Присъда № 31 от 30.04.2026, Районен съд - Разград

Мотиви към Присъда №31/30.04.2026г., постановена по НЧХД №8/2026г. по описа на Разградския районен съд .

Постъпила е тъжба от Ю. С. Р. от от гр. Шумен, с която е повдигната обвинение срещу подсъдимия Н. И. Г. от гр. Шумен за това, че на 22.07.2024г. в гр. Шумен подсъдимият е нанесъл обида на тъжителя, казвайки унизителни думи за честта и достойнството му, в негово присъствие - престъпление по чл.146, ал.1 НК.

Съща така с тъжбата тъжителят Ю. С. Р. е повдигнал обвинение срещу подсъдимия Н. И. Г. и за това, че на същата дата - 22.07.2024г. в гр. Шумен подсъдимият се е заканил на тъжителя Ю. С. Р. с престъпление срещу неговата личност, което заканване може да възбуди основателен страх за осъществяването му- престъпление по чл.144, ал.1 НК.

Тъжителят е предявил срещу подсъдимия и граждански искове- иск за сумата от 50000 лв, ведно със законната лихва от датата на деянието, като същата сума се претендира като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл.146, ал.1 НК и иск за сумата от 50000 лв, ведно със законната лихва от датата на деянието, като същата сума се претендира като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл.144, ал.1 НК.

В заседанието пред РРС тъжителят лично и чрез повереника си поддържа тъжбата и гражданските искове.

Подсъдимият не дава обяснения по делото. Повереникът му моли за постановяване на оправдателна присъда спрямо подсъдимия, като счита, че обвиненията са недоказани.

Съдът като обсъди събраните доказателства намери за установено следното:

Подсъдимият Н. И. Г. е роден на *** в гр.Шумен, живее в същия град. Същият е неженен, не е осъждан.

Тъжителят Ю. Р. и подсъдимият Н. Г. живеели в гр. Шумен, но не се познавА.. На 22.07.2024г. вечерта /конкретно около 18,48ч./ тъжителят Ю. Р. отишъл в района около сградата на „Съдебна медицина“ в гр. Шумен и там видял подсъдимия Н. Г., който стоял в близка алея /според твърдяното в тъжбата уринирал/ с гръб към тъжителя. Тъжителят се приближил до подсъдимия и започнал да го снима с камерата на мобилния си телефон. При това подсъдимият, продължавайки да стои с гръб към тъжителя, отправил към тъжителя думите „К'во правиш бе мухльо?“. Тъжителят отвърнал с въпросителното „А?“, при което подсъдимият му отправил думите „К'во става мухльо?“. Тъжителят отвърнал „нищо“, казал, че е добре, след което подсъдимият му отправил думите „Искаш ли да те пообия от бой?“.

Тъжителят /продължавайки да снима с телефона си/ попитал подсъдимия какво му е направил, след което отминал и след като се отдалечил на известно разстояние се обадил на тел. 112 заявявайки, че е заплашван от непознато лице. На мястото бил изпратен полицейски екип, а именно полицейските служители К. К. и А. Б., служители на РУ на МВР Шумен, които изяснили случая и съставили протоколи за предупреждение и на тъжителя и на подсъдимия.

По делото е представен като веществено доказателство CD-диск, съдържащ записи от телефона на тъжителя, който заснел процесния случай. Във връзка със същите записи е назначена видео-техническа експертиза, като вещото лице дава следното заключение:

Представен е за изследване 1/един/ бр. оптичен носител на информация, „Verbatim“, CD-R, 52х, 700 MB. Оптичният носител съдържа 2 /два/ видео файла във формат „.MP4 File” и 2 /два/ снимкови файла във формат „JPG файл“. Не се установяват следи от манипулация/намеса, прибавки, поправки и добавяния върху записаната информация. Видео файловете са от мобилно устройство /вероятно мобилен телефон/. В снимките е вкопирана информация за дата, часово време и наименование на камерата „1РС“. Видеозаписите обхващат период от 18:48:43 ч. до 18:49:21 ч. и от 19:14:12 ч. до 19:14:29 ч. на 22.07.2024 г.

1 според вкопираната информация. При преглед на снимковите файлове онагледяващ действията на лицата се установява следното:

Файл с име ,,TimeVideo_20240722_ 184843“ е за времето от 18:48:43 ч. до 18:49:21 ч. на 22.07.2024 г.. Лице се движи по пътека и снима с мобилно устройство. В кадър влиза лице от мъжки пол стоящо в ляво от пътеката, късо подстриган облечено с тъмно синя тениска с къс ръкав, къси гащи и светло сиви маратони с черна раница на гърба /условно наречено лице № 1/. Лице № 1 е до дърво и най- вероятно уринира. Лицето носещо мобилното устройство минава в близост до лице №1 и провеждат кратък разговор, след което продължава по пътеката. Разговорът между лицата е снет в текстов вид:

М 1: Ко прайш ве мухльо?

M 2: А?

M1: Ко става мухльо?

M2: Нищо ..?..

М 1: Добре..?..

M2: Добре е.

M1: Искаш ли да те пообия от бой?

M2: Ко съм ти направил? Низнам. /в легенда М1 е означен като мъжки глас, а М2 като мъжки глас/носещ мобилно устройство.

Вторият файл с име ,,TimeVideo_20240722_1914H“ е за времето от 19:14:12ч. до 19:14:29ч. на 22.07.2024 г.. В кадър се вижда полицейски автомобил с рег.№ *** и трима униформени полицаи, които разговарят с лице № 1. Лицето снимащо с мобилното устройството приближава до лице № 1 и униформените полицаи и провежда кратък разговор с тях.

Видеозаписите, предмет на експертизата, са възпроизведени в открито съдебно заседание в хода на съдебното следствие.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана, като се опира на събраните доказателства – свидетелски показания, вещественото доказателство – видеозаписи, назначената експертиза, писмените доказателствени материА.. Основно доказателствено средство реално се явяват представените от тъжителя видеозаписи, първият от които възпроизвежда конкретно процесното събитие. Действително представените видеозаписи са направени без подсъдимият да се е съгласявал с това, което поставя в колизия правата му с правата на лицето, твърдящо че е обект на престъпление да сочи доказателства за установяване на тезата си. В този случай съдебната практика е наложила подхода, че такъв запис следва да се приобщи, доколкото се твърди, че същият съдържа данни за извършено престъпление и доколкото необходимостта делото да бъде изяснено в пълнота налага това. Случаят е точно такъв, поради което и съдът приема тези видеозаписи като доказателство по делото. Както установява експертизата по същите записи няма следи от намеса/манипулации. При това за съда няма съмнение, че на видеозаписите е записан именно подсъдимия. На първия видеозапис /на който са записани и процесните реплики/ подсъдимият е в гръб и не се вижда лицето му. На втория видеозапис /вече след идването на полицейските служители/ подсъдимият се вижда в лице и е видно, че това е именно той /не се спори, че на втория запис е именно подсъдимия/. И макар на първия видеозапис подсъдимият да е заснет в гръб, то не остава съмнение че и на този запис е заснет именно той. Това подчертава в съдебното заседание и вещото лице, изследвало записите, като сочи, че на двата видеозаписа е очевидно същото лице, разпознато по общи външни белези – идентичните дрехи. Последното се потвърждава и от данните за извършената проверка от полицейските служители, които са се явили на место. Спорната ситуация очевидно е била между тъжителя и подсъдимия, поради което на тях двамата именно са съставени 2 предупредителни протоколи. При това от видеозаписа се чуват отправените от подсъдимия думи /обозначен като лице №1 в експертизата/, а именно отразените по-горе реплики: „К'во правиш бе мухльо?“, „К'во става мухльо?“, „Искаш ли да те пообия от бой?“. От записа не остава съмнение, че автор на тези реплики е именно подсъдимия. Тези реплики несъмнено са отправени към тъжителя, който се приближил до подсъдимия и го снимал с телефона си.

С оглед на тези данни съдът приема, че описаните по-горе обстоятелства се доказват по несъмнен начин. По делото са разпитани като свидетели и полицейските служители К. К. и А. Б., явили се на мястото, но същите не си спомнят случая, с оглед изтеклия период от време. Разпитана е и св. К.Г., познаваща тъжителя, която сочи, че от него научила за случая и тъжителят бил много разстроен и възмутен от случилото се. Гледала видеозаписите, които тъжителят й показал. В съдебното заседание е изслушан и аудиозапис от обаждането на тъжителя на тел. 112. С оглед всичко казано и като се опира основно на процесните видеозаписи и експертизата във връзка с тях, съдът намира, че фактите посочени в тъжбата се доказват.

С оглед на установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият Н. И. Г. и осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението „обида“ по смисъла на чл.146, ал.1 от НК, тъй като на 22.07.2024г. в гр.

Шумен е казал унизителни думи за честта и достойнството на Ю. С. Р. от гр. Шумен, в негово присъствие, обръщайки се към него с думите: „Какво правиш бе мухльо?“ и „Какво става мухльо?“- престъпление по чл.146, ал.1 НК. На два пъти подсъдимият е отправил към тъжителя обидната дума "мухльо", представяща тъжителя като невзрачен, безличен човек, човек без характер, инициатива или достойнство. Подсъдимият е изразил по този начин своето презрително, негативно отношение към тъжителя. Обидните думи са изречени в присъствието на тъжителя, пряко са възприети от него и накърняват честта и достойнството му– за него те са унизителни. Подсъдимият е действал с пряк умисъл – явно е целял директно да изрази негативно отношение спрямо тъжителя.

Колкото до обвинението срещу подсъдимия за извършена спрямо тъжителя закана по смисъла на НК, то съдът приема, че подсъдимият не е извършил такова престъпление. Действително подсъдимият на същата дата /22.07.2024г./ е отправил към тъжителя репликата „Искаш ли да те пообия от бой?“. Тази реплика по своето съдържание действително има заканителен характер – конкретно закана с побой. С оглед особеностите на случая обаче и контекста в който репликата е употребена, то същата не се явява закана по смисъла на чл.144, ал.1 НК, тъй като явно не може да възбуди основателен страх за осъществяването й. Става дума за явно раздразнен отговор на подсъдимия към тъжителя, който го снимал с телефона си. Явно намерението на подсъдимия е било с тази реплика просто да накара тъжителя да се махне без подсъдимият да е имал намерение реално да се саморазправя. Обективно погледнато тази закана не е от естество да предизвика основателен страх – тя няма как да се възприеме по друг начин освен като израз на досада от страна на подсъдимия. Доводите на тъжителя, че бил много изплашен съдът приема за крайно пресилени и в крайна сметка не това е критерия за съставомерност, а дА. заканата сама по себе си е от естество да предизвика основателен страх. Такъв характер тази закана няма, поради което и съдът намира, че подсъдимият не е извършил престъпление по чл.144, ал.1 НК и следва да бъде признат за невиновен оправдан по това обвинение.

ИндивидуА.зирайки наказанието на подсъдимия Н. Г. за извършеното престъпление по чл.146, ал.1 НК съдът намира, че са нА.це предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание глоба, подсъдимият не е осъждан, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът отчита като смекчаващи обстоятелства това, че подсъдимият очевидно не е лице с висока обществена опасност, няма данни за други негови 3 противоправни прояви. При това съдът намира, че следва на подсъдимия да бъде наложено наказание в минималния законов размер по чл.78а от НК, а именно глоба в размер на 511,29 евро /равностойност на 1000 лв/. Този размер на санкцията в случая, според съда, е адекватен и справедлив с оглед поправянето на подсъдимия.

Частично основателен е гражданският иск предявен от тъжителя срещу подсъдимия за обезщетяване на неимуществените вреди от нанесената му обида – престъплението по чл.146, ал.1 НК. Съдът намира, че този граждански иск следва да бъде уважен до размер на сумата от 400 евро, което обезщетение съдът намира за справедливо с оглед характера на разглежданата ситуация. Тъжителят безспорно се е почувствал унизен, компрометиран, в което се изразяват и претърпените от него неимуществени вреди. При това с оглед тежестта на конкретния деликт и критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД съдът намира, че искът е основателен до размера от 400 евро, която сума подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на тъжителя като обезщетение, ведно със законната лихва от датата на деликта /22.07.2024г/. В останалата му част до 50 000 лв /25 564,60 евро гражданският иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен в тази му част.