Присъда № 52 от 22.06.2021, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 52 от 22.06.2021 г., постановена по НОХД № 3500/2021 г. ПРС, XXV н.с.

Районна Прокуратура - П. е повдигнала обвинение против подсъдимия Т. П. Б. за това, че на 27.01.2021 г. в гр. П., обл. П. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № ** след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол – престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

Прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимия обвинение, като изразява становище, че същото е доказано по несъмнен начин и предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание в минимален размер, което да бъде намалено с 1/3, като истърпяването му бъде отложено с изпитателен срок, към което да се присъединят и кумулативно предвидените наказания глоба и лишаване от правоуправление също в минимални размери.

Защитникът, адв. С.В., не оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, предвид реда, по който е протекло съдебното следствие, като навежда съображения за оправдаване на подсъдимия, претендирайки, че не е спазен редът за установяване на употребата на наркотични вещества – чрез наличието им в урината, а не в кръвта.

Алтернативно пледира за прилагане на чл. 9, ал. 2 НК, твърдейки, че в случая подсъдимият не е бил наркотично повлиян, поради което обществената опасност на деянието е явно незначителна.

В проведеното съдебно заседание подсъдимият признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти и желае производството да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК. По същество поддържа исканията на защитника си.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Т. П. Б. е роден на *** г. в гр. П., б., български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, с адрес гр. П., **, с ЕГН:

**********.

На 27.01.2021 г., около 19:30 ч. в гр. П. по бул. „Дунав“ подс. Б. управлявал моторно превозно средство /МПС/ – марка „Пунто“ с рег. № ***, 1 когато между него и друг неустановен по настоящото дело водач на МПС, в района на кръстовището между ул. „Победа“ и бул. „Дунав“ в гр. П., възникнал конфликт, станал повод Б. да подаде сигнал на тел. 112. Във връзка с подадения от подсъдимия сигнал на място пристигнали служители на 03 РУ при ОД на МВР П. – свид. Д.М.М. и Ж.И.Ж.. При пристигането на свид. М. и Ж. на мястото бил само подсъдимият, който обяснил каква е причината, за да подаде сигнал на тел. 112 – че между него и друг водач на МПС възникнал конфликт, тъй като бил карал бавно, като на кръстовището другият водач го ударил по лицето и избягал. Свидетелите обяснили на подсъдимия, че може да отиде до районното управление на МВР и да подаде сигнал за случилото се. Подсъдимият и свид. М. се качили в използвания от подс. Б. автомобил марка „Пунто“ с рег. № *** и се насочили към 03 РУ при ОД на МВР П..

Автомобилът бил управляван от подсъдимият Б., а свид. Ж. тръгнал към районното управление със служебния автомобил.

Докато пътували към 03 РУ при ОД на МВР П. подсъдимият говорил несвързано, карал несигурно, криволичейки леко, и бил превъзбуден. При пристигането на подсъдимия и свидетелите в сградата на районното управление, свид. М. попитал Б. дали е употребявал алкохол или наркотици, при което подсъдимият отрекъл, но видимо се притеснил. Свид. М. обяснил на подсъдимия, че ще бъде тестван. Подсъдимият се съгласил да бъде тестван за наличие на алкохол в кръвта, при което техническото средство – дрегер 7510 с фабр. номер ARDM-0247 не отчел наличие на алкохол в кръвта му.

Свид. М. предложил на Б. да бъде тестван за употреба на наркотични вещества – с полеви тест “DRUG CHECK 3000 STKS”, но Б. отказал да бъде тестван като пред свидетелите споделил, че бил пушил „малко марихуана“.

Свид. М. издал талон за медицинско изследване бл. №089805 и подсъдимия бил съпроводен до УМБАЛ П. АД, където отново отказал да даде кръв и урина, за да бъде тестван за употреба на наркотични вещества.

Със заповед за задържане № 438зз-39/27.01.2021 г. на полицейски орган при 03 РУ при ОД на МВР П. подс. Б. бил задържан за срок до 24 часа на осн. чл. 72 ЗМВР. На 27.01.2021 г. било образувано бързо производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, по което като обвиняем бил привлечен Б..

По искане на наблюдаващия прокурор съдия при РС П., с разпореждане № 634/28.01.2021 г., по ЧНД № 20215330200635/2021 г., разрешил принудителното вземане на образци за сравнително изследване, а именно кръвна проба и проба от урина от лицето Т. П. Б.. Въз основа на издаденото разпореждане на 28.01.2021 г. подс. Б. бил съпроводен до УМБАЛ П. АД, където за времето от 17:40 ч. до 17:54 ч. от подс. Б. били взети кръв и урина за изследване. Преди вземането на пробите кръв и урина подсъдимият изразил съгласие и да даде доброволно биологичен материал за изследване. За извършеното действие бил съставен надлежен протокол.

От назначената по делото

2 съдебна химико-токсикологична

/токсикохимична/ експертиза, която съдът кредитира като обоснована, се установява, че в урината на Б. има специфичен метаболит – карбокси-Δ9-ТНС, доказващ употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол. Според вещите лица установеното съдържание на карбокси-Δ9-ТНС в урината и отсъствието му в кръвта на Б. е индикация, че употребата на наркотичното вещество тетрахидроканабинол е била в период от 24-72 часа преди вземане на биологичните проби. Биологичните проби са взети приблизително 22 часа след като Б. е управлявал МПС.

От представената по досъдебното производство справка за нарушител/водач се установява, че подс. Б. е правоспособен водач. СУМПС на подс. Б. е било отнето с издадена ЗППАМ № 21-0438-000031/27.01.2021 г. за извършени от него нарушения по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - отказ да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Установената от РП-П. фактическа обстановка се възприема изцяло от настоящия съдебен състав, доколкото същата е в пълно съответствие със събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива – показанията на свид. М. и Ж. (които съдът кредитира като последователни, еднопосочни и неопровергани от доказателствената съвкупност), както и с направеното в хода на досъдебното производство от страна на подсъдимия самопризнание.

В хода на проведеното съдебно производство пред настоящата съдебна инстанция подс. Б. е признал изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се съдебното следствие да протече по реда на съкратената процедура, като се приемат за установени именно фактите, описани в обвинителния акт. Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените самопризнания от подсъдимия, като в конкретния случай липсва спор по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които включват всички съставомерни признаци на инкриминираното деяние. От доказателствата по делото, които подкрепят направените признания, направени от подс. Б., безспорно се установяват обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК.

В случая спорът се свежда до това дали наличието на наркотични вещества е установено по надлежния ред. В тази връзка от страна на защитата се акцентира на факта, че установеното съдържание на карбокси-Δ9ТНС е в урината, а не в кръвта. Предвид това се претендира за оправдаване, доколкото не е спазен предвидения ред в Наредба № 1 от 2017 г. за реда и начина за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и или употреба наркотични вещества и техни аналози. На следващо място - спорно е и дали деянието би могло да се квалифицира като малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, за което защитата претендира при условията на евентуалност.

3

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият Т. П. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, а именно: на 27.01.2021 г. в гр. П., обл.

П. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № ** след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол.

От обективна страна деянието е извършено от подсъдимия, тъй като на 27.01.2021 г. в гр. П., е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“, след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол, установено със съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза, която е установила, че в урината на Б. има специфичен метаболит – карбокси-Δ9-ТНС, доказващ употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол. Както бе посочено по-горе, според вещите лица установеното съдържание на карбокси-Δ9-ТНС в урината и отсъствието му в кръвта на Б. е индикация, че употребата на наркотичното вещество тетрахидроканабинол е била в период от 24-72 часа преди вземане на биологичните проби. Последното напълно кореспондира и със заявеното от подсъдимия, че е употребил наркотичните вещества няколко дни преди процесната дата.

В тази връзка следва да се има предвид, че съставът на чл. 343б, ал. 3 НК, за разлика от този на чл. 343б, ал. 1 НК, не разписва установяването употребата на наркотични вещества да става по „надлежен ред”. Тоест, изводът за употреба на наркотични вещества от подсъдимия може да се базира на всяко едно допустимо по НПК доказателство, доказателствено средство и способ ( в тази насока Решение № 116/ 08.08.2016г. по к.д. № 34/ 2016г., по описа на ВКС, III- то н.о.; Решение № 81/ 15.05.2018г., по к.д. № 237/ 2018г., по описа на ВКС, III- то н.о.; Решение № 198/ 04.12.2019г.,по к.д.

№ 562/ 2019г., по описа на ВКС; Решение № 126/ 05.07.2019г., по к.д. № 540/ 2019г., по описа на ВКС, II- ро н.о.; Решение № 259/ 23.01.2020г., по к.д. № 938/2019г., по описа на ВКС). В конкретния казус, доказването употребата на наркотични вещества се установява чрез назначена и изготвена в досъдебното производство химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза, в която с категоричност е посочено, че от пробата урина на подс. Б. се установява употребата на тетрахидроканабинол. В тази връзка, то напълно неоснователно е възражението на защитата, че изводът за употребата на тетрахидроканабинол следва да се базира единствено на изследването на кръвната проба, съобразно чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Предвид разясненията в цитираните по-горе решения на ВКС на Р. България, то за целите на чл. 343б, ал. 3 НК, 4 установяването употребата на наркотични вещества следва да се извършва чрез всички допустими по НПК средства и способи - в случая чрез експертно изследване на биологична проба урина на подс. Б.. Това разбиране е в унисон не само с белезите от обективна страна на състава на чл. 343б, ал. 3 НК, но и с разпоредбите на Закона за нормативните актове, доколкото е недопустимо един подзаконов нормативен акт ( какъвто се явява Наредбата), да установява допълнителен съставомерен белег на престъпен състав по смисъла на НК и да лимитира и поставя ограничения досежно процедурата по доказване, разписана в НПК. Следва да се посочи и че нормата на чл. 343б, ал. 3 НК не е нито препращаща, нито бланкетна - в себе си, тя съдържа конкретна хипотеза, правило за дължимо поведение, както и санкцията, която следва да се наложи при несъобразяване с диспозицията. Предвид това, доводът на защитата, че Наредба № 1/19.07.2017г. следва да намери съответно приложение при прилагане състава на чл. 343б, ал. 1 НК, не намира опора и в закона. Предвид горното съдът приема за безспорно доказано наличието на наркотично вещество – марихуана.

Казус, сходен на процесния е бил предмет на НОХД № 4109/2019 г., IV н.с. по описа на РС-П., изменено само в частта досежно размера на наказанието от Окръжен съд – П. (ВНОХД № 520/2020 г. ), но по същество потвърдено в частта, касаеща мотивите за доказаност на деянието при наличие на наркотично вещество единствено в проба от урина. Решението на Окръжен съд е било предмет на проверка и от Апелативен съд-П. по искане за възобновяване, като с Решение № 141/19.11.2020 г. на Апелативен съд-П. (н.д.