Определение № 15 от 14.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15 гр. Пловдив, 14.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20255001000319 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 10251 о т 02.12.2025г., с която адв. П. К., в качеството й на пълномощник на С. В. Т., настоява съда да измени своето решение, като коригира размера на присъденото й възнаграждение при условията на чл. 38, ал.2 от ЗА за въззивната инстанция в посока неговото увеличаване, като се съобрази с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ДВ, бр. 88/04.11.2022г., към която дата са приключени устните състезания. Освен това, според жалбоподателя съдът не е начислил дължимото се ДДС върху определеното възнаграждение. Въз основа на изложеното, настоява съда да измени своето решение и да увеличи размера на присъденото на адв. К. възнаграждение с още 13 180 лв..

В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

След преценка на изложеното, съдът прие следното:

Искането е направено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустимо, тъй като е заявено от адв. П. К. и касае определеното й адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

1

С решение № 290 от 24.10.2025г. постановено по настоящото дело е потвърдено решение № 73 от 12.03.2025г., постановено по т.д. № 100 по описа за 2024г. на ОС Стара Загора, в частта, с която е осъдено ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407 със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, район „Триадица“, бул.”Витоша” № 89Б да заплати на С.

В. Т., ЕГН ********** с адрес гр. С.*, ул. *** І № 49, ет.4, ап.10 сума в размер над 600 000 лв. до присъдените 800 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило на 01.10.2023 г., причинено от водача на лек автомобил „Сеат Алхамбра“ с рег. № *** със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законна лихва, считано от 05.10.2023г. до окончателното й заплащане.

С оглед изхода на спора пред въззивния съд в полза на адв. П. К. е определено при условията на чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение.

Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, осъществил безплатна правна помощ са посочени в чл. 38, ал.2 вр. ал.1 ЗА и те са ясни – да е оказана безплатна адвокатска помощ на някое от основанията по чл. 38, ал.1, т.1-т.3 ЗА и насрещната страна да е отговорна за разноски.

Размерът на дължимото се на адвоката възнаграждение съдът определя при съобразяване на чл. 38, ал.2 ЗА – за справедлив и обоснован размер на същото.

Неоснователно е искането на адв. К. за съобразяване на определеното й от съда възнаграждение с размерите, предвидени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ДВ, бр.

88/04.11.2022г.. Съгласно задължителните указания, дадени с решение на СЕС от 25.01.2023г. по дело С-438/22 приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1 от 09.01.2004г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения не е задължителна за съда. При това положение и за определяне размера на дължимото се възнаграждение следва да се съобрази разпоредбата на чл. 36, ал.2, изр.2 вр. ал.1 ЗА за справедлив и обоснован размер на това възнаграждение, като се отчете високата образователна квалификация на лицето, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатската колегия, поетия ангажимент, а също и конкретната фактическа и правна сложност на 2 спора и конкретно това, че спора пред въззивната инстанция е пренесен по частта на решението, касаеща размера на определеното обезщетение, както и обстоятелството, че въззивното производство е приключило в едно проведено съдебно заседание, в което адв. К. се е явила лично. Приетото до тук и при отчитане на материалния интерес на спора пред въззивният съд, който и според адв. К. е определен като незначителен в нейната пледоария по съществото на спора - „Всъщност, спори се за 100 000 лв…“, а и осъществената от адв. К. защита по депозираната въззивна жалба от насрещната страна, налага да се приеме, че определеното й адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. за осъществената от нея безплатна процесуална защита е съответно на извършеното; същото е справедливо и обосновано, а искането й за неговото редуциране в посока увеличаването му е неоснователно и ще се остави без уважение.

Неоснователни са възраженията на адв. К., че по отношение на определеното й възнаграждение не й е присъдено ДДС. Определеният справедлив и обоснован размер включва и дължимото ДДС, като от решаващия съд не е отречен облагаемия характер на доставката на услуга – осъществяване на безплатно процесуално представителство от адв. К..

Изводът е, че не са налице основания за изменение на постановеното решение в частта за разноските, така както се иска от адв. К., поради което и нейното искане ще се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 10251 о т 02.12.2025г. на адв.

П. К., в качеството й на пълномощник на С. Т. за изменение на решение № 290 от 24.10.2025г., постановено по настоящото дело в посока увеличаване размера на присъденото й възнаграждение при условията на чл. 38, ал.2 от ЗА.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4