Определение № 13 от 06.01.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13 гр. Сливен, 06.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Мария Кр. Донева Въззивно частно гражданско дело № 20252200500501 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Дентален Център-1 Сливен“ ЕООД срещу Разпореждане № 11749/24.10.2025 г. по гр. дело № 3091/2022 г. по описа на РС-Сливен, с което е оставена без уважение молба – изявление с вх.

№ СД-01-01-21307/25.09.2025 г. за повторно връчване на изготвеното съдебно решение, както и за обезсилване на издадения изпълнителен лист.

В частната жалба се твърди, че разпореждането е преграждащо понататъшното развитие на производството, макар да е посочено, че не подлежи на обжалване. Поддържа се, че в хода на производството пред РС-Сливен изрично е посочен адресът на дружеството като адрес, на който съдебните книжа да бъдат връчвани. Вместо това, след постановяване на съдебното решение същото е връчено на адреса на процесуалния представител, което според жалбоподателя е нарушение на чл. 38 ГПК и връчването е нередовно.

По този начин съдът е ограничил правото на защита на дружеството, тъй като нередовното връчване е довело до невъзможност за своевременно упражняване на правото на въззивна жалба. Последното от своя страна възпрепятства по-нататъшното развитие на делото. Моли съда да отмени разпореждането и да разпореди повторно връчване на постановеното съдебно решение на адреса на „Дентален Център-1 Сливен“ ЕООД. Иска се и обезсилване на издадения изпълнителен лист.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба. С него същата се оспорва като недопустима, а разгледана по същество-като неоснователна. Поддържа се, че оспореното разпореждане не е преграждащ развитието на производството съдебен акт и в частност упражняване правото на въззивна жалба, а като такъв се явява разпореждането за връщане на въззивната жалба като просрочена. Твърди, че отказът за обезсилване на изпълнителния лист също не е преграждащ акт, доколкото законът позволява 1 издаването на изпълнителен лист и преди наличието на окончателен съдебен акт. Освен това, не е предвидена възможност в ГПК за атакуване на отказ за обезсилване на изпълнителен лист. На следващо място в отговора са изложени съображения за неоснователност на частната жалба. Твърди се, че съдебното решение е връчено редовно на адреса на кантората на процесуалния представител на ответното дружество-адв. Д. О.. Седалището и адресът на управление на дружеството не са посочени като адрес за връчване на призовки и съобщения, а единствено като индивидуализиращ белег. Посочена е молба на ответника от 25.02.2025г., в която изрично като адрес за връчване на призовки и съдебни книжа е посочен адресът на процесуалния представител, което е адресът на неговата кантора, посочена и в договора от кочан за правна защита и съдействие и пълномощно. Освен това, когато страната има адвокат и не е изразила воля за адрес за връчване, то е достатъчно за редовността на връчването същото да бъде извършено на адреса на адвоката. Моли съда да остави без разглеждане частната жалба срещу разпореждането, алтернативно, без уважение.

Производството по гр.д. № 3091/2022г. по описа на РС-Сливен е образувано по искова молба подадена от Ж. В. Г., ЕГН: ********** от гр.

******* срещу „Дентален център-1 Сливен” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. ******* с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД, с която се претендира да се осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 12 075 лв., съставляваща възнаграждение за водене на чужда работа без пълномощие в интерес на дружеството за периода от 21.07.2017 г. до 05.12.2017 г. и при условие на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 61, ал.3 ЗЗД във вр. с чл. 59 ЗЗД за същата сума и период.

С Решение № 695/18.08.2025г. по гр.д. № 3091/2022г. по описа на РССливен „Дентален център-1 Сливен” ЕООД е осъден да заплати на Ж. В. Г. сума в размер на 22452.85 лв., представляваща възнаграждение за водене на чужда работа без пълномощие в „Дентален център 1 – Сливен“ ЕООД за периода от 21.07.2017 г. до 05.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 18.01.2022 г.. до окончателното й плащане, както и сторените разноски по делото в общ размер на 2806 лв.

Съдебното решение е връчено на пълномощника на „Дентален център-1 Сливен” ЕООД адв. Д. О. на 25.08.2025г. на адреса на неговата кантора, като адвокатът го е получил лично и се е подписал, видно от разписката на съобщението.

С Разпореждане рег. № 10739 / 17.09.2025г. РС-Сливен е разпоредил издаването на изпълнителен лист по постъпила молба с вх. № 20808/16.09.2025 г. от пълномощника на ищцата Ж. В. Г. за издаване на изпълнителен лист за сумите от 22452,85 лв. и 2806 лв., констатирайки, че съдебното решение е влязло в сила.

С молба – изявление с изх. № СД-01-01-21307/25.09.2025 г. ответното дружество отправя искане до РС-Сливен за връчване на съдебното решение на 2 адреса на дружеството, а ако има издаден изпълнителен лист-да бъде обезсилен. В молбата-изявление се сочи, че адв. Д. О. е упълномощен да представлява дружеството единствено до приключване на делото пред първа инстанция и изпращане на съобщение за постановеното решение на неговия адрес е нередовно. Връчването е недействително, тъй като след постановяване на решението адвокатът не разполага с представителна власт по отношение на производството пред въззивната инстанция. В молбата-изявление се твърди, че в случая срокът за обжалване следва да тече единствено от редовното връчване на страната, а не от връчването на адвоката.

С Разпореждане № 11749/24.10.2025 г. по гр. дело № 3091/2022 г. по описа на РС-Сливен молба-изявление с изх. № СД-01-01-21307/25.09.2025 г. е оставена без уважение, като са изложени съображения от съда за редовно връчване на съобщението за постановеното решение именно на адреса на адв.

Д. О.. Оставено е без уважение и искането за обезсилване на издадения изпълнителен лист, тъй като е налице влязло в сила решение и не е констатирана липса на представителна власт на адв. О..

„Дентален Център-1 Сливен“ ЕООД депозира въззивна жалба срещу Решение № 695/18.08.2025г. по гр.д. № 3091/2022г. по описа на РС-Сливен.

С Определение № 3575/25.09.2025г. районният съд връща въззивната жалба като просрочена. В акта на съда е посочено, че въззивната жалба е постъпила по електронната поща от ответното дружество чрез адв. Д. Д. О. с положен електронен подпис на 23.09.2025 г. в 15:04 ч. Съобщението, с което е връчен препис от постановеното решение, е получено лично от адв. О. на 25.08.2025г., който е положил подпис на разписката, т.е. срокът за обжалване е изтекъл на 09.09.2025г.

Въззивната инстанция намира, че частната жалба е недопустима по следните съображения:

В чл. 274, ал.1 ГПК са посочени съдебните актове, които подлежат на обжалване с частна жалба, като разпоредбата визира две групи актове.

Първата група съдебни актове са определенията, с които се прегражда понататъшното развитие на делото /т. 1/, а втората група - определенията, чието обжалване е изрично предвидено в закона /т. 2/. Разпореждане № 11749/24.10.2025 г. по гр. дело № 3091/2022 г. не попада в нито една от тези две групи.

Според ТР № 1/2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС преграждащи са тези определения, които временно или окончателно препятстват развитието на производството. В конкретния случай, оспореният пред настоящата инстанция акт не е от такава категория, доколкото нито временно, нито окончателно препятства по-нататъшното развитие на производството.

Същият е издаден по повод молба-изявление от „Дентален Център-1 Сливен“ ЕООД с две искания, едно от които е за повторно връчване на съдебното решение, тъй като връчването било нередовно, доколкото е следвало да бъде на адреса на дружеството, а не на този на процесуалния му 3 представител. По този начин според жалбоподателя се препятства упражняването правото на въззивна жалба.

Аргументът е несъстоятелен.

Всяка страна разполага с правото да подаде въззивна жалба, когато е недоволна от постановеното съдебно решение от първоинстанционния съд.

Това право е ограничено от преклузивен срок, който в случая е двуседмичен.

За този срок, както администриращия, така и въззивният съд, следят служебно, като при неспазването му въззивната жалба следва да бъде върната като просрочена. Именно това е преграждащият по-нататъшното развитие на производството съдебен акт, а не този, с който е оставено без уважение искане за повторно връчване на съдебното решение.

Страната, до която съобщението е адресирано, може да опровергае редовността на връчването в производството по раздел ХХI ГПК стига в частната жалба да изложи твърдения, че връчителят не е проверил законовите изисквания или макар да ги е проверил, те не са били осъществени. С такива твърдения страната обосновава довод за незаконност на обжалваното определение/разпореждане, при постановяването на което съдът е зачел последиците на съобщението, макар връчването да е било нередовно /Определение № 502/22.12.2017г. по ч.гр.д. № 4649/2017г. на ВКС/. В случая актът, с който съдът е зачел последиците на съобщението, е определението, с което въззивната жалба е върната като просрочена, а не разпореждането, с което е отказано ново връчване.

На следващо място, служебно известно на настоящия състав е образувано ВЧГД № 500/2025г. по описа на ОС-Сливен по частна жалба на „Дентален Център-1 Сливен“ ЕООД срещу Определение № 3575/25.09.2025г. на РС-Сливен, с което въззивната жалба на дружеството е върната като просрочена. Т.е. дружеството се е възползвало от правото си да обжалва горепосоченото определение и по този начин да се защити срещу твърдяното от него нередовно връчване. В случай, че частната му жалба бъде уважена, това би довело до развиване на въззивно производство, от което следва, че не е налице липса на ограничаване на правото му на жалба и не е препятствана възможността му за това с отказа на РС от ново връчване на съдебното решение.

Още повече, в случая жалбоподателят е атакувал, както определението, с което е върната въззивната му жалба, така и разпореждането, с което му е отказано ново връчване на съдебното решение. Да се приеме, че и двата горепосочени акта биха могли да бъдат атакувани би означавало за едно и също нещо страните да имат два механизма на защита, насочени към постигане на една и съща цел – защита срещу нередовно връчване на съдебно решение. Ако се допусне възможността и двата пътя на защита да бъдат реализирани в конкретната хипотеза, , т.е. и двата акта да се приемат за преграждащи, това би довело до потенциален риск от противоречиво разрешение на идентичен проблем, което е недопустимо и противоречи на логиката на процесуалния закон.

4

Що се отнася до втората категория актове, подлежащи на самостоятелно обжалване с частна жалба, а именно тези, за които изрично е предвидено в закона, атакуваното в настоящото производство разпореждане не е сред тях.

С обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане е оставено без уважение и искането на „Дентален Център-1 Сливен“ ЕООД за обезсилване на издадения изпълнителен лист, като с частната жалба се иска отмяна на акта на РС и в тази част. Аргументите за искане на отмяна са отново нередовното връчване на съдебното решение.

Обжалваното разпореждане в частта му, с която се оставя без уважение искането за обезсилване на изпълнителния лист също не попада в категорията актове по смисъла на чл. 274, ал.1 ГПК. Отказът да се обезсили изпълнителен лист няма естеството на "преграждащо по-нататъшния ход на делото" определение. Същият няма отношение и към решаването на спора по същество. След като законодателят е предвидил хипотези на издаден изпълнителен лист преди приключване на спора по същество, по арг. на посилното основание отказът да се обезсили изпълнителен лист не е преграждащ. Не е предвидено в ГПК изрично и самостоятелното му обжалване. На такова подлежи самото разпореждане за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 407, ал.1 ГПК, но не такъв е настоящият случай /В този смисъл Определение № 583 от 17.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д.