Определение № 21764 от 27.05.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21764 гр. София, 27.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110109684 по описа за 2023 година

Извършена е проверка по реда на чл.140, ал.1 ГПК.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и необходими.

С исковата молба е заявен отказ от претенцията за сума в размер на 269,51 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.05.2018г. до 06.12.2019г., поради което, на основание чл. 233 ГПК исковото производство следва да бъде прекратено в тази му част, а по аргумент от т. 11г. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената по ч.гр.д. № 73502/2019г., по описа на СРС, III ГО, 81 състав Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.12.2019г., следва да бъде обезсилена, в тази част.

Следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 9684/2023г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 81 състав, на основание чл. 233 ГПК, в частта относно акцесорната претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 269,51 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 14.05.2018г. до 06.12.2019г., поради отказ от иска.

ОБЕЗСИЛВА издадената по ч.гр.д. № 73502/2019г., по описа на СРС, III ГО, 81 състав Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта, за сумата 269,51 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 14.05.2018г. до 06.12.2019г.

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч.гр.д.№ 73502/2019г. по описа на СРС, 81 състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 25.06.2024г. от 14:00 1 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД.

Ищецът „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД /с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/ твърди, че между В. Г. Ц. и „Теленор България“ ЕАД е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. № 003386382 от 20.07.2010г., касаещ ползването на мобилен номер ***, като абонатът е подновил условията за ползване на мобилния номер с допълнително споразумение от 07.12.2027г., при избран тарифен план „Тотал“, с месечна абонаментна такса 24,99 лева с ДДС, за срок от 24 месеца. Сочи, че с допълнително споразумение, абонатът е взел и устройство Apple Iphone 8 84 Space Gray, с месечна лизингова вноска 64,99 лева. Сочи, че В. Г. Ц. не изпълнила задължението си за плащане на потребени мобилни услуги на обща стойност 333,68 лева за м.12/2017г., м.01/2018г., м.02/2018г., м.03/2018г. и за м.04/2018г., поради което договорът е едностранно прекратен на 05.05.2018г. Навежда твърдение, че във връзка с разВ.не на облигационната връзка, ищецът издал по клиентски номер 003386382 крайна фактура № 7271894803 с начислена обща сума за плащане и с падеж 10.05.2018г. Поддържа, че в издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 62,63 лева, цена за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 1299,80 лева, както и сумата за потребени мобилни услуги в размер на 333,68 лева. Сочи, че вземанията на „Теленор България“ ЕАД са прехвърлени на дружеството „Иновативни финанси“ ООД с договор за цесия от 12.07.2019г., а последното ги е прехвърлило на ищеца с договор за цесия от 29.11.2019 г. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата 1696,11 лева, представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по договор от 20.07.2010г., за която и е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Претендира сторените разноски.

Ответникът В. Г. Ц. в законоустановения срок по чл.131 ГПК заявява, че между страните е постигнато извънсъдебно споразумение за разсрочване погасяването на дълга на пет вноски, последната от които през м.03.2024г. В допълнение релевира възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

В молба-становище от 18.04.2023г. ищецът признава наличието на споразумение за разсрочено заплащане на задълженията, както и извършеното от ответницата плащане, с което в хода на производството по делото са погасени претендираните суми. Поддържа, че доколкото ответницата е заплатила главницата след подаване на исковата молба, тя е дала повод за образуване на делото, поради което на ответника се дължат разноските за заповедното и исковото производство.

По иска с правно основание чл.79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже осъществяване в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валидно възникнало облигационно отношение между страните по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги; 2) предоставянето на ответника на далекосъобщителни 2 услуги, съобразно уговореното в договора; 3) валидно извършени цесии, по силата на които ищецът да е придобил вземането срещу ответника, които цесии да са надлежно съобщение на ответника.

По иска с правна квалификация чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. че между страните е налице облигационно правоотношение по валидно сключен договора за лизинг; 2. че е изпълнил задължението си да предаде лизинговата вещ на лизингополучателя, както и 3. настъпила изискуемост на задължението на ответника да заплати уговорените лизингови вноски. При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението си.

По иска с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. че между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключен договор за процесните мобилни услуги; 2. наличие на неустоечно съглашение за ангажиране отговорността на ответника при предсрочно прекратяване на процесния договор по негова вина; 3. настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, както и 4. конкретния размер на неустоечното вземане.

В тежест на ответника и при установяване на горните обстоятелства, е да докаже изпълнение на поетото по силата на облигационната връзка задължение, а именно извършено плащане.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.

УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, 3 понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4