Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 34 от 21.06.2021, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Наказателно дело от общ характер 906/2021
Вид
Присъда № 34
Подписан
21.06.2021
В сила
05.07.2021
Състав
Радостина Ташева Гергичанова

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда №34 от 21.06.2021г., постановена по НОХД № 906/2021г. по описа на Районен съд – Плевен:

Плевенска районна прокуратура е повдигнала обвинение против подсъдимия Р. И. Д. - роден на **, живее в град Плевен, *, български гражданин, със средно образование, женен, работи в **, неосъждан, ЕГН:

********** за това, че на 29.11.2020 година в град Плевен управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „*“ модел „*“ с регистрационен № *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила, а именно 1,85 промила, установено по надлежния ред, чрез лабораторно изследване обективирано в Протокол за химическа експертиза под № */03.12.2020 година на СХЛ при УМБАЛ „**“ АД - град София, съгласно Наредба № 1/19.07.2017 година за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства - престъпление по чл.343б ал. 1 НК.

Съдебното производство по делото е проведено в отсъствие на подсъдимия при условията на чл. 269, ал. ІІІ, т.4, б. „в“ от НПК.

Представителят на РП – Плевен поддържа изцяло повдигнатото срещу подсъдимия Д. обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.І от НК.

Счита същото за доказано по несъмнен и безспорен начин въз основа на всички събрани по делото доказателства. Моли съда да определи и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода при баланс на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства в размер около 18 месеца лишаване от свобода, като отложи изтърпяването му с подходящ изпитателен срок и на основание чл. 343г от НК да лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 18 месеца.

Защитникът на подсъдимия – адв. М. * от ПлАК пледира за постановяване на присъда, съобразно събраните по делото доказателства.

Взема становище, че обвинението е доказано по несъмнен начин, като моли съда при определяне на наказанието да отчете чистото съдебно минало на подсъдимия и семейното му положение, като му наложи наказание лишаване от свобода към минимума, предвиден от законодателя. Предоставя на съда да определи подходящ срок, през който подзъщитния и да бъде лишен по реда на чл. 343г от НК от право да управлява МПС.

Подсъдимият не се явява и не дава обяснения за извършеното деяние.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и разпоредбите на закона, прие за установено следното:

От фактическа страна:

1

Подсъдимият Р. И. Д. - роден на **, живее в град Плевен, *, български гражданин, със средно образование, женен, работи в **, неосъждан, ЕГН:

**********.

Подсъдимият Р. И. Д. от град Плевен притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство под № ***, издадено от ОДМВРПлевен със срок на валидност до 24.10.2024 година.

На 28.11.2020 година вечерта, подсъдимият Р. И. Д. употребил на неустановено място в град Плевен, в жилищен комплекс „*„ значително количество алкохолни напитки. Независимо от осъзнатото от негова страна алкохолно опиянение Подсъдимият Р.Д. привел след полунощ, на 29.11.2020 година около 00.55 часа лек автомобил марка „*“, модел „*“ с регистрационен № *** в движение и се отправил към дома си, находящ се в същия жилищен комплекс. По време на управлението на моторното си превозно средство подсъдимият, вследствие на състоянието си на алкохолно опиване в което се бил поставил не съумявал да овладее и контролира управлението на лекия си автомобил, като занижените му реакции довели до неправомерно съприкосновение с намиращи се в близост паркирани други моторни превозни средства, стопанисвани от различни лица.

Деянието на подсъдимия Р.Д. било възприето от намиращите си в близост лица – свидетелите М.Т. и Г.Г., които депозирали сигнал пред надлежните органи на полицията. Своевременно отзовалите се дежурни полицейски служители констатирали в процесното моторно превозно средство самоличността на водача, а именно подсъдимият Р.Д.. По отношение на визираното лице били предприети съответните действия по извършването на проба за наличието на алкохоли или други упойващи вещества в дъха му.

Афишираният отказ от страна на подсъдимия Д. обусловило привеждането му, след издаването на талон за следващото се медицинско изследване в ЦСМП-Плевен, като в диапазона на определения времеви период същият предоставил съответния биологичен материал.

Съгласно заключението на изготвения протокол за химическо изследване под № */03.12.2020 година на СХЛ при УМБАЛ „**“ АД- град София се установило наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия Р.Д. от порядъка на 1,85 промила. Вследствие на посочения резултат и въз основа на останалите констатирани нарушения, осъществени от страна на подсъдимия Д. по ЗДвП бил съставен АУАН под бланков № * от 15.12.2020 .

По повод реализираното от страна на подсъдимият Р. И. Д. от град Плевен инкриминирано деяние, документирано по изискуемия процесуален ред е образувано и проведено досъдебно производство.

2

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка, съдът намери за установена по несъмнен и категоричен начин след анализ на ангажираните в хода на проведеното наказателно производство писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК: АУАН с номер на бланката * от 15.12.2020г., Талон за медицинско изследване с номер на бланката ***, Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от 29.11.2020г, Протокол за химическо изследване №*/03.12.2020г., Протокол за разпит на свидетеля Г. Н. Р.; Протокол за разпит на свидетеля М. *. Тр.;

Протокол за разпит на свидетеля Г. П. Г.; Справка за съдимост от 16.12.2020г., издадена от БС при Районен съд – Плевен; Справка за пътуване на лице-български гражданин; Справка за нарушител/водач;Удостоверение за раждане на * Д.а; Удостоверение за раждане на ** Д.а.

В подкрепа на приетата от съда фактическа обстановка са и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г. П. Г., ** Р. и М.

*. Тр., чиито показания съдът кредитира с доверие, като логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. Свидетелите Г. П. Г. и М. *. Тр. пресъздават свои преки и непосредствени впечатления, според които на 29.11.2020 година управлявания от подсъдимия лек автомобил причинил пътно – транспортни произшествия на паркирани автомобили на паркинг в ж. к. „*“ в гр. Плевен.

За случилото се уведомили органите на реда, които посетили местопроизшествието и установили самоличността на подсъдимия и предприели съответните действия по установяване евентуална употреба на алкохол от последния. В съответствие с техните показания, са и показанията на свидетеля Г. Н. Р., който внася яснота относно първоначално афиширания отказ от страна на Р.Д. да му бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо слредство, последвалото издаване на Талон за медицинско изследване и отвеждането му в ЦСМП-Плевен. Показанията на свидетелите изцяло кореспондират с приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

От заключението, обективирано в изготвения протокол за химическо изследване под № */03.12.2020 година на СХЛ при УМБАЛ „**“„ АД- град София се установява наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия Р.Д. от 1,85 промила.

От правна страна:

От цялостния анализ на доказателствения материал, при обсъждане на събраните доказателства всяко едно отделно и всички в тяхната съвкупност, съдът направи несъмнен извод, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното в обвинителния акт престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, за което следва да бъде ангажирана и понесена наказателна му отговорност.

3

Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в управлението на МПС след употреба на алкохол. Това деяние е формално престъпление против транспорта, като за съставомерността му от обективна страна не се изисква настъпването на друг противоправен резултат, освен управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда.

С оглед установената по делото фактическа обстановка, Съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. Няма доказателства, които да внасят съмнение, нито такива, които да опровергават доказателствените източници или пък които да навеждат за вероятност на случилите се събития. Наличието на етилов алкохол в предоставените от подсъдимия Д. кръвни проби е установено по надлежния в резултат на химическо изследване.

Предвид изложеното и при тази установеност на фактите, настоящият съдебен състав, намери, че подсъдимият Д. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав на престъплението по чл.

343б, ал. І от НК. От обективна страна: на 29.11.2020 година в град Плевен управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „*“ модел „*“ с регистрационен № *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила, а именно 1,85 промила, установено по надлежния ред, чрез лабораторно изследване обективирано в Протокол за химическа експертиза под № */03.12.2020 година на СХЛ при УМБАЛ „**“ АД - град София, съгласно Наредба № 1/19.07.2017 година за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.

От субективна страна – деянието е извършено при форма на вината – “пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. ІІ от НК – подсъдимият е съзнавал обществено-опасния характер на действията си и е целял настъпването на вредоносния резултат. Подсъдимият ясно е съзнавал, че е употребил алкохол и с тези си действия създава потенциална опасност за движението по пътя.

Преценката за обществената опасност е комплексна и изисква да бъдат съобразени всички обстоятелства, характеризиращи деянието, като се вземат предвид данните за личността на подсъдимия, подбудите за извършване на престъплението, обстоятелствата, че водачът е неправоспособен, че управлява лек автомобил в ранните часове на деня при намалена видимост, както и че в кръвта му е открита концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда.

Предвид това извършеното не е малозначително по см. на чл. 9, ал. 2 от НК.

Причина за извършване на престъплението е незачитане на установеният в страната правов ред.

По индивидуализация на наказанието:

4

Санкционната разпоредба на чл.343б, ал. І от НК предвижда наказание лишаване от свобода от 1 (една) до 3 (три) години и глоба от 200,00 лева до 1000,00 лева. При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът отчете смекчаващите вината обстоятелства, а именно –чистото съдебно минало на подсъдимия, семейното му положение /същият е баща на две деца по отношение на които дължи грижи и издръжка/, както и обстоятелството, че същият не е системен нарушител на правилата установени в ЗДвП /по арг. на приложената на стр. 9 в ДП Справка за нарушител/водач. Като отегчаващо вината обстоятелство, съдът прие обществената опасност на деянието, която счита за завишена предвид динамиката на извършване на подобен род деяния и обществената непримиримост към тях. Ето защо, съдът намери, че на подсъдимия Д. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54, ал. І от НК към минимума, предвиден в закона, а именно 1 /една/ година „лишаване от свобода“. След като намери, че подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и че така определеното и наложено наказание лишаване от свобода би способствало за постигане целите на наказанието, установени в чл. 36 от НК и без да е необходимо ефективното му изтърпяване и на осн. чл. 66, ал. І от НК отложи изпълнението му с 3-годишен изпитателен срок. Съдът наложи на подсъдимия Д. и кумулативно предвиденото в санкционната разпоредба на чл. 343б, ал. І от НК наред с наказанието лишаване от свобода наказание глоба, като намери, че размер от 200,00 лева е подходящ за постигане целите на наказанието. Съдът на основание чл. 343г от НК не лиши подсъдимия Р. И.

Д. от право да управлява МПС за срок от 1/една/ година и 2/два/ месеца, считано от датата на влизане в сила на настоящата присъда. Съдът намери, че така определеното и наложено наказание е справедливо, съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и се явява подходящо да повлияе превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна както на осъдения, така и другите членове на обществото.