Решение № 5 от 17.01.2025, Районен съд - Асеновград
- Съд
- Районен съд - Асеновград
- Дело
- Административно наказателно дело 520/2024
- Вид
- Решение № 5
- Подписан
- 17.01.2025
- В сила
- 08.05.2025
- Състав
- Иван Георгиев Шейтанов
Цитирани разпоредби
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.157, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.2, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.2, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.2, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- § 6 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№5 гр. Асеновград, 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Иван Г. Шейтанов при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно наказателно дело № 20245310200520 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №22-0239-001265/05.09.2022г. издадено от *-Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на В. Д. А., ЕГН********** от гр.
Асеновград, ул. „Отец Паисий“ №20, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,ал.1,т.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания: „ГЛОБА” в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за един месец за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539/ 17.12.2012г. на МВР са му били отнети и 8 контролни точки.
Жалбоподателя В. Д. А. се явява лично по делото, като чрез отразеното в жалбата подадена от адв. Г. П., моли обжалваното НП да бъде отменено изцяло, като неоснователно, недоказано и поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Сходно е и изразеното от упълномощения повереник становище в хода на делото по същество, като развива подробни доводи за отмяна на обжалваното НП.
АНО редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. От депозираното писмено становище се установява, че АНО оспорва изцяло подадената жалба, като се навеждат доводи за потвърждаване на обжалваното НП. Алтернативно, при уважаване на подадената жалба, се иска от съда да намали присъденото 1 адвокатско възнаграждение до минимално предвиденото от закона.
Към 12.08.2022г. свидетелят А. Ш. С. работел като полицейски служител в РУ Асеновград, като отговарял за с. Бачково, обл. Пловдивска. Докато бил „квартален“ инспектор на селото, св. С. се занимавал служебно с множество сигнали за възникнали разправии между собственика на ресторант „Водопада“ в с. Бачково и жалбоподателя В. Д. А., който работел в Бачковския Манастир /Бачковска Света Обител „Успение Богородично“/.
Във връзка с постъпила на 12.08.2022г. сутринта сигнал за нов скандал между същите страни, св. С. и неговия колега-св. А. В. К. били изпратени на място да вземат отношение. Отивайки на обособения паркинг за леки автомобили пред В. Д. А. и изчаквайки там, те забелязали, че по алеята водеща към Манастира към тях приближава лек автомобил „Фиат Типо“, червен на цвят, който бил без регистрационни табели. След като водача на автомобила преустановил неговото движение и го спрял за други паркирани на паркинга в близост до ресторант „Водопада“, се установило, че той се управлява от В. Д. А.. Предвид липсата на регистрационните табели на място бил извикан св. Х. Х. К., работещ като мл. автоконтрольор в РУ Асеновград. При идването на св.К. той установил самоличността на водача, като пристъпил и към проверка на спряното МПС. При това установил, че в действителност на автомобила няма поставени регистрационни табели, на съответните за това места, но пък констатирал една табела рег. № РВ 6046 КК, която била поставена върху таблото, непосредствено зад предното обзорно стъкло. Въз основа на информацията от регистрационната табела, св. К. извършил справка в носения служебен таблет, като установил, че автомобила не е минал и годишен технически преглед. За така констатираното нарушение, свързано с годишния преглед, на В. А. била наложена глоба със съставен на място фиш № 074058 /лист 18 от съд.дело/. За така констатираното нарушение, свързано с непоставянето на регистрационните табели на съответните места на водача А. в негово присъствие, от страна на св. К. бил съставен АУАН бл. №469250/12.08.2022г. Описаното в него нарушение било квалифицирано по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя за подпис, като същият го подписал, като отразил, че няма възражения. С помощта на носения служебен таблет, в хода на проверката, св. К. направил и 3бр. цветни снимки, с които заснел автомобила и местонахождението на намерената регистрационна табела.
/същите на СД носител на лист 21 от съд.дело/. В предвидения тридневен срок по 44, ал. 1 от ЗАНН, били депозирани писмени възражения от страна на нарушителя. По същите била извършена проверка, като с изготвено становище от Началник група „Пътен контрол“ при РУ Асеновград, документирано в докладна записка, било прието, че възражението е неоснователно. Въз основа на така съставения АУАН, по- късно било издадено и обжалваното НП №22-0239-001265/05.09.2022г.
Отразената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява изцяло от 2 свидетелските показания на актосъставителя-Х. Х. К., свидетелите А. В. К. и А. Ш. С. както и приложените по делото писмени и веществени доказателства, които съдът изцяло кредитира.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити, а разгледана по същество, ведно с направените от повереника възражения в съдебно заседание, за неоснователна.
При проверката на законосъобразността на наказателното постановление по отношение на правните основания, въз основа на които са наложени административните наказания за установеното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, съдът констатира, че са спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно задължителните му реквизити.
По отношение на описаното в НП нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, съдът намира, че извършването му е надлежно установено, като от събраните доказателства по несъмнен начин се установява авторството на нарушителя и неговата вина. На първо място горните обстоятелства се установяват от презумптивната доказателствена сила на АУАН въведена по изключение с разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП. В конкретния случай, фактическите констатации в АУАН не се опровергават, а напротив - подкрепят се и от събраните гласни доказателства - показанията на актосъставителя Х. Х. К., свидетелите А. В. К. и А. Ш. С. и от приложените по делото писмени и веществени доказателства. Направените възражения от страна на защитата, че мястото на констатиране на нарушението не било достатъчно добре конкретизирано, както и това, че същото не следва да се третира, като част от републиканската пътна мрежа, се явяват неоснователни и следва да оставят без уважение. Анализа на събраните по делото доказателства, са достатъчни за съда, за да извърши служебна справка в сайта на адрес https://www.google.com/, от която се установява точното място където е било констатирано установеното с НП нарушение. От същата справка безспорно става ясно, че местонахождението ресторант „Водопада“ не съвпада с конкретен административен адрес, но все пак в района на заведението има обособен паркинг с паркоместа, подхода към които е от главен път ІІ-86, на км. 35.600. Именно това обстоятелство е било отразено от актосъставителя К. в съставения от него АУАН. Намиращата се пред ресторант „Водопада“ обособена за паркиране зона, отговаря на всички белези на път съгласно дадената легална дефиниция в т.1 към § 6 от ДР на ЗДвП. Съгласно този „По смисъла на закона: „Път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци.
Към пътищата се приравняват и улиците“. Доколкото мястото е било и обозначено, като то се явява основния път водещ към и от Бачковски манастир, то съоръжението отговаря и на всички изисквания за път отворен за обществено ползване. Съгласно 3 чл.2, ал.1 от ЗДвП „Отворен за обществено ползване е всеки път,условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат“. Съгласно чл.2, ал.2 от ЗДвП „Всеки има право да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като спазва установените правила за движение“. От текста на чл.2, ал.3 от ЗДвП се установява, че „Този закон се прилага и за пътищата, които не са отворени за обществено ползване, освен ако с други правни разпоредби или от собственика или администрацията, управляваща пътя, е определено друго.
Компетентността на органите за контрол по този закон не се разпростира върху пътищата, които не са отворени за обществено ползване“. Доколкото е установено от свидетелите очевидци А. В. К. и А. Ш. С.,че нарушителя В. Д. А. е управлявал МПС без регистрационни, като при това се движил по алеята водеща от /респективно към/ Бачковски манастир то съдът намира, че вмененото нарушение е била налице, като за същото следва да намерят приложение разпоредбите на ЗДвП.
Нормата на чл.140,ал.1от ЗДвП въвежда правилото, че „ По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“ Доколкото по делото е безспорно установено, че на 12.08.2022г. в с.Бачково, нарушителят В. Д. А. е управлявал МПС-“Фиат Типо“, регистрирано по съответния ред, но чиито регистрационни табели, не са били поставени на определените за това места, то съдът намира, че нарушението е било налице. Намерената зад предно обзорно стъкло на автомобила регистрационна табела рег. № РВ 6046 КК не опровергава този извод на съда. Този извод не се опровергана и от показанията на св. Йордан Йорданов Калчев, от които се установява, че макар и същия свидетел да е участвал в придвижването на ръка на автомобила то, явно фактите сочат, че действията по бутането на МПС-то се са случили в ден различен от 12.08.2022г..
Направените възражения относно валидността на съставения АУАН също се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение. Отразения в съставения на 12.08.2022г. номер на акта-1265, различен от печатния бланков такъв № 469250, както и вписаната на ръка резолюция относно приложимата санкционна разпоредба не опорочават акта, като това не се явяват нарушения обосноваващи отмяната на обжалваното НП. По делото се установи, че акта е съставен от св.К., който е имал необходимите компетентност и правомощия да състави акта при констатирано нарушение по ЗДвП. Твърдението, че акта е бил съставен преднамерено спрямо В. Д.
А. също се явява неоснователно и следва да остави без уважение .
В този смисъл съдът намира обжалваното НП за правилно, законосъобразно и постановено съгласно всички изисквания на ЗАНН и като такова то следва да бъде потвърдено.
4
Видно от НП, за извършеното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на нарушителят А. са били наложени административни наказания глоба в размер на 50 лева и 1 месец лишаване от право да управлява МПС, като те са били определени в размер към минимума предвиден в закона. В НП е посочено, че те са били определени на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, който предвижда да се накаже с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. Като взе предвид всички обстоятелства по делото, както и това, че нарушителя е бил установен да управлява МПС, което е било надлежно регистрирано, но без поставени на съответното място регистрационни табели, като отчете и факта, че той е шофьор от 2004г. което означава, че следва добре да познава закона, като отчете и предходните множество регистрация за извършени нарушения по ЗДвП, като наред с наказанията с издадено НП, само за превишение на скоростта са общо 51 броя ЕФ, то съдът намира,че определения размер на двете административни нарушения се явява справедлив, като те съответстват на тежестта на конкретното нарушение и личността на водача, която го разкрива като един системен нарушител на правилата по ЗДвП. В случая следва да се отчете, че в тези си размери двете наказания, в пълна степен съответстват на обществените очаквания и заложеното от законодателя, който предвижвайки завишени санкции за този вид нарушения, в пълна степен отразяват отношението му към този вид нарушения и по конкретно към управлението на моторни превозни средства, които са регистрирани по съответни ред, но се управляват без регистрационни табели.