Решение № 42 от 19.02.2019, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ ………….. гр. П., 19.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРОВАДИЙСКИ

РАЙОНЕН СЪД, II-ри състав, в публично съдебно заседание проведено на тридесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова при секретаря Нели Странджева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 971 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по глава Тридесета от

ГПК и е образувано по искова молба от К.В.Н., ЕГН **********, адрес: ***, срещу М.Н.Ч., ЕГН **********, адрес: ***.

Ищецът твърди, че баща му В. Н. и ответницата били съсобственици всеки един от тях на по ½ ид.ч. от АПАРТАМЕНТ на първи етаж в жилищна сграда, построена в УПИ V-2718 в кв.147 по плана на град П., със застроена площ 79 кв.м, състоящ се от две спални, дневна, входно антре и сервизни помещения, при граници: изток - ул."Васил Априлов", запад - наследници на И.И., север - ул." Константин Вигант", юг - И.П., отдолу гараж и избени помещения, отгоре - апартамент на В. Н. Н., ведно с прилежащо избено помещение с площ 8.39 кв.м, разположено на югозападния ъгъл на жилищната сграда при граници: наследници на И.И. и И.П., изток - изба на В. Н. Н., север перално, като и 1/2 ид.част от таванско помещение, разпределено на две разни части от посока север- юг, с ползване на западната половина, заедно c 1/2 ид.ч от общите части на сградата, с административен адрес: гр. П., ул. „Васил Априлов" № 26.

Ищецът твърди, че е живял в имота на основание договор за послужване със срок до продажба на имота, след взето решение от собствениците за начина на управление на имота, алтернативно, че договорът бил сключен със съсобственика В. Н. Н., ЕГН ********** за което ответницата, знаела и не се е противопоставила, била дала съгласие. Твърди се, че след сключване на договора, с предаването на имота на 22.02.2015 г., собствениците били завели дело за делба, в което по искане на ответника била постановена привременна мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК с Определение № 589/02.03.2017 г. по ч.гр.д. № 118/2017 г. по описа на Окръжен съд Варна за разпределя ползването на делбените имоти до окончателното приключване на делото с влязло в сила решение по извършване на делбата. Бил издаден изпълнителен лист 231 от 22.05.2018 г. за разпределяне ползването на имотите. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20188950401163 при частен съдебен изпълнител Людмил Станев, peг. №

895, Район на действие ОС – Варна. По делото бил извършен въвод във владение на 24.07.2018 г., с който ЧСИ Л. Станев, който предал на ответницата фактическата власт върху имота.

Твърди се, че въвода във владение бил незаконосъобразен, тъй като е направен по привременна мярка до приключване на делбеното производство, която мярка имала действие само по отношение на съделителите, но не и по отношение на трети лица, ползващи имота преди завеждане на иска за делба. Твърди се, че ищеца е заявил правата си пред съдебния изпълнител, които изключвали правата на ищцата, че не били налице предпоставките на чл.523, ал.1 от ГПК за въвод срещу трето лице и че ЧСИ не било изпълнило задълженията си по чл.523, ал.2 от ГПК. Иска се осъждането на ответницата да върне на ищеца отнетото държане върху процесния имот, отнето чрез насилие, предварително изпълнение на решението, налагане на глоба на ответницата по чл.360 ГПК вр. с чл.24, ал.2 от ЗАНН. Претендират се сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответницата.

В него тя твърди, че предявения иск е недопустим, в евентуалност неоснователен. Ответницата оспорва твърденията изложени в исковата молба. Твърди, че са налице основания за прекратяване на делото, тъй като ищеца нямал правен интерес да предяви иска си срещу ответницата, тъй като ищеца не твърдял отнемането на владението да е станало чрез насилие или по скрит начин от ответницата. Моли производството по делото да бъде прекратено. В случай, че не се стори това счита, че иска е неоснователен. Твърди, че ищецът никога не е живял в имота, а ответницата никога не е предоставяла на ищеца имота, нито е давала съгласие нейната част от процесния имот, да се ползва, държи, владее или обитава от ищеца - на каквото и да било основание, още по-малко по договор за заем за послужване.

Ответницата никога не била сключвала с ищеца такъв договор, нито е давала пълномощия на друг да сключи от нейно име такъв договор, или да предоставя на ищеца фактическата власт върху имота, включително ответницата не е давала правомощия на съсобственика си - бащата на ищеца да сключва от нейно име каквито и да било договори със сина си, както и да допуска ищеца в нейната част от имота.

Ответницата не е вземала и решение за „начина на управление на имота” - нито сама, нито със съсобственика на имота.

Ответницата никога не е била и уведомявана за сключен договор между ищеца и неговия баща - съсобственик на имота е ответницата, както и никога не е давала и съгласие за такъв договор. Ответницата никога не била предавала нито държането, нито владението върху имота на ищеца или на неговия баща. Ответницата била отстранена от имота от съсобственика си — баща на ищеца по дело. Ако ищецът бил пребивавал в имота за определен период от време, то това той е правил упражнявайки правомощията на баща си, който като съсобственик на имота има право да упражнява правомощията си и чрез трето лице. При това може да се приеме, че ищецът е бил обитател на частта на баща си от процесния имот, но не и на частта на ответницата.

Прави възражение за нищожност поради липса на съгласие на договора за заем за послужване, в случай, че такъв съществува.

Твърди, че ищецът нямал нужда да живее в процесния имот, тъй като в същата сграда неговият баща притежавал еднолично и друго жилище, което е дал на ищеца за послужване Твърди, че известно време след смъртта на наследодателката процесния имот не бил ползван от никого, а съсобствениците са се събирали в него по поводи.

Съсобственикът

В. Н. искал да изкупи дела от имота, принадлежащ на ответницата, като е предлагал на ответницата крайно ниска цена, поради което не постигнали съгласие за прекратяване на съсобствеността. Затова В. Н. не допускал вече ответницата до имота и завел дело за делба в РС-Провадня.

В

СОЕ по гр.д.970/2015г. вещото лице Ж.Б. заявила, че апартамента към момента на огледа не се ползвал и нямало условия затова.

Ответникът инициирал производство по извършване на обстоятелствена проверка за придобиване по давност от него на процесния имот въпреки решението по допускане на делбата.

Ответницата била подала жалба до прокуратурата срещу К.Н. за опита му да присвои собствеността върху процесния имот.

Ответницата се снабдила с изпълнителен лист на основание предоставеното й ползване на делбения имот и образувала изпълнително дело затова.

В деня преди въвда бащата на ищеца подал молба до ЧСИ, че имота бил обитаван от сина му, но сочел друго основание. ЧСИ намерил, че това е пречка за въвода, но поради възражение от страна на ответницата въвода се състоял. За въвода се водил подробен протокол. В деня на въвода в имота присъствал ищеца заедно с адв.Т., които твърдели, че имота е обитаван от ищеца преди завеждане на делото за делба, ответницата е оспорила това. Въвода бил извършен. Нямало основание за уважаване на иска, моли да бъде отхвърлен, както и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Ответникът чрез процесуалния си представител моли за отхвърляне на предявения иск.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

От протокол за въвод във владение; Искова молба с вх. № 4964/11.11.2015 г. с правно основание чл. 69 от ЗН, чл. 124, ал.

1 ГПК; Писмен отговор по гр.д. № 314/2014 г.; Скица № 109/22.02.2011 г.; Скица № 237/20.07.2018 г.; Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК;

Решение № 263/06.12.2017 г. по гр.д. № 970/2015 г. по описа на РС П.;

Определение № 350/30.05.2016 г. по гр.д. № 970/2015 г. по описа на РС П.;

Протокол от 14.07.2016 г. по гр.д. № 970/2015 г. по описа на РС П.; Решение от 06.10.2016 г. по гр.д. № 970/2015 г. по описа на РС П., Молба от адв. К. Костов с вх. № 2810/23.06.2016 ж. по гр.д. № 970/2016 г. по описа на РС П.; Въззивна жалба от М.Н.Ч. до ВОС; Определение от 02.03.2017 г. по в.гр.д. №118/2017 г. по описа на ВОС; Определение № 716/11.10.2017 г. по гр.д. № 970/2015 г. по описа на РС П.; Протокол от открито с.з. от 28.11.2017 г. по гр.д. № 970/2015 г. по описа на РС П.; Уведомление с изх. № СД 01-30/1/27.04.2018 г.; Известие за доставяне от 02.01.2018 г. ведно с касов бон за сумата от 2,15 лв. на „Български пощи“ ЕАД; Възражение от М.Н.Ч. ***; Известие за доставяне с касов бон за сумата от 2,15 лв. на „Български пощи“ ЕАД; Жалба на М.Н.Ч. до Районна Прокуратура П.; Молба до ВОС от М.Н.Ч.; Молба до ЧСИ Людмил Станев с вх. № 6639/08.08.2018 г.; Изпълнителен лист № 231/22.05.2018 г. по ЧГД(в)№118/2017 г. по описа на ВОС; Молба от адв. Костов с вх. № 07344/22.06.20185 г. до ЧСИ Людмил Станев; Възражение до ЧСИ Людмил

Станев с вх. № 7861/02.07.2018 г.; Договор за групов строеж от 20.06.1978 г.;

Договор за доброволна делба на групов строеж; нотариален акт № 170, том ІV, дело № 1610/1975 г.; Удостоверение за наследници с изх. № ГР17-366/1/21.06.2016 г., изд. от Община П.; Удостоверение за наследници с изх. № ГР17-483/1/19.08.2015 г.; Скица № 109/22.02.2011 г.; и представените с допълнителната молба от 04.12.2018 г. - отговор на иск по гр. д. № 883/2018 г. по описа на РС П., след подаване на настоящият иск; писмен отговор от М.Ч., Съобщение и разписка по гр.д. № 883/2018 г., Молба от М.Ч. относно гр.д. № 883/2018 г., съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От Протокола за въвод във владение, съставен по изпълнително дело № 20188950401163 на Людмил Станев, Частен съдебен изпълнител, рег.№ 895, с район на действие ОС-Варна се установява, че на 24.07.2018г. е извършил въвод във владение на ответницата в процесния имот, по време на въвода е присъствал ищеца, който заявил, че е в имота от преди завеждане на изпълнителното дело.

От искова молба с вх. №

4964/11.11.2015 г. с правно основание чл. 69 от ЗН, чл. 124, ал. 1 ГПК; Писмен отговор по гр.д. № 314/2014 г.; Скица № 109/22.02.2011 г.; Скица № 237/20.07.2018 г.; Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК;

Решение № 263/06.12.2017 г. по гр.д. № 970/2015 г. по описа на РС П.;

Определение № 350/30.05.2016 г. по гр.д. № 970/2015 г. по описа на РС П.;

Протокол от 14.07.2016 г. по гр.д. № 970/2015 г. по описа на РС П.; Решение от 06.10.2016 г. по гр.д. № 970/2015 г. по описа на РС П., Молба от адв. К. Костов с вх. № 2810/23.06.2016 ж. по гр.д. № 970/2016 г. по описа на РС П.; Въззивна жалба от М.Н.Ч. до ВОС; Определение от 02.03.2017 г. по в.гр.д. №118/2017 г. по описа на ВОС; Определение № 716/11.10.2017 г. по гр.д. № 970/2015 г. по описа на РС П.; Протокол от открито с.з. от 28.11.2017 г. по гр.д. № 970/2015 г. по описа на РС П. се установява, че бащата на ищеца е инициирал производство по съдебна делба по отношение на процесния имот на основание чл.69 от ЗН на 11.11.2015г.. Видно е, че съдът е допуснал извършването на същата при квоти по ½ за ответницата и бащата на ищеца.

Постановено е изнасянето на публична продан на имота. Отхвърлена е претенцията на М.Н.Ч. да бъде предоставено ползването на процесния апартамент, както и ½ ид.част от тавана като неоснователна. Варненски окръжен съд на 02.03.2017г. е отменил решението в частта му, с която е отхвърлено претенцията по чл.344, ал. 2 от ГПК и е постановил разпределяне на ползването на делбените имоти до окончателно приключване на делото с влязло в сила решение по извършване на делбата. На ответницата е разпределено ползването на процесния апартамент на 1-ви етаж в жилищната сграда и ½ ид.ч. от таванското помещение.

От Уведомление с изх. № СД

01-30/1/27.04.2018 г.; Известие за доставяне от 02.01.2018 г. ведно с касов бон за сумата от 2,15 лв. на „Български пощи“ ЕАД; Възражение от М.Н.Ч. ***;

Известие за доставяне с касов бон за сумата от 2,15 лв. на „Български пощи“ ЕАД, е видно, че ищеца по настоящето дело е подал молба до общинската администрация на 27.04.2018г. на община П. за започване на административно производство по заверка на молба-декларация от съответните общински и областни органи с цел представяне пред нотариус и снабдяване с констативен нотариален акт за собственост по давност на процесния имот. Ответницата е подала възражение след като е била уведомена от административните органи за инициираното производство, с искане да не се издава удостоверение за липса на акт за общинска собственост. Поискано е спирано на производството на основание чл. 54 от АПК. Изтъква се от страна на ответницата, че молителят не е владял имот непрекъснато, 10 години съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗС.