Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2227 от 11.04.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 12490/2024
Вид
Решение № 2227
Подписан
11.04.2025
Състав
Даниела Попова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2227 гр. София, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Попова при участието на секретаря Кирилка Анг. И.а като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20241100112490 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД – за осъждане на ответника Столична община да заплати на ищеца Р. Т. Д. суми /главница и лихви/, представляващи обезщетение за имуществени вреди /разходи за лечение/ и неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ вследствие на инцидент, настъпил на 06.08.2024 г. в с. Бистрица.

В исковата молба се твърди, че на посочената дата, ищецът при слизане по странични стълби на читалището в с. Бистрица, стъпва върху саморазрушаваща се стълба, от която се отронило парче. Ищцата загубила равновесие, стъпила на криво и паднала, при което получила травматични увреждания – счупване на външен малеол. Въпреки първоначално проведеното лечение била извършена оперативна интервенция в областта на левия глезен с поставяне на метална стабилизация.

Твърди, че по време на инцидента, при извършване на оперативната интервенция и по настоящем изпитва болки, както и силен емоционален дискомфорт, свързан с невъзможността и към датата на подаване на исковата молба да се придвижва самостоятелно и невъзможността да се справя сама в ежедневието. Тези негативни емоции оценява на 45 000 лева, които претендира в пълен размер след допуснато увеличение на иска в с. з. Твърди освен това, че във връзка с лечението е 1 извършила разходи, чието репариране също иска. Претендира разноски по делото.

Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал.

1 от ГПК, оспорва изцяло предявените искове – по основание и по размер с твърдения за неустановен механизъм на настъпване на произшествието, несъответствие на размера на вредите с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Твърди освен това, че с договора за учредяване право на ползване върху читалището, ведно с прилежащия терен, е предоставено право на ползване на Сдружение „Народно читалище „Свети Цар Борис I – 1909“, което било длъжно да извършва всички текущи ремонти. Претендира разноски.

На основание чл. 129 от ГПК като трето лице помагач на страната на ответника е конституирано Сдружение „Народно читалище „Свети Цар Борис I – 1909“.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

На 06.08.2024 г. ищцата, слизайки от страничните стълби пред Народното читалище в село Бистрица, при стъпване върху стъпало, от което се отчупило парче, паднала, при което получила травматични увреждания.

След инцидента ищцата постъпила в Спешен кабинет по ортопедия и травматология в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където била прегледана от специалист и й била поставена диагноза „счупване на външен (латерален) малеолус, закрито“. Била й назначена гипсова имобилизация за 45 дни след мануална репозиция. Същото се установява от приложен по делото лист за преглед на пациент.

По делото са представени две броя епикризи от 16.08.2024 г. и 06.10.2024 г. на МБАЛ „Скин системс“ ЕООД, съгласно които ищцата постъпила на 08.08.2024 г. в лечебното заведение с диагноза „счупване само на фибулата и изкълчване на глезенна става“, при което претърпяла и оперативна намеса. На 30.09.2024 г. ищцата постъпила отново в заведението по спешност с диагноза „последици от други счупвания на долен крайник“ и била оперирана отново.

Във връзка с лечението си ищцата е заплатила сума в размер на 2 246,69 лева за извършени медицински услуги и манипулации и лекарства, за което са представени разходнооправдателни документи – фактури, фискални бонови и рецепти.

По делото са представен акт за частна общинска собственост № 2

5992/03.10.2016 г. по отношение на следните обекти - двуетажна сграда с идентификатор *** и едноетажна сграда с идентификатор

***. Видно от представен договор за учредяване право на ползване № СОА18-ДГ65-5/05.06.2018 г. Столична община учредила право на ползване на третото лице – помагач Сдружение „Народно читалище „Свети Цар Борис I -1909“ върху същите обекти, като по силата на т. III.3 приемателят е длъжен да извършва за своя сметка всички основни и текущи ремонти.

Страните са представили и снимков материал на участъка пред и около сградата на читалището във връзка с определяне мястото на настъпване на събитието.

Съгласно приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) се установява, че ищцата получила следните травматични увреждания – счупване на външния глезен на лявата глезенна става, частично изкълчване на ставата и разкъсване на делтоидния лигамент, чиято пароморфология била свързана с повърхностна контузия, микрохематом, развиващ се оток и болков симптом. От медикобиологична гледна точка се касаело за трайно нарушена функция на левия долен крайник за период по-голям от 30 дни, временно разстройство на здравето, предизвикало болки и страдания. Вещото лице приело, че претърпяната травма с пропадане отговаря на описаното счупване и описаните травматични увреждания били в причинно следствена връзка с процесния инцидент. Първоначално проведеното лечение на пострадалата включвало амбулаторно лечение с ръчно наместване на фрактурата и гипсова имобилизация.

Били извършени две оперативни интервенции, имащи за цел наместване на фрактурата и частичното изкълчване, фиксиране позицията с метални имплатни и възстановяване функцията на ставата най-близко до нормата и за най-кратки срокове. Посочва се, че в хода на костното зарастване се получила синостоза /костно зарастване между голямата и малката пищялна кости/, което наложило хирургическо отстраняване. Извършена била остеопластика. При желание на пострадалата можел да бъде отстранена тубуларната плака от външния глезен.

Вещото лице сочи, че обикновено възстановяването настъпва за период от 150-180 дни. По отношение на претърпените болки и страдания се посочва, че в острия период болките са били много силни поради разместване на костните фрагменти, разкъсването на периоста, патологичната подвижност и невъзможността да стъпи на крайника. Постепенно се образувал хематом и посттравматичния оток нараснал, което довело до засилване на болките. Постоперативния болков симптом се генерирал от хирургичното преминаване през меките тъкани, поставянето на 3 плаката и винтовете, затварянето на раната и нарастващите постоперативен хематом и оток. Ищцата се придвижвала с помощни средства за период около 70-75 дни, първоначално без да натоварва крайника, а в последствие с частично натоварване. Конците били свалени в срок. При втората операция била отстранена синостозата /новообразуваната костна връзка/ между голямата и малката пищялни кости. Направена е и остеопластика с отстранените костни фрагменти. Болките след операцията били силни. В периода на рехабилитация болките били предизвикани от преодоляване на ставните контрактури на глезенна, субталарна и ставите на ходилото. Евентуално предстояща била трета операция за отстраняване на плаката и винтовете. Страданията при ищцата били причинени от невъзможността за самостоятелно участие на крайника в опорната фаза на походката за период около 80-100 дни, затруднения в ежедневния тоалет и необходимост от асистент при редица ежедневни потребности. С траен характер е оперативния цикатрикс по задно външната страна на лявата глезенна става.

Вещото лице посочва, че фискалните документи, представени от ищцата, са за покупка на метални имплатни, медикаменти и плащане на потребителка такса и били необходими за провеждане на лечебния процес.

Във връзка с установяване механизма на настъпване на инцидента е проведен разпит на свидетелката Н.П., племенница на ищцата, чиито показания преценени с оглед възможната заинтересованост по реда на чл. 172 от ГПК съдът не намира основание да не цени. От същите се установява, че свидетелката е била пряк очевидец на случилото се, доколкото вървяла на два метра зад ищцата, когато последната слизала по стълбите пред читалището в село Бистрица. Твърди, че когато стъпила се отчупило парче от стъпалото и тя се търкаляла надолу до средата на стълбището и паднала. По отношение на точното местоположение свидетелката твърди, че това се случило на стълбите разположени отпред в дясно. На представена от ответника снимка /стр. 48/ свидетелката посочва стълби, които се намират зад дървото на снимката, като потвърждава, че стълбите са точно тези от представената от ищцовата страна снимка /стр. 52/. Свидетелката твърди, че стълбите не били в добро състояние, имало доста отчупени парчета и същите били рушащи се, имало места, на които стъпалата почти липсвали. Твърди, че липсвала маркировка или някакво обезопасяване, каквото нямало и до момента. При падането повече не могла да се изправи, а глезенът й видимо започнал да се подува, не можела да стъпи на крака. От падането гърба и кръста й били наранени. Твърди, че се обадила от телефона на ищцата на чичо й, съпруг на ищцата, който дошъл на място и с него я повдигнали и откарали до болницата с кола. Не й било известно да 4 има извършени след това ремонти на стълбите. Мястото било оживено – винаги имало хора.

По делото е разпитан и съпругът на ищцата С.Д., чиито показания преценени по реда на чл. 172 от ГПК съдът не намира основание да не цени. От показанията му се установяват негативните емоции, търпени от ищцата след инцидента.

Свидетелят установява, че болките, които е изпитвала съпругата му, са били особено интензивни в началото и след извършената оперативна интервенция. От показанията му се установяват и търпените неудобства в битов план, свързани с невъзможността й да се обслужва сама, както и психологическата промяна в ищцата - постоянно плачела, не можела да излиза, треперела. Установява, че коренно се променила – от деен човек, се затворила и прекарвала времето си или на телефона, или пред телевизора.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД „този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа“. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД се характеризира като гаранционно-обезпечителна, безвиновна и производна за възложителя, доколкото възниква, ако е налице виновно поведение на извършителя, комуто е възложена работата. За уважаването на осъдителния иск по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД следва да бъдат доказани следните обстоятелства - противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника, причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат.

По делото се установява, че на 06.08.2024 г. ищцата Р. Д. претърпяла инцидент, при който слизайки по стълбите, намиращи се вдясно пред Народното читалище в село Бистрица, стъпила върху стъпало, от което се отчупило парче, поради което загубила равновесие, паднала и се търкаляла до средата на стълбите, при което получила травматични увреждания - счупване на външния глезен на лявата глезенна става, частично изкълчване на ставата и разкъсване на делтоидния лигамент.

По делото няма спор, че процесният инцидент е станал на стълби, разположени в дясно пред Народното читалище в с.Бистрица, което читалище, ведно с други сгради, се намира в поземлен имот, частна общинска собственост.

Доколкото процесния инцидент е станал на стълбищно съоръжение с предназначение пешеходен достъп до общински път, чрез което се преодолява 5 денивелацията на участъка, то същото е собственост на Столична община, поради което съдът приема, че ответникът е активно материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск. Доводите в противната насока, поддържани от ответника, съдът отхвърля като неоснователни.

Съгласно пар. 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават и държавни имоти, сред които общинските пътища, улиците, булеварди, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Съгласно чл. 30, ал. 4 и ал. 5 и чл. 31 Закона за пътищата на съответната община е възложено да осъществява чрез съответните служби за контрол дейностите по ремонт, поддръжка в изправно състояние на общинските пътища, подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, сигнализиране за препятствията по тях, както и отстраняването на препятствията и неизправностите във възможно най- кратък срок, а съгласно чл. 48, ал. 1, т. 2 б. "б. " от ППЗП организирането на дейностите по поддържане на тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания, е на съответната община. По силата на чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 от ЗП във вр. с пар.