Определение № 31489 от 28.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31489 гр. София, 28.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110102573 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Раздел III „Разглеждане на делото“, „Подготовка на делото в закрито заседание“ - чл. 140, вр. чл. 146 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Д. Д. С., с ЕГН: ********** и А. П. С., с ЕГН:

**********, с която са предявени кумулативно субективно и обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за следните суми, претендирани от всеки от двамата ответници:

- от Д. Д. С.: сумата в размер 2830,02 лева (1446,97 евро), представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 18.07.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 509,36 лева (260,43 евро) – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 07.07.2025 г.; сумата в размер на 44,45 лева (22,73 евро) – главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 18.07.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 11,76 лева (6,01 евро) – мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 07.07.2025 г. , за които суми има издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 235/2025 г., РСКрумовград;

1

- от А. П. С.: сумата в размер 2830,02 лева (1446,97 евро), представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 18.07.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 509,36 лева (260,43 евро) – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 07.07.2025 г.; сумата в размер на 44,45 лева (22,73 евро) – главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 18.07.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 11,76 лева (6,01 евро) – мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 07.07.2025 г. , за които суми има издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 235/2025 г., РСКрумовград.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач на „Техем Сървисис” ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно. Третото лице – помагач следва да представи и посочените от ищеца документи.

Следва да се допусне съдебно-техническа експертиза със задачите, посочени в исковата молба и в отговора на исковата молба.

Следва да се допусне съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да даде ответ на въпросите на ищеца и тези на ответниците.

Ответниците Д. Д. С., с ЕГН: ********** и А. П. С., с ЕГН: **********, и двамата чрез адв. Л. – назначена на страните особен представител, на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, в срока и по реда на чл. 131 от ГПК са подали отговор на исковата молба. Ответниците са заявили доказателствени искания.

Претенцията им за изискване и приобщаване по делото на заповедното производство, протекло пред РС-Крумовград е неоснователно, с оглед новите функционалности на ЕИСС и достъпването на цялото дело от страна на 2 настоящия съдебен състав. Същевременно процесуалният представител на ответниците също може да заяви достъп до цялото настоящо дело, в това число и свързаното с него заповедно такова.

Исканията, заявени по реда на чл. 190 от ГПК са неоснователни, като в една част те касаят претенция за задължаване на ищеца да представи по делото документи, чието приобщаване не ще спомогне за изясняване фактическата страна на делото, а в другата си част се явяват ненужни, с оглед допуснатите по делото съдебни експертизи.

На експертите следва да бъдат поставени и въпроси, зададени от ответниците.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр.

1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл. 146 ал. 1 и ал. 2 ГПК:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД срещу срещу Д. Д. С., с ЕГН: ********** и А. П. С., с ЕГН: **********, с която са предявени кумулативно субективно и обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.

1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми, претендирани от всеки от двамата ответници:

- от Д. Д. С.: сумата в размер 2830,02 лева (1446,97 евро), представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 18.07.2025 г. до 3 изплащане на вземането; сумата от 509,36 лева (260,43 евро) – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 07.07.2025 г.; сумата в размер на 44,45 лева (22,73 евро) – главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 18.07.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 11,76 лева (6,01 евро) – мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 07.07.2025 г. , за които суми има издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 235/2025 г., РСКрумовград;

- от А. П. С.: сумата в размер 2830,02 лева (1446,97 евро), представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 18.07.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 509,36 лева (260,43 евро) – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 07.07.2025 г.; сумата в размер на 44,45 лева (22,73 евро) – главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 18.07.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 11,76 лева (6,01 евро) – мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 07.07.2025 г. , за които суми има издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 235/2025 г., РСКрумовград.

Ищецът твърди, че ответникът бил клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като собственик на жилище в сграда – етажна собственост – топлоснабден имот, присъединен към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г., като ответниците използвали същата за процесния период. Твърди, че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия, както и услугата дялово разпределение за посоченият период, ведно с обезщетения за забава. Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение. Била издадена такава заповед, като е съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок. Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

4

В отговора си ответниците чрез назначения им особен представител вземат становище в следния смисъл. На първо място се оспорва допустимостта на настоящото исково производство. По същество исковете се намират за неоснователни и недоказани. Позовават се на ТР от 2018 г., като в тази връзка се сочи, че ответниците не са потребители, а нотариалният акт от 2007 година не би могъл да докаже облигационни правоотношения за толкова години по-късно. В идентичен дух са и разсъжденията относно предоставения договор за дялово разпределение и активната легитимация на цената на услугата за дялово разпределение – същият е от 2002 година и не може въз основа на него да се заключи, че е налице валидна облигация, обвързваща ответниците. Въведени са възражения и касателно начина на изчисляване на претендираните главница и се навежда, че е налице разминаване във фактурите, представени от ищеца. Налице е позоваване и на практика на СЕС в подкрепа на доводите на ответната страна. Изрично се оспорват акцесорните претенции за мораторна лихва. Оспорва се цената за услугата дялово разпределение и начислената върху тази главница лихва. Най-после се прави възражение за изтекла погасителна давност с оглед чл. 111, б. „В“ от ЗЗД. При така подробно изложените аргументи, се иска от съда да отхвърли предявените искове срещу ответниците.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са в условията на обективно съединяване положителни искове с правно основание по чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Направено е възражение с правна квалификация по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД за настъпила погасителна давност относно част от исковите суми.

3 Кои права и кои обстоятелства се признават по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – няма такива.

4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – няма такива.

5

5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационни отношения между страните за процесния имот и период, както и че е доставена топлинна енергия за ответника и е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже плащане на дължимата цена.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответницата в забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

С оглед направеното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до прекъсването/спирането течението на погасителната давност.

6. По доказателствата:

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства, на основание чл. 146, ал. 4 ГПК.

КОНСТИТУИРА като трето лице-помагач на страната на ищеца „ Техем Сървисис” ЕООД.

ЗАДЪЛЖАВА третото лице-помагач да представи изисканите от него документи за датата на откритото съдебно заседание.

ДОПУСКА до изслушване съдебно-техническа експертиза, вещото лице, по която да даде отговор на поставените в исковата молба и отговора на исковата молба въпроси.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Т. К..

ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 300 евро, вносими от ищеца в 1-седмичен срок от съобщението.

Вещото лице да бъде уведомено за поставените му задачи и за датата и часа на съдебното заседание, след представяне на доказателства за внесен депозит.

ДОПУСКА до изслушване съдебно-счетоводна експертиза, вещото 6 лице, по която да даде отговор на поставените в исковата молба и отговора на исковата молба въпроси.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. Ж..

ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 300 евро, вносими от ищеца в 1-седмичен срок от съобщението.

Вещото лице да бъде уведомено за поставените му задачи и за датата и часа на съдебното заседание, след представяне на доказателства за внесен депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ответниците.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 12.11.2026 г. в 10:10 ч., за която дата да се призоват страните с копие от определението, третото лице помагач с препис от исковата молба и отговора.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за окончателно уреждане на НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като и м УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.