Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 348 от 07.04.2025, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 5801/2024
Вид
Решение № 348
Подписан
07.04.2025
Състав
ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА ЛАЗАРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Перник, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20241720105801 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от М. Н. В., с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожни, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, на следните договори: договор за потребителски кредит № 2513457/31.01.2022 г., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, и договор за поръчителство от 31.01.2022 г., сключен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на 31.01.2022 г. е сключила с „КРЕДИСИМО“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 2513457 за сумата от 3 000 лв., при посочен годишен процент на разходите 21.14% и годишен лихвен процент 19.33%, която следвало да се върне на дванадесет месечни вноски. Сочи, че съгласно чл. 4. 1. от договора е следвало да сключи с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД Договор за поръчителство, с цел обезпечаване на договора за кредит. По силата на договора за поръчителство дължимото възнаграждение за поръчителя е в размер на 2 402,30 лв., която сума твърди да се кумулира в падежните вноски по кредита. Излага подробни доводи, че сключените договори са нищожни, на основание чл. 26, ал. 1. пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, предложение 1 от ЗЗД. Поддържа, че сключеният договор за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 /заобикаляне на закона/ и предл. 3/ противоречие с добрите нрави/. Акцентира, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК в договора за потребителски кредит липсват условия за прилагането на посочения годишен лихвен процент /ГЛП/, като не става ясно дали е фиксиран или променлив. Не е посочен общият размер на дължимата възнаградителна лихва. Твърди и че погасителният план не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, не става ясно каква част от претендираната сума е главница, каква част е лихва, каква част е такса гарант. Поддържа, че не е ясно от съдържанието на договорите и дали 1 възнаграждението на поръчителя в размер на 2 402,30 лв. е включено в годишния процент на разходите. Изложени са и доводи, че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на кредита, а се цели едно допълнително оскъпяване на кредита, като посочването на годишен процент на разходите, който не е действително приложеният, представлява заблуждаваща търговска практика. Поддържа се и че е лишен от основание, тъй като договорът, изпълнението на който обезпечава е недействителен. Съобразно изложеното е направено искане горепосочените договори да бъдат прогласени за нищожни, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - поради противоречие със закона. Претендира разноски.

От ответниците в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК са депозирани писмени отговори, с които оспорват предявените искове по основание.

Изложени са подробни доводи, че процесните договори за кредит и предоставяне на поръчителство отговарят на изискванията на действащата нормативна уредба. Сочи се, че предвид обстоятелството, че ищецът е погасил предсрочно задълженията си по договора за кредит, дължимото възнаграждение по сключения договор за представяне на поръчителство не е било дължимо в цялост и съответно не е заплатено от него в цялост. Твърди се и че за ищеца липсва правен интерес от търсената защита, тъй като понастоящем договорите са прекратени, т.е. излагат се и доводи за недопустимост на исковите претенции. Съобразно изложеното е направено искане предявените искове да бъдат оставени без разглеждане, като недопустими, а в случай че съдът ги намери за допустими – да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Правят възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендират юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищеца, редовно призован, не изпраща представител. Чрез процесуалния си представител посредством писмено становище прави искане да бъдат уважени предявените искове и претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответниците в открито съдебно заседание, редовно призовани, не изпращат представител. Процесуалните им представители представят писмени становища по съществото на спора, в които правят искане исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана. Заявяват становище за прекомерност на претендираните разноски.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните, и събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и от приложения по делото Договор за потребителски кредит № 2513457/31.01.2022 г. /л. 15 – гръб и сл./, погасителен план към същия и представени приложими Общи условия /ОУ/, се установява, че на 31.01.2022 г. между ищеца и първия ответник - „Кредисимо" ЕАД е сключен договор за потребителски кредит, с посочените в исковата молба параметри. По-конкретно, от погасителния план – приложение № 1 към договора, се установява, че на ищеца първият ответник е предоставил заемна сума в размер на общо 3 000 лева, която ищецът се е задължил да върне за срок от 12 месеца. Посочено е, че лихвеният процент по кредита е 19.33 % и годишният процент на разходите /ГПР/ 21.14 %. Не е посочено как се формират посочените суми. Общият размер на всички дължими плащания от кредитополучателят е посочено, че е в размер на 3 328,35 лв., с уговорена падежна дата на последната месечна вноска – 20.02.2023 г. Ищецът не спори, че е получил уговорения в договора потребителски кредит в размер на 3 000 лв.

Видно от съдържанието на договора, в клаузата на чл. 4, страните уговорили кредитополучателят да предостави на „Кредисимо" ЕАД банкова гаранция, съгласно общите условия, в срок от десет дни от подаване на заявлението или да сключи 2 договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението, като отношенията между страните по договора за кредит се прилагат съответните разпоредби на общите условия относно обезпечението. В ал. 2 от същата клауза изрично е посочено, че ако кредитополучателят не предостави съответното обезпечение, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“ ЕАД, съответно договорът не поражда действие между страните.

Не е спорно и от представения Договор за предоставяне на поръчителство от 31.01.2022 г. /л. 22 и сл./, се установява че между ищеца и ответника „Ай Тръст" ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който договор да отговаря пред кредитора солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на последния, възникнали от Договора за потребителски кредит , както и за всички последици от неизпълнението им. В чл. 8 от Договора, страните постигнали съгласие ищеца да заплати на втория ответник възнаграждение, съгласно приложение № 1 от Договора. Видно от приложение № 1 към договора /л. 25/, в раздел II, т. 1, дължимото възнаграждение по сключения договор за поръчителство е в размер на общо 2 402,30 лв., платимо на 12 месечни вноски, дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита, съгласно погасителен план.

Съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, „Кредисимо" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на кредитора по обезпечения договор за потребителски кредит, противно на доводите на ответниците в депозираните писмени отговори.

От служебно извършена справка в Търговския регистър към Агенция по вписванията се установява, че „Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ" ЕООД към датата на сключване на процесните договори – 31.01.2022 г., като двете дружества са с един и същ адрес на управление.

От представените по делото удостоверение № 97148/07.04.2024 г. от „Кредисимо” ЕАД и удостоверение за липса на задължения № 1058017/07.04.2024 г. от „Ай Тръст” ЕООД се установява, че задълженията на ищеца по процесните договори са погасени изцяло чрез плащане.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предмет на делото са предявени от М. Н. В. установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожни поради противоречие със закона и добрите нрави на следните договори: договор за потребителски кредит № 2513457/31.01.2022 г., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД – поради противоречие със закона, и договор за поръчителство от 31.01.2022 г., сключен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД – поради противоречие с добрите нрави.

По допустимостта на предявените искове:

Съдът, като съобрази Решение на СЕС по дело C-321/22, според което чл. 7, § 1 от Директива 93/13, трябва да се тълкува в смисъл, че „не се допускат национална правна уредба и нейното тълкуване в съдебната практика, съгласно които предявеният от потребител иск за установяване на непротивопоставимостта на неравноправни договорни клаузи...се отхвърля, а потребителят се осъжда да заплати съответните съдебни разноски, тъй като липсва правен интерес поради наличието на друг способ за защита, позволяващ събирането на сумите, които вече са платени на този продавач или 3 доставчик въз основа на посочените клаузи“, намира, че отнесено към настоящия случай, следва да се приеме, че предявените установителни искове са допустими, независимо от извършените плащания по договорите и противно на заявеното от ответниците становище в обратен смисъл. Съдът намира, че избора на ищеца – потребител дали ще предяви в едно производство, при условията на обективно кумулативно съединяване, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на платена по него сума, или евентуално ще предяви втория иск в отделно производство, с оглед изхода на първото – преюдициално производство, не следва да рефлектира на преценката относно допустимостта на установителния иск, като във всички случаи съдът дължи произнасяне във връзка с него.

По основателността на предявените искове:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 33Д за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 2513457/31.01.2022 г., поради противоречие с императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, сключен с ответника „Кредисимо“ ЕАД:

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. По делото е не спорно, че чрез средства за комуникация от разстояние ищецът е сключил с ответника „Кредисимо“ ЕАД процесният Договор за потребителски кредит № 2513457/31.01.2022 г., поради което следва, че ищецът има качеството потребител на финансови услуги, предоставени от разстояние.