иска е 23 260,80 лв.), поради което както първоинстанционният, така и въззивният съд са се произнесли при спазване на правилата на родовата подсъдност.

С оглед отстранените нередовности на исковата молба при условията на т. 4 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1/2001 г. на ВКС, ОСГК, настоящият състав на ВКС дължи да се произнесе по заявените с касационната жалба оплаквания срещу правилността на изводите на въззивния съд, че е налице процесуалната пречка по чл. 299, ал. 1 ГПК за разглеждането по същество на претенцията за собственост върху реална част с площ от 369,219 дка от ПИ № *** по КККР на с. Превала, в която връзка намира следното:

Въззивният съд правилно е установил, че на 20.12.2012 г. е постъпила искова молба в Районен съд - Монтана (първоначално образувана като гр.д.№ 672/2012 г. на РС – Монтана и 4 разгледана по същество в производството по гр.д.№ 158/2015 г. на Окръжен съд – Монтана), предявена в защита на черковното настоятелство в с. Превала от Видинската Света митрополия със седалище и адрес на управление гр. Видин, представлявана от видинския Митрополит Д. (Д. В. Т.), срещу Община Чипровци, Държавно горско стопанство - Чипровци и Регионална дирекция по горите - гр. Берковица, с която е заявено твърдение, че черковното настоятелство с. Превала, обл. Монтана, като местно поделение на Видинската митрополия, към 1946-1947 г. е било собственик на земеделски имоти, гори и земи от горския фонд в землището на с. Превала, община Чипровци, като за правото му е съставен НА № 352 от 23.09.1914 г. на мирови съдия в гр. Фердинанд. Правилно е прието също, че искането в предходния процес е било да се признае за установена собствеността на недвижими имоти, предмет на посочения НА, които към 2012 г. представляват 173,870 дка, като част от поземлен имот № 085001, целият с площ от 409,969 дка, в землището на с. Превала, община Чипровци, местност „Остра чука“ с начин на трайно ползване - залесена територия (както и имотът, за който решението на РС – Монтана е влязло в сила - 475,950 дка като част от поземлен имот № 085002, целият с площ от 1 296,725 дка в землището на с. Превала, община Чипровци, местност „Язово“). Ищецът е основал правото си на собственост на реституция, настъпила по силата на § 5, ал. 1 и 2 от ПЗР на Закона за вероизповеданията (Обн., ДВ, бр. 120 от 29.12.2002 г.). С молба от 27.12.2016 г. (л. 102 на гр.д.№ 158/2015 г. на ОС) е заявено уточнение на исковата молба, съобразно което положителният установителен иск се води от името на църква „Свето Възнесение Господне“ - с. Превала, представлявана от Видинския митрополит Д. (Д. В. Т.) съгласно чл. 95, т. 17 УБПЦБП; уточнени са основанието и петитумът на иска - да се признае за установено по отношение на ответниците възстановеното ex lege право на собственост на процесните недвижими имоти на църквата „Свето Възнесение Господне“ - с. Превала, община Чипровци. С Решение от 09.05.2017 г. по гр.д.№ 158/2015 г. Окръжен съд - Монтана е отхвърлил като неоснователен предявения от Църквата „Свето Възнесение Господне“ с. Превала, представлявана от Видинския митрополит Д. (Д. В. Т.) съгласно чл. 95, т. 17 УБПЦБП, против Община Чипровци, ДГС Чипровци и РДГ Берковица установителен иск да се признае за установено по отношение на ответниците възстановеното ex lege право на собственост на имотите, описани съобразно индивидуализиращите ги белези към 2012 г. Решението от 09.05.2017 г. по гр.д.№ 158/2015 г. на ОС – Монтана е потвърдено с въззивно Решение № 1770 от 10.07.2018 г. по в.гр.д.№ 4023/2017 г. по описа на САС, ГК, I състав, срещу което не е подадена касационна жалба.

Разпечатката съдържа 38 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9c5fa5a8-4558-4b5c-b20a-975822d46183