Определение № 5275 от 18.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5275 гр. София, 18.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20258002102452 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 9740/09.04.2025г., подадена от „МБК Инженеринг“ ЕООД, [населено място], чрез процесуалния представител адвокат З. О. от АК С., срещу решение № 98/04.02.2025г. по в. гр. д. № 1447/2024г. на Софийския апелативен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение от 04.04.2024г. по гр.д. № 9060/2022г. на Софийския градски съд, ГК, І-22 състав, са уважени предявените от Р. А. К. срещу касатора отрицателни установителни искове за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК - за установяване, че ответникът „МБК Инженеринг“ ЕООД, [населено място] не е едноличен собственик на: паркомясто № 1, находящо се в [населено място], [улица], на сутерена на жилищната сграда, представляваща сграда с идентификатор [№], която е изградена в поземлен имот с идентификатор [№], със застроена площ на паркомястото 10,50 кв.м., при съседи съгласно архитектурния проект: подземна маневрена улица, мазе № 2 и мазе № 1, като по кадастралната карта паркомястото попада в самостоятелен обект с идентификатор [№], без посочена площ в документа за собственост и в схемата на самостоятелния обект, етаж: - 1, с предназначение: гараж в сграда и при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж самостоятелни обекти с идентификатори [№], [№], [№], [№], под обекта - няма, над обекта [№], [№] и [№]; паркомясто № 2, находящо се в [населено място], [улица], на сутерена на жилищната сграда, подробно описана по-горе, със застроена площ на паркомястото от 15,30 кв.м., при съседи съгласно архитектурния проект: подземна маневрена улица, от две страни - стена на сградата към двора и паркомясто № 3, като по кадастралната карта паркомястото попада в самостоятелен обект с идентификатор [№], подробно описан по-горе;

1 паркомясто № 6, находящо се в [населено място], [улица], на сутерена на жилищната сграда, подробно описана по - горе, със застроена площ на паркомястото от 18 кв.м., при съседи съгласно архитектурния проект: подземна маневрена улица, паркомясто № 5, стена на сградата и паркомясто № 7, като по кадастралната карта паркомястото попада в самостоятелен обект с идентификатор [№], подробно описан по-горе; паркомясто № 8, находящо се в [населено място], [улица], на сутерена на жилищната сграда, подробно описана по-горе, със застроена площ на паркомястото от 12,70 кв.м., при съседи: подземна маневрена улица, паркомясто № 7, стена на сградата, абонатна и паркомясто № 9, като по кадастралната карта паркомястото попада в самостоятелен обект с идентификатор [№], подробно описан по-горе и паркомясто № 9, находящо се в [населено място], [улица], на сутерена на жилищната сграда, подробно описана по - горе, със застроена площ на паркомястото от 13,20 кв.м., при съседи: подземна маневрена улица, коридор, коридор на мазета и паркомясто № 10, като по кадастралната карта паркомястото попада в самостоятелен обект с идентификатор [№], подробно описан по-горе и са присъдени сторените по делото разноски.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговото обезсилване, респ. отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което отрицателният установителен иск за собственост бъде отхвърлен със законните последици.

Касаторът излага оплаквания, че въззивният съд е постановил недопустимо решение, като не е дал правна квалификация на правото, което ищцата защитава с предявените отрицателни установителни искове за собственост върху петте паркоместа, но от твърденията в исковата молба и от мотивите на въззивното решение счита, че това е правото на ищцата по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗУЕС да използва общите части на сградата (пет паркоместа) според тяхното предназначение (за паркиране на автомобил). Поддържа, че това право не е самостоятелно, а акцесорно към правото й на собственост върху самостоятелния обект в сградата и не обосновава интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост. Твърди, че ищцата не е доказала, че е собственик на автомобил или че има друго субективно право върху автомобил, който да паркира върху спорните пет паркоместа, поради което няма интерес да ги използва по предназначението им. Навежда и довод, че твърдението, че дружеството е извършвало правни сделки с тези обекти, не обосновава наличие на правен интерес от търсената защита, тъй като подобни сделки не засягат правата на ищцата върху обектите на тези сделки, защото разпореждането с чужди права е непротивопоставимо на притежателя им.

Сочи, че между страните няма спор, че „МБК Инженеринг“ ЕООД не е собственик на петте паркоместа като самостоятелни обекти на правото на собственост и поради липсата на спор между страните по предмета на делото предявените отрицателни установителни искове за собственост са недопустими. Поддържа също така, че въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, въпреки че неговият диспозитив не съответства на петитума 2 на исковата молба - искането според исковата молба е съдът да установи, че дружеството не е собственик на паркоместата, докато с диспозитива на първоинстанционното решение се признава, че дружеството не е едноличен собственик на тези обекти.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че е налице предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите:

1.Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решението по делото?

Касаторът поддържа, че приетото от въззивният съд противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 211/21.1.2021г. по гр. дело № 64 от 2020г. на ВКС, IV г.о. и на решение № 208/12.3.2021г. по гр. дело № 983/2020г. на ВКС, IV г. о., тъй като съдът не се е произнесъл по възраженията му, че е налице противоречие между твърденията в исковата молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, основанието на иска и искането; че споровете между етажните собственици относно ползването на общите части на сградата се решават по реда на чл. 11, ал. 1, т. 10, буква „и“ ЗУЕС, което е от значение за допустимостта на отрицателния установителен иск; че идеалните части на ищцата от общите части на сградата са само от надземната част; че спорните пет паркоместа не са самостоятелни обекти на право на собственост, поради което ищцата не притежава върху тях субективно право, което да защитава с предявените отрицателни установителни искове; че е извършено разпределение на ползването на паркоместата; че първоинстанционният съд погрешно е приел показанията на св.З. за показания на св.С. и обратно и неправилно е игнорирал показанията на т.нар. „втори свидетел“, който всъщност е св.З., а оттам неправилно е приел за доказани обстоятелствата, за които показанията на свидетелите се отнасят; че първоинстанционният съд е извел от събраните по делото доказателства необосновани изводи относно релевантните за правния спор обстоятелства, вкл. относно функционалното предназначение на гаража в сутерена и възможността да се ползва самостоятелно, независимо от ползването на останалите обекти в сградата-етажна собственост.

2.Длъжен ли е съдът да допусне и изслуша експертно заключение, когато за установяването на обстоятелства от значение за решаването на правния спор са необходими специални знания? Твърди се, че приетото от съда противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 50127 от 1.12.2022г. по гр. дело № 1189/2022г. на ВКС, I г. о., тъй като във въззивната жалба има изрично искане за допускане на повторна или тройна СТЕ по въпросите, по които е била допусната СТЕ от първата инстанция, но въззивният съд е отхвърлил искането и поради това спорът е останал неизяснен от фактическа страна по въпроса дали паркингът в сутерена на сградата представлява самостоятелен обект.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по спора. Като довод за очевидна неправилност на обжалваното решение се посочва, че в противоречие с формалната логика и при прилагане на материалния закон в противоположния му смисъл въззивният съд е приел, че предмет на делото е правото на собственост върху спорните пет паркоместа и гаража в сутерена, макар 3 същите да не са самостоятелни обекти на правото на собственост, и е постановил решение, с което признава, че ответникът не е едноличен техен собственик. Излага съображения, че ако някакво материално образувание не е самостоятелен обект (вещ) то не може да е обект на правото на собственост, спрямо него никой не може да притежава право на собственост, а оттам и правото на собственост върху такова материално образувание не може да бъде предмет на съдебен спор. Наред с това подържа, че въззивният съд е приложил с обратна сила разпоредбата на чл. 37, ал. 4 ЗУТ (в сила от 26.12.2015г.) към юридически факти (одобряването на строителните книжа, издаването на разрешение за строеж, изграждането на сградата в груб строеж и възникването на етажна собственост в нея), които са се осъществили и приключили 9-10 години преди влизането на тази разпоредба в сила.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Р. А. К., чрез процесуалния си представител адвокат М. Б. от САК, изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от Р. А. К. срещу „МБК Инженеринг“ ЕООД, [населено място] отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК. В исковата молба ищцата е изложила твърдения, че с нотариален акт № 194, том L., вх. peг. № 25370/2009г. на Службата по вписванията е закупила от ответното дружество недвижим имот: апартамент № 13 в жилищна сграда на [улица], [населено място], район „Л.“, находящ се на пети жилищен етаж, със застроена площ от 138,77 кв.м., заедно с мазе № 13 на сутерена на сградата, с площ от 2,13 кв.м., заедно 7,20 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ [№] - 163, кв. 5, м. „Драгалевска спирка“. Посочила е, че сградата е била построена от дружеството въз основа на Разрешение за строеж № 647/11.08.2005г. и нотариален акт за суперфиция № 197, том LLVI, дело № 26742, вх. peг. № 36822/2005г. на Службата по вписванията. С нотариалния акт за суперфиция съсобствениците на урегулирания поземлен имот взаимно си учредили и запазили правото на строеж за определени самостоятелни обекти в жилищната сграда, както и учредили на ответника право на строеж за изграждане на „Жилищна сграда със сутерен с подземни гаражи изцяло в рамките на УПИ, партер (включващ и едноетажно допълващо застрояване) с магазини, четири - пет жилищни етажа и две подпокривни нива“, като дружеството придобивало в собственост останалите обекти в сградата извън тези на суперфициарите. В нотариалния акт било записано, че на ниво сутерен сградата се състояла от: 10 броя подземни гаражни клетки, 14 броя мазета, помещение за абонатна станция, 4 броя подземни гаража, рампа, преддверие към асансьора и стълбище. След учредяване на правото на 4 строеж, ответникът започнал да продава на трети лица правото на собственост върху гаражни клетки и паркоместа, които били ситуирани на сутерена на жилищната сграда.