Решение № 1169 от 12.02.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е град София, 12.02.2020 година

В

И М Е

Т О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с-я:

РОСИ МИХАЙЛОВА при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА въз.гр.дело № 3171 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Р.И.” ООД, чрез адв. Ч., срещу съдебно решение № 502928 от 08.10.2018г., постановено по гр. д. № 19670/2018г. по описа на СРС, 35 състав, в частта му, в която е прието за установено по реда на чл.422 от ГПК, че „Р.И.” ООД *** ЕАД следните суми: на основание чл. 59 от ЗЗД сумата от 1267.35 лв. - цена за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2014 г. до м. 04.2017 г., ведно със законната лихва от 30.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД сумата от 63.20 лв., представляваща законна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 31.12.2014 г. до 04.10.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 84143/2017 г. на СРС, 35 с-в, както и в частта, в която въззивникът ответник е осъден да заплати на ищцовото дружество разноски по делото.

В жалбата са инвокирани доводи относно неправилност и необоснованост на съдебното решение. Навеждат се аргументи, че съдът неправилно е приел, че направеното оспорване на иска по основание и размер е преклудирано. Оспорват се констатациите на съда, че ответникът е бил потребител на ТЕ през процесния период на претендираната стойност. Претендира сторени разноски по делото. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна - „Т.С.” ЕАД, не депозира писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Трето лице-помагач - „Б.Б.” ООД, не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу „Р.И. ” ООД при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.59 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед постъпилата въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е първоинстанционното решение в частта му, в която е прието за установено по реда на чл.422 от ГПК, че „Р.И.” ООД *** ЕАД следните суми: на основание чл. 59 от ЗЗД сумата от 1267.35 лв. - цена за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2014 г. до м. 04.2017 г., ведно със законната лихва от 30.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД сумата от 63.20 лв., представляваща законна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 31.12.2014 г. до 04.10.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 84143/2017 г. на СРС, 35 с-в, както и в частта, в която въззивникът ответник е осъден да заплати на ищцовото дружество разноски по делото.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми, видно от приложеното ч.гр.д.

№ 84143/2017г. по описа на СРС, 35 състав, въззивникът-ищец - „Т.С.” ЕАД, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 30.11.2017г. и е постановена на 06.12.2017г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу „Р.и.” ООД за заплащане на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - „Р.и.”

ООД, възражение, поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Първоинстанционният съд е приел, че след като извън срока за отговор ответникът е оспорил иска по основание и размер, то това оспорване е преклудирано, а отделно от това и неоснователно, тъй като не било оспорено, че до имота е доставяна топлоенергия и не са оспорени представените по делото извлечение от сметки, обективиращи размера на тази енергия. Посочента констатация не се споделя от настоящия състав. Последиците за ответника при неупражняването на правото да оспори факт, който се твърди от ищеца, да направи правен довод или възражение са различни. След като ищецът твърди, че има вземане от ответника на извъндоговорно основание, произтичащо от доставена от ищеца, потребена и незаплатена от ответника топлинна енергия, ищецът трябва да установи фактите, на които основава своите искания.

Т.е. ищецът следва да ангажира онези доказателствени средства, чрез които да създаде у съда абсолютна увереност, сигурно убеждение във верността на това фактическите твърдения, на които основава иска си. Такова процесуално поведение е дължимо от страна на ищеца, целящ да постигне положителен за себе си правен резултат, независимо от това каква е избраната от страна на ответника процесуална защита. Неподаването на писмен отговор в срока не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище по представените от ищеца доказателства. Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок прави иска основателен или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.154 ал.1 ГПК (в т.см.вж. решение №27 от 16.04.2014г. на ВКС по т.д.№1893/2013г., II т.о., ТК). Преклузията на чл.133 от ГПК обхваща възраженията, които са твърдения за факти относно възникването, съществуването или погасяването на спорното право, но тя не обхваща правните изводи, които ответникът прави въз основа на фактите по делото.

В случая претенцията на ищеца се основава на твърденията в исковата молба за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника, каквито са наведени и в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

Фактическият състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването, както и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта, което в конкретния случай се свежда до установяване от страна на ищеца при пълно и главно доказване на обедняването на ищеца до размера и количеството на доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, а също и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че енергията е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта.

От доказателствата по делото се установява, че между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за исковия период. Безспорно е по делото обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се в гр.София, общ. Лозенец, ул. „Елин връх“ № 2, ап. № 4, както и че е ползвал същия през част от исковия период от време.

Настоящият състав приема, че са осъществени предпоставките на неоснователно обогатяване /за чужда сметка/ - обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, причинна връзка и липса на основание за преминаване на имуществените блага.

Предвид представените писмени доказателства, се обосновава извод, че в топлоснаобдения имот - собственост на ответника, е била доставена топлинна енергия. Тъй като ответникът я е използвал, но не я е заплатил, то той е спестил разходи, които е следвало да направи и това е довело до увеличаване на имуществото му за сметка на „Т.С.“ЕАД.

В хода на производството по иск по чл. 422 от ТПК в тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало, а на ответника - фактите, които го погасяват, изключват или унищожават. Съгласно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределението на доказателствена тежест, ищецът, предявил претенция за връщане на полученото без основание, основана на твърдения какво е дал на ответника и че даденото е без основание, следва да установи при условията на пълно и главно доказване факта на даването. Изявлението, че даденото е без основание, може да бъде както твърдение на отрицателен факт, така и правен довод /когато оспори наведено от ответника основание за получаване, респ. задържане на даденото/, като в зависимост от това ще се разпредели и доказателствената тежест между страните. В случая ищецът се е позовал единствено на факти за доставена от него и потребена от ответника топлинна енергия в топлоснабден имот в сградата - етажна собственост, в посочените количества и стойност и липсата на облигационно правоотношение, което съставлява основанието за получаването й, поради което доказването на факта на доставка на топлинната енергия, чрез представените по делото писмени доказателства – извлечения от сметки за топлоснабден имот, неоспорени от страните, прави иска доказан по основание.

С изложените констатации, съдът намира, че след като от доводите на страните и доказателствата по делото не се установява страните да са сключили договор, между тях липсва възникнало валидно облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, по силата на което да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника за заплащане на претендираните суми. Ето защо, като не е установен източник на облигационно договорно отношение между страните и се доказва, че е ползвана услугата за топлоснабдяване на процесния имот от ответника, то последният дължи сумите за използвана топлинна енергия на основание чл. 59 от ЗЗД.

От приложените по делото извлечения от сметки се установява, че през процесния период в имота е доставена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, което количество е определено коректно и чиято цена е 1267.35 лева. При това положение, доколкото ответникът е собственик и фактическият ползвател на имота, респ. на доставената до него топлинна енергия, той се е обогатил, чрез спестяване на разходи, които е следвало да направи за заплащане на доставената от ищеца топлинна енергия, а последният се е обеднил, тъй като не е получил цената на доставената топлинна енергия, т.е. налице е обогатяване без основание за чужда сметка, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от един и същи факт. Ответникът, чиято доказателствена тежест в просеца е да установи, че е заплатил на ищеца дължимите суми, не е ангажирал доказателства в тази насока. Ето защо, искът за стойността на потребената от ответника в имота топлинна енергия е основателен и доказан до размер на сумата от 1267.35 лева.

Настоящият състав споделя констатацията, изложена в мотивите на обжалвания съдебен акт, че направеното от ответника след изтичането на срока за отговор на исковата молба възражение за изтекла в негова полза погасителна давност е преклудирано. Възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичането на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал.