Решение № 2383 от 13.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2383 гр. Бургас, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20242120102256 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявени от "Йеттел България" ЕАД срещу С. И. Ж., искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 28,33 лева, представляваща абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 20.08.2021 г. до 19.10.2021 г. по сключен между страните договор за мобилни услуги от 12.11.2020 г. за мобилен номер ************, сумата от 49,98 лева, представляваща неустойка по т. 12 б. „а“ от договор за мобилни услуги от 12.11.2020 г. за предсрочното му прекратяване и сумата от 90,57 лева, представляваща неустойка по т. 12 б.

„б“ от договор за мобилни услуги от 12.11.2020 г. за предсрочното му прекратяване, сумата от 88,24 лева, представляваща абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 20.08.2021 г. до 19.10.2021 г. по сключен договор за мобилни услуги от 09.07.2018 г. за мобилен номер *************, изм. с допълнително споразумение от 06.04.2021 г. сумата от 191,75 лева, представляваща неустойка по т. 11 б. „а“ от договор за мобилни услуги от 09.07.2018 г. за предсрочното му прекратяване и сумата от 121,79 лева, представляваща неустойка по т. 11 б. „б“ от договор за мобилни услуги от 09.07.2018 г. за предсрочното му прекратяване, сумата от 27,56 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от 20.08.2021 г. до 19.10.2022 г. по сключен между страните договор за лизинг от 12.11.2020 г. с предмет базови аксесоари „MyScreen Lite Glass Edge Xiaomi Redmi 9, Energizer Max CIA5 Earphones Black, Integral USB 3.0 Flash memory 16 GB и Ultron Real Power PB 2600 Alu”, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3934/22.12.2023 г. по ч. гр. д. № 4909/2023 г. на РС-Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, чл. 345 ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232 ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ал. 1 от ЗЗД.

Твърди се, че между страните са сключени описаните по-горе договори за мобилни.

1

Поддържа се, че в описаните по-горе периоди ответникът не е заплащал абонаментни такси.

Посочва се, че при прекратяването на абонамента на ответника са начислени неустойки в размер на три месечните абонаментни такси по съответния договор за мобилни услуги, както и неустойка за предсрочно прекратяване в размер на отстъпката за предоставено оборудване. Сочи се, че между страните е сключен договор за лизинг, чийто вноски не за заплатени от ответника. Предвид липсата на изпълнение от страна на ответника, се сочи, че кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на кредитора били дадени указания да предяви настоящия иск по реда на чл. 422 от ГПК.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждането на направените съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, ответникът по делото не е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебното заседание ищецът не се представлява от процесуален представител.

Депозирано по делото е становище от 30.08.2024 г.

В съдебното заседание, чрез назначения от съда процесуален представител, ответникът оспорва предявените искове. Депозирано е писмено становище от 25.10.2024 г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 4909/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, че в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата, предмет на установителния иск, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно заверени преписи от: Договор за мобилни услуги, сключен между страните от 09.07.2018 г. за абонаментен план 17,99 лева и предпочетен номер ********** /л. 8/, ведно с допълнително споразумение към него от 06.04.2021 г. /л. 24 гръб/, Договор за мобилни услуги, сключен между страните от 12.11.2020 г. за стандартен абонаментен план 19,99 лева и предпочетен номер ********* (л. 33 от дело), договор за лизинг от 12.11.2020 г. с предмет базови аксесоари „MyScreen Lite Glass Edge Xiaomi Redmi 9, Energizer Max CIA5 Earphones Black, Integral USB 3.0 Flash memory 16 GB и Ultron Real Power PB 2600 Alu” /л. 29/, подписана от абоната декларация-съгласие от 09.07.2018 г., че С. Ж. е получил екземпляр от общите условия на ищеца (л. 12). Представено е и подписано от абоната приложение - ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 09.07.2018 г. и от 12.11.2020 г.

По делото са приети описаните в исковата молба фактури, издадени от мобилния оператор за процесния период /л. 36 – л. 38/. На л. 16 от заповедното делото са представени Общи условия на „Йеттел България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, действали за процесния период.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена по реда на чл. 47 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Предявените от ищеца искове са с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, чл. 345 ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232 ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ал. 1 от ЗЗД.

За успешното им провеждане в тежест на ищеца е да установи - възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да докаже обстоятелствата, от които твърди, че произтичат вземанията му за претендираните суми на сочените в исковата 2 молба договорни основания, в т.ч., че горепосочените договори са валидно сключени с ответника, изпълнение на собствените си задължения по договорите – предоставяне на достъп до далекосъобщителната мрежа, респ. реалното потребление на услугите от ответника, както и предоставянето на лизинговата вещ, включително и на вземанията за неустойки при предсрочно прекратяване, а именно уговорените между страните неустойки при предсрочно прекратяване на съответния договор и предсрочното прекратяване на договора – получаване на изявлението за разваляне от ответника и неговото съдържание, както и размера на претендираните вземания. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.

По иска с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД.

От гореописаните, приети по делото, неоспорени досежно тяхната автентичност, сключен между страните договор за мобилни услуги от 12.11.2020 г. за мобилен номер ************ и договор за мобилни услуги от 09.07.2018 г. за мобилен номер *************, изм. с допълнително споразумение от 06.04.2021 г. по категоричен начин се установява възникването между страните на облигационно отношение, което ги обвързва и което е действало в рамките на заявения от ищеца период на потребление от 20.08.2021 г. до 19.10.2021 г. Видно от приетите доказателства по делото, се установява по несъмнен начин, че в процесния период, на ответника е бил предоставен достъп до далекосъобщителната мрежа на ищеца. Предвидените в договорите абонаментните такси се дължат за предоставения достъп до далекосъобщителната мрежа на ищеца и не зависят от това дали реално ответника ги потребява - по арг. т. 23, б. „б“ от Общите условия. Индикация за това са и сключените между страните допълнителни споразумения, които не биха били сключени ако на абоната не е бил предоставен достъп до мрежата. Претендираните суми за абонаментни такси за потребление на мобилни услуги са обективирани в представени и приети по делото фактури, заверени за вярност от ищцовата страна. Действително последните са частни свидетелстващи документи, които нямат обвързваща доказателствена сила, но имат доказателствена стойност, която съдът следва да прецени по вътрешно убеждение. Съдът счита, че представените фактури доказват, че ищецът е предоставил достъп до потребление на мобилните услуги за процесния период, при все повече, че в установения в чл. 131 от ГПК срок, възражение за обратното не е направено от ответника.

Предвид извода, за предоставяне на достъп до мрежата по процесните договори в тежест на ответника е да докаже преустановяване на този достъп. По делото обаче не са ангажирани доказателства за преустановяване на достъпа до мрежата за периода след сключване на договорите за мобилни услуги, поради което настоящият състав приема, че в процесния период, ответникът е имал достъп до далекосъобщителната мрежа на ищеца.

При наличие на всички изискуеми предпоставки, съдът намира, че предявените искове са доказани по своето основание и следва да бъдат уважени в заявените размери.

По исковете по чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92 ал. 1 от ГПК.

По отношение на претенциите за сумата от 49,98 лева, представляваща неустойка по т. 12 б. „а“ от договор за мобилни услуги от 12.11.2020 г. за предсрочното му прекратяване и сумата от 90,57 лева, представляваща неустойка по т. 12 б. „б“ от договор за мобилни услуги от 12.11.2020 г. за предсрочното му прекратяване, сумата от 191,75 лева, представляваща неустойка по т. 11 б. „а“ от договор за мобилни услуги от 09.07.2018 г. за предсрочното му прекратяване и сумата от 121,79 лева, представляваща неустойка по т. 11 б. „б“ от договор за мобилни услуги от 09.07.2018 г. за предсрочното му прекратяване, съдът приема следното:

В т. 11, респ. т. 12 от Договорите за мобилни услуги е предвидено, че в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, или при нарушение на задълженията му по договора или по други документи, свързани с него, последният дължи: съгласно б. „а“ неустойка в размер на сумата от всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. Според б. „б“ на същата точка в случаите, в които е предоставено 3 устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или по предходно подписан, документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.

В чл. 19б, б. "в" от Общите условия на ищеца е предвидена възможност за дружеството едностранно да прекрати индивидуален договор с потребител, който не е платил дължими от него суми. Тази клауза в ОУ обаче не урежда реда, по който това право се упражнява и доколкото се касае до двустранен договор съответно приложение следва да намери чл. 87 ал. 1 от ЗЗД, според който, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. По делото липсват представени доказателства за изпратено от ищеца и получено от ответника преди изтичане срока на договора писмено изявление за разваляне на договора, в което на последния е предоставен подходящ срок да погаси задълженията си с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Не са наведени и твърдения в тази насока. Процесната предпоставка за дължимост на неустойките не е осъществена и с връчване на препис от исковата молба на ответника, доколкото такъв е връчен на особения представител на ответника на 28.05.2024 г., към който момент двугодишният срок на договорите са изтекли.