Определение № 503 от 10.11.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 503 гр. Бургас, 10.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Д.а

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20252000500237 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 от ГПК.

С решение № 157/06.10.2025 год. по гр.д.№ 237/2025 год. по описа на Бургаския апелативен съд е потвърдено решение № 44/06.03.2025 год. по гр.д.№ 298/2024 год. по описа на Сливенския окръжен съд и е осъден М. Г.

М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. “К.“ № **, вх. *, етаж *, ап. ** да заплати на Л. С. Л., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. С., ул.“С. С. К.

М.“ № **, ет. * направени пред въззивния съд разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3050 лв. /три хиляди и петдесет лева/.

В срока за обжалване на въззивното решение е постъпила молба по чл.

248 от ГПК подадена от адв. М. Ч., в качеството й на процесуален представител на М. Г. М. - ответник по предявения иск и въззивник по делото, с която е поискано изменение на въззивното решение в частта за присъдените съдебните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от въззиваемия Л. С. Л., чрез намаляването им. Сочи се, че своевременно е направено възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна за заплатено адвокатско възнаграждение, но съдът не се е произнесъл по него. Твърди, че платеното адвокатско възнаграждение от 3050 лв. не съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените от адвоката на насрещната страна действия по защитата.

Изложени са съображения, че размерът на адвокатското възнаграждение не отговаря на изискванията да е справедлив, пропорционален и обоснован на обема и сложността на извършваната дейност, както и на величината на 1 защитавания интерес. Извършено е позоваване на решение на СЕС по дела С438/22 и по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Направено е искане за изменение на въззивното решение с намаляване на разноските на насрещната страна в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение.

В дадения срок не е постъпило становище по молбата от насрещната страна по делото.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид молбата и доказателствата по делото, намира следното:

Молбата по чл. 248 от ГПК е подадена в срок, от легитимирано лице, и е допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Във въззивното решение действително не са изложени мотиви по своевременно направеното от процесуалния представител на въззивника – адв.

М. Ч. възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна, в частта за заплатеното адвокатско възнаграждение, но по съображенията изложени по-долу, настоящият съд намира това възражение за неоснователно.

Съгласно приетото с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 и установената след постановяване на това решение практика на ВКС, при определяне на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от минималните размери по наредба, приета от съсловна организация на адвокатите, като посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено за ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.

Тези размери, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Преценявайки тези обстоятелства, съдът от една страна взе предвид, че защитата на въззиваемия Л. Л. е организирана за обжалваем интерес от 29 941,55 лв., което по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа, сочи за ориентир минимален размер на адвокатското възнаграждение в размер на 3045,33 лв. – т.е. с 4,67 лв. по-малко от заплатеното възнаграждение от 3050 лв.. От друга страна, съдът отчита, че защитата на въззиваемия по въззивното дело от страна на упълномощения от него адвокат В. Д. е осъществена своевременно и в пълнота. По възраженията във въззивната жалба и по исканията на въззивника направени чрез процесуалния му представител в хода на въззивното производство, адв.Д. е изложил с отговора на въззивната жалба и с писмено становище депозирано преди проведеното открито съдебно заседание по делото, своевременни и обосновани правни аргументи. Защитата на въззиваемия пред въззивния съд е била и ефективна.

2

Ето защо и при отчитане на степента на правна и фактическа сложност на делото, съдът намира, че заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение от 3050 лв. не е прекомерно и следва да бъде присъдено в пълен размер.

Не са налице условия за определяне на възнаграждението за защита на въззиваемия в размер под минималния по Наредба № 1. В подкрепа на горното е и обстоятелството, че при реципрочни правни действия извършени от процесуалните представители - адвокати на двете насрещни страни във въззивното производство, изразяващи се в това, че по всяко възражение и искане на въззивника, заявено чрез неговия процесуален представител е извършено съответно правно действие чрез изразено становище от страна на процесуалния представител на въззиваемия, при съблюдаване на размера на адвокатското възнаграждение заплатено от въззивника за неговата защита по делото в размер на 3 000 лв., платеното от въззиваемия възнаграждение за адвокатска защита с 50 лева в повече, също не обосновава извод за прекомерност.

Ето защо молбата по чл. 248 от ГПК като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 248 от ГПК, Бургаският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 от ГПК подадена от адв.М. Ч., в качеството й на процесуален представител на М. Г. М. - ответник по предявения иск и въззивник по делото, с която е поискано изменение на въззивно решение № 157/06.10.2025 год. по гр.д.№ 237/2025 год. по описа на Бургаския апелативен съд, в частта за присъдените съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от въззиваемия Л. С. Л., чрез намаляването им.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 503 гр. Бургас, 10.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Д.а

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20252000500237 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 от ГПК.

С решение № 157/06.10.2025 год. по гр.д.№ 237/2025 год. по описа на Бургаския апелативен съд е потвърдено решение № 44/06.03.2025 год. по гр.д.№ 298/2024 год. по описа на Сливенския окръжен съд и е осъден М. Г.

М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. “К.“ № **, вх. *, етаж *, ап. ** да заплати на Л. С. Л., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. С., ул.“С. С. К.

М.“ № **, ет. * направени пред въззивния съд разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3050 лв. /три хиляди и петдесет лева/.

В срока за обжалване на въззивното решение е постъпила молба по чл.

248 от ГПК подадена от адв. М. Ч., в качеството й на процесуален представител на М. Г. М. - ответник по предявения иск и въззивник по делото, с която е поискано изменение на въззивното решение в частта за присъдените съдебните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от въззиваемия Л. С. Л., чрез намаляването им. Сочи се, че своевременно е направено възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна за заплатено адвокатско възнаграждение, но съдът не се е произнесъл по него. Твърди, че платеното адвокатско възнаграждение от 3050 лв. не съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените от адвоката на насрещната страна действия по защитата.

Изложени са съображения, че размерът на адвокатското възнаграждение не отговаря на изискванията да е справедлив, пропорционален и обоснован на обема и сложността на извършваната дейност, както и на величината на 1 защитавания интерес. Извършено е позоваване на решение на СЕС по дела С438/22 и по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Направено е искане за изменение на въззивното решение с намаляване на разноските на насрещната страна в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение.

В дадения срок не е постъпило становище по молбата от насрещната страна по делото.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид молбата и доказателствата по делото, намира следното:

Молбата по чл. 248 от ГПК е подадена в срок, от легитимирано лице, и е допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Във въззивното решение действително не са изложени мотиви по своевременно направеното от процесуалния представител на въззивника – адв.

М. Ч. възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна, в частта за заплатеното адвокатско възнаграждение, но по съображенията изложени по-долу, настоящият съд намира това възражение за неоснователно.

Съгласно приетото с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 и установената след постановяване на това решение практика на ВКС, при определяне на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от минималните размери по наредба, приета от съсловна организация на адвокатите, като посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено за ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.

Тези размери, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.