Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1240 от 01.09.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 5051/2025
Вид
Решение № 1240
Подписан
01.09.2026
В сила
01.09.2026
Състав
Ивайло Димитров Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3, т. 2 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

РЕШЕНИЕ

№ 1240 гр. Русе, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. ИВАНОВ при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. ИВАНОВ Гражданско дело № 20254520105051 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск от Р. П. Х. срещу „АПС Бета България” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица”, бул.”България” № 81В, ап.3, представлявано от управителите Христо Маринов Маринов и Петр Валента, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр.с чл.439 от ГПК.

Ищцата твърди, че със съобщение изх.№ 6748/04.06.2025г. от ЧСИ Иван ХаджиИ. с рег.№ 832 и район на действие РОС, е била уведомена за образувано срещу нея изпълнително дело № 20258320411369 по описа на ЧСИ Иван ХаджиИ., с взискател „АПС Бета България” ЕООД. Съгласно съобщението размерът на задължението й към взискателя на основание изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело № 537/2010г. по описа на РРС, възлиза на 1 949.80 лева, от които олихвяема сума от 692.00 лева, законна лихва от 27.01.2010г. в размер на 1 132.80 лева към момента и неолихвяема сума от 125.00 лева /направени разноски/. След направена от ищцата справка по изпълнително дело № 20258320411369, станало ясно, че то е образувано въз основа на изпълнителен лист № 27809/03.02.2010г. На гърба на изпълнителния лист е отбелязано от ЧСИ, че последното действие по изпълнението е извършено на 19.12.2017г. Счита от тази дата е започнал да тече нов давностен срок. Съобщението за образуване на изпълнително дело № 20258320411369, с което Р. Х. е уведомена и за наложен запор върху банкови сметки, е получено на 19.06.2025г., което обстоятелство 1 е отбелязано на гърба на съобщението. Видно от изложеното, между отбелязаната върху изпълнителния лист дата на последно изпълнително действие – 19.12.2017г. и датата на съобщението за образуване на изпълнително дело № 20258320411369 с налагане на запор върху банкови сметки – 19.06.2025г., са минали повезе от 5 години.

Поради това следва да се приеме, че вземането на „АПС Бета България” ЕООД срещу ищцата е погасено по давност.

Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника „АПС Бета България” ЕООД, че ищцата Р. П. Х. не му дължи сумата от 1 949.80 лева, от които олихвяема сума от 692.00 лева, законна лихва от 27.01.2010г. в размер на 1 132.80 лева към момента и неолихвяема сума от 125.00 лева /направени разноски/, поради погасяване на вземането по давност. Претендира и направените по делото разноски.

В срока за отговор ответникът оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че не е изтекла погасителната давност на вземането му срещу ищеца. Твърди, че на 25.10.2006г. е бил сключен договор за кредит № 4245410037 между Р. Х. и „Ти Би Ай Кредит” ЕАД /настоящото Райвъл ЕУ и предходно наименование „Транзакт Юръп” ЕАД/. Съгласно договор за цесия, подписан на 23.02.2015г. между „Транзакт Юръп” ЕАД /предишно наименование „Ти Би Ай Кредит” ЕАД/ - цедент и „АПС Бета България” ЕООД – цесионер, „АПС Бета България” ЕООД е придобило вземането по договор за кредит № 4245410037. Длъжникът не е изпълнил задължението си в посочения в процесния договор срок. Въз основа на изпълнителен лист, издаден на 03.02.2010г. по ч.гр.дело № 537/2010г. по описа на РРС, по силата на който ищцата е била осъдена да заплати на „Ти Би Ай Кредит” посочените в изпълнителния лист парични суми и е било образувано изпълнително дело № 3567/2012г. по описа на ЧСИ Иван ХаджиИ. с рег.№ 832 и район на действие РОС. С издаването на изпълнителен лист на 03.02.2010г., за вземането, давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност. С образуването на изпълнително дело № 3567/2012г. по описа на ЧСИ Иван ХаджиИ. с рег.№ 832 и район на действие РОС, давността е прекъсната отново. След 26.06.2015г. е приложимо новото тълкуване, дадено от ВКС – съгласно чл.116, б.”в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като в хода на изпълнителното производство давността не спира, а се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ /т.10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013г., ОСГТК/.

Изрично в тълкувателното решение се сочи, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Ответникът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, 2 изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Поради това съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Дружеството е поискало извършването на множество действия по събиране на вземаните си и такива действия са предприемани от ЧСИ, с които многократно е прекъсвана давността, сред които:

11.02.2020г. – молба за справка за банкови сметки на длъжника и налагане на запор на същите; 14.10.2022г. – молба за извършване на изпълнителни действия; 01.11.2022г. – молба за извършване на изпълнителни действия; 12.12.2022г. – молба за извършване на изпълнителни действия. Последиците при перемпция по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК са от процесуален характер, изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува.

Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия /резултатни или безрезултатни/, с които е прекъсвана давността за изпълняемото право – този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок. За прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение, е погасено поради давност. В този смисъл е и съдебната практика цитирана от ответника – „когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.

Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Новообразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. на ВКС по тълк.д.№ 2/2013г., ОСГТК, искането за извършване на действие по събиране на вземането също прекъсва погасителната давност. Поради това, видно от горната хронология по предприети и искани действия, погасителната давност е прекъсвана многократно и е започвала да тече нова петгодишна погасителна давност.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

3

По делото не се спори, че на 25.10.2006г. е бил сключен договор за кредит № 4245410037 между Р. Х. и „Ти Би Ай Кредит” ЕАД /настоящото Райвъл ЕУ и предходно наименование „Транзакт Юръп” ЕАД/.Между страните не се спори, а и в доклада по делото като безспорни са отделени обстоятелствата, че на 25.10.2006 г. между Р. П. Х. и „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД е сключен договор за кредит № 4245410037.

С договор за цесия от 23.02.2015 г., сключен между „Транзакт Юръп“ ЕАД, предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, като цедент и „АПС Бета България“ ЕООД като цесионер, процесното вземане е придобито от ответника.

Въз основа на изпълнителен лист, издаден на 03.02.2010 г. по ч.гр.д. № 537/2010 г. по описа на Районен съд – Русе, срещу ищцата е предприето принудително изпълнение, като е образувано изпълнително дело № 3567/2012 г. по описа на ЧСИ Иван ХаджиИ., рег. № 832 на КЧСИ.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че върху изпълнителния лист е отбелязано като последно действие по принудителното изпълнение действие от 19.12.2017 г.

Безспорно е също така, че през 2025 г. е образувано изпълнително дело № 20258320411369 по описа на същия ЧСИ, по което ищцата е уведомена за наложен запор върху банковите й сметки, като съобщението е получено от нея на 19.06.2025 г.

По делото са приети представените от ищцата преписи от изпълнително дело № 11369/2025 г. по описа на ЧСИ Иван ХаджиИ..

Относно заявените от ответника действия от 11.02.2020 г., 14.10.2022 г., 01.11.2022 г. и 12.12.2022 г. съдът намира, че същите не са установени с доказателствата по настоящото дело.

В окончателния доклад по чл. 146 ГПК съдът изрично е възложил на ответника доказателствената тежест да установи твърдението си, че погасителната давност е била прекъсвана многократно поради поискани и предприети изпълнителни действия, като посочи и докаже времето и характера на тези действия. Въпреки дадените указания ответникът не е представил молбите, на които се позовава, нито други писмени доказателства, от които да се установи тяхното съдържание, датата на подаването им, конкретният поискан изпълнителен способ и последвалите действия на съдебния изпълнител. Не е приобщено и изпълнително дело № 3567/2012 г., от което тези обстоятелства биха могли да бъдат установени. Самото възпроизвеждане в отговора на исковата молба на дати и твърдения за подавани молби не представлява доказателство за осъществяването на съответните юридически факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК 4 длъжникът може чрез иск да оспорва изпълнението, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Позоваването на погасителна давност, изтекла след издаване на изпълнителното основание вследствие на бездействие на взискателя в последващия изпълнителен процес, представлява именно такъв новонастъпил факт.

Налице е и правен интерес от иска, доколкото срещу ищцата е предприето принудително изпълнение по изпълнително дело № 20258320411369, включително чрез налагане на запор върху банкови сметки.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. С т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Такива са налагането на запор или възбрана, извършването на опис и оценка, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и други действия, насочени непосредствено към принудително удовлетворяване на взискателя. Не съставляват такива действия самото образуване на изпълнително дело, изпращането или връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника и извършването на справки. Искането на взискателя за прилагане на конкретен изпълнителен способ също има значение за течението на давността при предпоставките, установени в практиката на ВКС.