Решение № 48 от 05.11.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Перник, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241700600264 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 6 от 06.02.2024 г., постановена по НЧХД № 755/2023 г., Районен съд Перник е признал подсъдимия С. Й. С. за виновен в това, че на ***, около 20.40 ч., в ***, пред входа на МБАЛ „Рахила Ангелова“ причинил на Ц. Л. Н. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.

129 НК, поради което го е осъдил на основание чл. 130, ал. 1 вр. чл. 54 вр. чл. 57, ал. 1 вр. чл.

42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК на пробация с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с продължителност 1 година и с периодичност 2 пъти седмично, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител с продължителност 1 година.

Със същата присъда съдът се е произнесъл и по предявения граждански иск, като е осъдил подсъдимия да заплати на частния тъжител сумата от 1800 лв. обезщетение за вреди от престъплението по чл. 130, ал. 1 НК и е отхвърлил иска за разликата до пълния размер от 5000 лв.

Срещу присъдата е постъпила жалба от защитника, с която се иска да бъде отменена и вместо това подсъдимият да бъде оправдан, а гражданският иск да бъде отхвърлен в уважената му част. Поддържа се, че доказателственият материал, ангажиран и събран по 1 инициатива на частния тъжител, е изпълнен с противоречия, които не са взети предвид.

Оспорва се подсъдимият да е претърпял твърдените от него травматични увреждания, доколкото такива не са били забелязани от отзовалите се на цялостния семеен конфликт полицейски служители. Конкретно се сочи, че Ц. е следвало да кърви, но подобно обстоятелство не е станало достояние на никого от присъстващите. В собствените си показания Ц. премълчавал за ударите, които е нанесъл на подсъдимия, когато се е хвърлил на гърба му, за да го разтърве от брат си. Сочи се, че изводите на назначената от първия съд СМЕ са опровергани от извършената по извънсъдебен ред експертна справка, приложена към жалбата. Изтъкнато е още, че не следва да се пренебрегва наличието на отхвърлително решение за същото деяние, постановено по реда на ЗЗДН.

В отговор частният тъжител оспорва жалбата и моли присъдата да бъде изцяло потвърдена. Оспорва доказателствения материал, представен с въззивната жалба.

Окръжен съд Перник, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.

314 НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият С. Й. С. е роден на *** в ***, българин, български гражданин, живее в ***, *** образование, разведен, осъждан, ***.

От *** И. Н. и С. С. живеели на съпружески начала в дома на С. в ***. На *** след работа подсъдимият се прибрал вкъщи в пияно състояние, придружен от свидетеля В.И.. Н. започнала да укорява С., поради което двамата се скарали. По време на скандала подсъдимият блъснал Н., тя паднала назад и силно си ударила главата. С. и И. се уплашили, като първият се обадил на телефон 112, а вторият повикал съпругата си – свидетелката С.Г..

Н. от своя страна се обадила на сина си Ц. Н., който веднага пристигнал на адреса. Екипът на Спешна помощ откарал Н. в МБАЛ „Рахила Ангелова“, град Перник. Там отишли, за да я придружат подсъдимият, частният тъжител и свидетелите И. и Г.. Придружен от своя приятел К. С., в болницата пристигнал и другият син на Н. – П. Н.. При идването си в болницата П. и К. заварили подсъдимия, частния тъжител, И. и Г. пред рентгеновия кабинет.

П. се насочил към С. с обидни думи, питайки го какво е направил с майка му, и го напръскал с лютив спрей в очите. Раздразнен от силната болка, С. се нахвърлил върху него. Ц., К. и В. ги разтървали, след което П. побегнал към партерния етаж и потърсил помощ на телефон 112 от агресията на подсъдимия. Малко по-късно на партерния етаж двамата отново се срещнали, като този път П. избягал извън лечебното заведение. Свидетелят В. И. се опитал да задържи С., но не успял, и последният последвал П. навън. След него се затичали К. и Ц..

Пред лечебното заведение С. настигнал П. и двама влезли в нов словесен конфликт, съпроводен със закани за саморазправа. В момент, в който Ц. се опитвал да отдалечи подсъдимия от своя брат, дърпайки го назад, С. пренасочил агресията си към него. Стиснал го с лявата ръка за гърлото, а дясната вдигнал над главата му, демонстрирайки намерение за удар, като крещял закани към двамата братя. След намесата на К. С. подсъдимият пуснал Ц.

Н.. Последният напомнил на всички какъв е поводът да се намират на това място и влязъл в лечебното заведение. Впоследствие по сигнала на П. на място се отзовали полицейски служители, които съставили предупредителни протоколи на сигналиста и на подсъдимия.

Пред органите на МВР в този момент Ц. Н. не се оплакал от поведението на подсъдимия по 2 повод на описаната насочена към него физическа агресия от страна на С.. В резултат на упражненото спрямо него насилие от подсъдимия Н. получил оплаквания от затруднено преглъщане. При извършен медицински преглед на *** били констатирани обширно кръвонасядане с ограничено характерно охлузване по предната повърхност на шията, на нивото на щитовидния хрущял, причиняващо затруднено преглъщане, поради изразен болков синдром. Кръвонасядането било изявено по предната повърхност на шията на нивото на щитовидния хрущял, централно и двустранно от него имало бледомораво кръвонасядане на обща площ с размери 6/2,5 см, с напречно разположение на големия размер, като на фона на същото на около 1 см вляво от срединната линия имало надлъжно разположено ограничено охлузване с леко дъговидна форма, покрито с надигната кафеникава коричка, с размери около 0,5/0,1 см. При тази травма частният тъжител е изпитвал физически болки и страдания с голям интензитет в първите часове и дни след инцидента, които са намалявали в периода на възстановяване – от порядъка на две-три седмици. На пострадалия не му е била необходима специализирана медицинска помощ – за пълно възстановяване е било достатъчно спазване на щадящ хранителен режим и приемане на обезболяващи медикаменти за болковия синдром. Съответно, не се очаква настъпване на други неблагоприятни последствия в бъдеще.

По доказателствените източници:

За да приеме тази фактическа обстановка, Окръжен съд Перник извърши самостоятелен анализ на събрания пред двете инстанции доказателствен материал, както следва: съдебно-медицинско удостоверение № ***, издадено от лекар, специалист по съдебна медицина при УМБАЛ ***, относно лицето Ц. Н. (л. 5 РС); съдебно-медицинско удостоверение № ***, издадено от лекар, специалист по съдебна медицина при МБАЛ ***, относно лицето С. С. (л. 27 РС); три броя характеристики относно лицето С. С. (л. 28-30 РС); амбулаторен лист № *** относно лицето С. С. (л. 31 РС); предупредителни протоколи от ***, издадени по реда на чл. 65 ЗМВР, спрямо лицата С. С. и П. Н. (л. 32; 65; 66 РС); справка за съдимост относно лицето С. С. (л. 55-57 РС); амбулаторен лист от *** относно лицето Ц. Н.

(л. 156; 166; 170 РС); епикриза относно лицето И. Н. от *** (л. 134 РС); решение № 16102 от 16.10.2023 г. по гр.д. № 20472/2023 г. на СРС, 37 състав (л. 135-137 РС), заключение на СМЕ (л. 101-105; 110-112 РС); показанията на свидетелите П. Н. (л. 71-73 РС), К. С. (л. 74-75 РС), В.И. (л. 75-78 РС), И.Ж. (л. 78 РС), Р.И. (л. 146-147 РС), Б.Б. (л. 147 РС), обясненията на подсъдимия (л. 147-148 РС), С.Г. (л. 157-158 РС), К.К. (л. 159-160 РС), Д.Д. (л. 160-161 РС); съдебно-медицинска експертна справка, изготвена извънсъдебно от специалист по съдебна медицина въз основа на медицинските документи по делото и представена пред ПОС; представена пред ПОС въззивна жалба на Ц. Н. срещу решение № 16102 от 16.10.2023 г. по гр.д. № 20472/2023 г. на СРС, 37 състав.

Налице е съвпадение на фактическите констатации с тези на първия съд, който е извършил подробна и правилна преценка на ангажираните пред него доказателствени източници.

Предисторията на конфликта – скандала между И. Н. и подсъдимия и упражнената спрямо нея агресия, се изяснява от показанията на свидетеля-очевидец В.И. и се подкрепя от епикризата на Н., от производните сведения на съпругата на И. – С.Г., от обясненията на подсъдимия, както и от всички останали производни свидетелски показания, възпроизвеждащи възприятията на В.И., С.Г. или С. С..

3

Разразилият се след това конфликт между П. Н. и подсъдимия се потвърждава на практика от всички свидетели – както от близките на единия, така и от близките на другия, а също и от пристигналите на място полицейски служители. От показанията на свидетелите В.И., от приложената по делото медицинска документация относно С. С., както и от съответстващите им обяснения на последния се установява, че по време на конфликта П. Н. е пръснал спрей в очите на С. С., с което му е причинил силна болка и е предизвикал насрещна физическа агресия.

От показанията на свидетелите К. С. и П. Н. се установява, че частният тъжител Ц. Н. се е опитал да възпре тази насрещна физическа агресивна реакция спрямо брат си, в резултат на което подсъдимият е пренасочил агресията си спрямо него и го е стиснал продължително за шията с лявата ръка. Това обстоятелство се затвърждава от приетата пред първия съд съдебно-медицинска експертиза по несъмнен начин. Никакви колебания не внася представената с въззивната жалба извънсъдебна медицинска справка. В нея е посочено, че би трябвало някой от свидетелите да е забелязал макар и леко кървене от шията на тъжителя, след като съдебният лекар три дни по-късно е установил охлузване с леко дъговидна форма, покрито с надигната кафеникава коричка. Интензитетът на конфликта, множеството участници в него, притесненията около пострадалата преди това И. Н. и концентрацията на самия тъжител върху проблема на майка му, а не върху конфликта му със С., обясняват защо никой не се е съсредоточил върху въпросното одраскване с нокът. Акцентът в справката е върху пропуски на свидетелите и при изготвяне на амбулаторния лист от ***, а не върху доказателствени противоречия, поради което настоящата инстанция няма повод да не кредитира изцяло заключението на СМЕ пред първия съд.

От правна страна:

При посочената вече фактическа обстановка правилно първият съд е приел, че подсъдимият е реализирал престъпление. С упражненото спрямо пострадалия частен тъжител физическо насилие С. му е причинил умишлено лека телесна повреда по чл. 130, ал.

1 НК, тъй като уврежданията не отговарят нямат медикобиологичния характер на такива по чл. 128 и 129 НК, а в същото време е засегната анатомическа цялост на организма на пострадалия, поради което телесната повреда не се изразява само в болка и страдание по чл.

130, ал. 2 НК (т. 15 от ППВС 3/1979 г.).

По наказанието:

Като е взел предвид превеса на смекчаващите обстоятелства (трудова ангажираност и добри характеристични данни), но без да е игнорирана съдимостта, правилно – в съответствие с целите по чл. 36 НК, районният съд е определил наказанието на подсъдимия при условията на чл. 54, ал. 1 НК, избирайки алтернативното по-леко наказание по чл. 130, ал. 1 НК – пробация и налагайки само първите две задължителни (чл. 42а, ал. 4 НК) пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 НК за срок от една година. Съответна е и периодичността от два пъти седмично на първата от тези мерки.

По гражданския иск:

Верни са изводите на районния съд, че с извършването на деянието подсъдимият е нарушил забраната по чл. 45, ал. 1 ЗЗД да не се вреди другиму и за него е възникнало задължението да репарира по гражданскоправен ред нанесените неимуществени вреди.

Определено по справедливост съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД и в съответствие с критериите 4 на ППВС 4/1968 г. дължимото обезщетение възлиза на определената сума от 1800 лв.