Решение № 538 от 05.11.2020, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 1828/2020
- Вид
- Решение № 538
- Подписан
- 05.11.2020
- Състав
- Дария Иванова Митева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл.83 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал.3, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
Номер 538
05.11.2020 г.
Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Плевен
III наказателен състав
На 30.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Секретар:
Председател: Дария И. Митева Маринова
ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Дария И. Митева Маринова Административно наказателно дело № 20204430201828 по описа за 2020 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
С Електронен фиш за нарушение, установено с автоманизирано техническо средство серия К № 2100843 на ОД на МВР-Плевен на **** с постоянен адрес **** *** е наложено административно наказание на осн. чл. 189, ал. ІV във вр. с чл. 182, ал. ІІІ, т. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 50,00 лева за това, че на 10.01.2018 година в 18:12 часа на ***н по посока на движение гр. С***, с рег. ***обственост на **** е било управлявано със скорост – 92 км/ч при разрешена - 80 км/ч (превишение на разрешената скорост от 12км/ч), като нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66C.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН електронния фиш като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
За ответната страна процесуален представител не се явява.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 189 ал. VІІІ от ЗДвП преклузивен срок.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
1
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
В атакувания по съдебен ред Електронен фиш за нарушение, установено с автоманизирано техническо средство серия К № 2100843 на ОД на МВР-Плевен е отразено, че на 10.01.2018 година в 18:12 часа на ***н по посока на движение гр. С***, с рег. № *** – собственост на **** е било управлявано със скорост – 92 км/ч при разрешена - 80 км/ч (превишение на разрешената скорост от 12км/ч), като нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66C.
Съгласно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП "Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на *** на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
При издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство липсват допуснати нарушения.
От формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП реквизити: "Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на *** на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното и заплащане.
Изложената в електронния фиш фактическа обстановка не се подкрепя от писменните доказателства по делото – приложение към електронен фиш, Снимка/клип 084, Радар № 00209D32F66C, където е отразено, че действително измерената скорост на процесното МПС е 95 км/ч, ограничението на скоростта в пътния участък – 70 км/ч, т. е. наказуемата скорост е 25 км/ч., както че дори при отчитане на толеранс от „-3%„, то наказуемата скорост би била различна от санкционираната /12 км/ч/, а именно 25 км/ч. Липсата на установеност на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не може да бъде преодоляна и от останалите писмени доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: електронен фиш за налагане на глоба Серия К №2100843 /10.01.2018 г., заверено копие от пълномощно, заверено копие от актуализиран учредителен акт на Т.Д. *** дружество с ограничена отговорност, известие за доставяне, заверено копие от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888, заверено копие от протокол от проверка № 46-ИСИ/12.04.2017 г., заверено копие от заповед рег. № 316з-2095/29.07.2015 г., заверено копие от списък за обработка и 2 въвеждане на фишове от автоматизирано техническо средство „MULTA RADAR“ № 00209D32F66С – 18.09.2017 – 25.09.2017, заверено копие от заповед № 8121з-172/29.02.2016 г., заверено копие от заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. ведно с образец на електронен фиш за налагане на глоба, заверено копие от удостоверение изх. № 160/22.01.2015 г., заверено копие от протокол от 22.05.2015 г., справка за ППС.
Гореизложеното обуславя извода, че санкционираното с електронния фиш нарушение не е доказано безспорно, налице е несъответствие между клипа и електронния фиш по отношение на скоростта и това представлява съществено нарушение на процесуалните правила по установяване и квалифициране, респ. наказване на нарушението. Редуцирането на наказуемата скорост от страна на наказващия орган влияе върху правната квалификация и санкцията, тъй като за превишение на скоростта с 25 км/ч в процесния пътен участък разпоредбата на чл. 182, ал.3, т.2 от ЗДвП предвижда административно наказание глоба в размер на 150,00 лева. Направеният запис се явява единственото доказателство за установеното нарушение, въз основа на което се издава фиша, с който в този случай са установени нови и различни факти, при съобразяване на това, че последният (противно на АУАН) не обвързва с доказателствената си сила. При тези обстоятелства съдът намира, че несъответствието между съдържанието на направения запис (клип) и издадения въз основа на него електронен фиш представлява съществено нарушение на процедурата, тай като лишава лицето от яснота относно вмененото му нарушение, а и води до недоказаност за извършването на каквото и да е деяние.
Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл.188 ал.І от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого е предоставил МПС, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение. В разпоредбата на чл.188 ал.ІІ, изр.ІІ-ро от ЗДвП е установена и оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик/законен представител, като тежестта за доказването на друг нарушител се носи от законния представител на юридическото лице на МПС, в едно производство по чл.189 ал.V от ЗДвП. Като изключение от принципа за личния характер на отговорността може да се отчете нормата на чл.188 ал.ІІ от ЗДвП, която разглежда хипотезата, в която нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице. В този случай предвиденото от ЗДвП наказание се налага на законния представител на юридическото лице или на лицето, посочено от него, на което е било предоставено управлението на МПС. В първата хипотеза е налице законова презумпция, че водач на превозното средство е законният представител на юридическото лице, собственик на автомобила. Тази презумпция обаче е оборима, с възможността да се посочи лицето, което в действителност е управлявало превозното средство. В конкретния случай наказващият орган се е съобразил с нормата на чл.188 ал.ІІ от ЗДвП, изпълнил е задължението си да установи от кого е извършено нарушението, но е издал незаконосъобразен акт, като е ангажирал административната отговорност на търговското дружество **** с постоянен адрес **** ***, а не на законния му представител, тъй като в предвидения срок не е постъпила декларация, установяваща трето 3 лице – автор на деянието. В конкретния случай, след като в срока по чл.189 ал.V от ЗДвП *** – представляващ и управляващ **** - собственик на МПС ***, не е представил в ОД на МВР - Плевен писмена декларация с данните на лицето, което да е извършило нарушението, Електронният фиш е следвало да бъде издаден на законния представител на юридическото лице, собственик на автомобила. Незаконосъобразно електронният фиш е издаден на юридическото лице, а не на неговия законен представител. Логическото тълкуване на разпоредбата на чл.188 ал.ІІ от ЗДвП сочи на извода, че субект на нарушения установени с автоматизирани технически средства, може да бъде само физическо лице – 1. това, което е управлявало автомобила; 2. това, което е собственик на автомобила и 3. това, което е законен представител на юридическо лице, собственик на автомобила. В подкрепа на това тълкуване е и разпоредбата на чл.83 ал.1 от ЗАНН, съобразно която на юридическите лица се налага като вид административно наказание само и единствено имуществена санкция.
Освен това за нарушения, свързани с превишаване на максимално разрешената скорост, се предвижда и административно наказание „лишаване от право да се управлява МПС”, което е недопустимо по отношение на юридическите лица. В този смисъл незаконосъобразно наказващият орган е издал електронния фиш на юридическото лице, собственик на автомобила.
С оглед изложените по-горе фактически и правни съображения, съдът намира, че обжалвания електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. І ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш за нарушение серия К № 2100843/10.01.2018г на ОД на МВР-Плевен на **** с постоянен адрес **** *** е наложено административно наказание на осн. чл. 189, ал. ІV във вр. с чл. 182, ал. ІІІ, т. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 50,00 лева за това, че на 10.01.2018 година в 18:12 часа на ***н по посока на движение гр. С***, с рег. ***обственост на **** е било управлявано със скорост – 92 км/ч при разрешена - 80 км/ч (превишение на разрешената скорост от 12км/ч), като нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66C .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Плевен съд в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
4
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5