Решение № 203 от 22.04.2025, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 242/2025
- Вид
- Решение № 203
- Подписан
- 22.04.2025
- В сила
- 22.04.2025
- Състав
- Ивелина Солакова, Силвия Йовчева, Радка Цариградска
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 296, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 317 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 10б · Закон за семейни помощи за деца
- чл. 119 · Кодекс на труда
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 4 · Семеен кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 203 гр. Велико Търново, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ивелина Солакова
Членове:
Радка Цариградска
Силвия Йовчева при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Силвия Йовчева Въззивно гражданско дело № 20254100500242 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, вр. чл. 317 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа подадена въззивна жалба от В. И., действаща като непълнолетна лично и със съгласието на своята майка Г. К., чрез адв. М. С. против Решение № 161/12.02.2025 г. по гр.д.
№ 2449/2024 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. С обжалваното решение е изменен размерът на месечната издръжка, определена с Решение № 203/27.05.2021 г., постановено по гр.д. № 619/2020 г. по описа на съда, като Д.
П. И. е осъден да заплаща на непълнолетното си дете В. И. месечна издръжка в размер 400 лв., вместо заплащаните до сега 280 лв., считано от датата на предявяване на иска – 01.11.2024 г. до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта, до окончателното и изплащане, като искът е отхвърлен в частта над присъдените 400 лв. до претендираните 500 лв., или за сумата от 100 лв.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в частта, в която искът е отхвърлен за горницата над присъдените 400 лв. до претендираните 500 лв. Сочи се, че за да определи издръжка в размер на 400 лв., съдът е приложил занижен критерий относно нуждите на детето, като същевременно е прието, че за 1 нуждите на детето са необходими 650 лв. месечно. Счита, че според данни на НСИ и предвид възрастта на детето, за задоволяване на месечните й нужди са необходими 800 лв. Посочва, че бащата на детето получава 1700 лв. трудов доход и 400 лв. месечен доход от наем на търговско помещение, трудоспособен е, поради което счита, че същият може да заплаща месечна издръжка в размер на 500 лв. Твърди, че майката на детето получава по-нисък доход, като има още едно дете, за което се грижи и издържа, поради което намира, че при необходима издръжка в размер от 800 лв., тя следва да дължи 300 лв., а бащата на детето – 500 лв. Счита за неоснователни изводите на първоинстанционния съд, че част от разходите на детето се определят като луксозни. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като предявеният иск бъде уважен изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1, изр. първо ГПК ответната страна е депозирала отговор, с който заема становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Счита, че конкретните нужди, посочени във въззивната жалба се определят като луксозни и не следва да бъдат вземани предвид при определяне на издръжка спрямо обикновените условия за живот. Посочва, че трудовото възнаграждение на ответника е в размер на 1077 лв., считано от 11.07.2018 г., а на 28.02.2025 г. е изтеглил и потребителски кредит. Посочва, че първоинстанционният съд е съобразил всички факти и обстоятелства, като правилно е преценил нуждите на детето и възможностите на родителите. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.
В останалата си част, в която искът по чл. 150 СК е уважен и е изменен размерът на месечната издръжка, дължима от Д. И. на В. И., определена с Решение № 203/27.05.2021 г., постановено по гр.д. № 619/2020 г. по описа на ВТРС, влязло сила на 24.06.2021 г., от 280 лв. на 400 лв., поради необжалването си е влязло в сила /арг. чл. 296, т. 2 ГПК/ и не е предмет на въззивна проверка.
Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Жалбата отговаря на изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.
260 и чл. 261 ГПК.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – 2 постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
При проверка за правилността на съдебното решение, въззивният съд приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 150 СК, предявен от В.
Д. И. – непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята майка Г. А.
К. срещу Д. П. И., с искане за увеличение на размера на присъдената с решение по гр.д. № 619/2021 г. по описа на ВТРС издръжка от 280 лв. на 500 лв. Ищцата твърди, че ответникът Д. П. И. е неин баща и с решение по гр.д. № 619/2021 г. по описа на ВТРС се задължил да й заплаща месечна издръжка от 280 лв. Твърди, че нуждите й са се изменили спрямо момента на определяне на издръжката, като понастоящем разходите й, без тези за храна и облекло, са около 1 000 лв. месечно. Твърди, че детето посещава фитнес и абонаментната му карта е 50 лв. за месец. Твърди, че 40 лв. месечно са разходите й за епилация. Твърди, че В. има медицински проблем – акне, заради който посещава дерматолог с такса 60 лв. и закупува специализирана козметика.
Посочва, че два пъти месечно В. посещава психолог, за което заплаща 50 лв. на консултация. Сочи, че получава дневни пари от 8 лв. и ползва мобилни услуги с ваучер от по 20 лв. Твърди, че са и необходими и средства за подаръци за рождени дни, на които е канена, както и за културни мероприятия – кино, концерти, театър. Сочи, че желае да посещава уроци по испански език при месечна такса 30 лв., но майката не може да си позволи това. Твърди, че майката има друго по-малко дете и до скоро е била по майчинство. Твърди, че ответникът получава доходи и притежава имущество, има две жилища, получава доход от наем и няма задължение за издръжка на други лица, освен на ищцата. Моли за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. П. И. е подал отговор на исковата молба, в който признава, че е баща на ищцата. Признава също, че по гр.д. № 619/2020 г. по описа на ВТРС е осъден да заплаща на ищцата издръжка от 280 лв. Твърди, че между родителите било изготвено споразумение за промяна на упражняването на родителските права, за което и детето е изразило желание. Твърди, че той и майка му заплащат таксите за телефона на детето. Твърди, че разходите за спорт и културни занимания са били взети предвид в предходното производство. Оспорва да има възможност да заплаща увеличен размер на издръжката. Моли за отхвърляне на иска.
При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
Не е спорно по делото, а и се доказва от събраните по делото писмени 3 доказателства, че Г. А. К. и ответникът Д. П. И. са родители на ищцата В. Д.
И., родена на 20.04.2010 г. Липсва спор и относно това, че с Решение № 203/27.05.2021 г., постановено по гр.д. № 619/2020 г. по описа на съда, влязло в сила на 24.06.2021 г., размерът на определената по гр.д. № 398/2020 г. по описа на съда издръжка бил увеличен на 280 лв. От социалния доклад, както и показанията на св. Христова /баба на ищцата по майчина линия/, се установява, че ищцата живее със своята майка, нейния съпруг и сестра си Даяна, родена на 05.07.2022 г.
Искът по чл. 150 СК е частично уважен и е изменен размерът на месечната издръжка, дължима от Д. И. на В. И., определена с Решение № 203/27.05.2021 г., постановено по гр.д. № 619/2020 г. по описа на ВТРС, влязло сила на 24.06.2021 г., от 280 лв. на 400 лв. Поради необжалване на първоинстанционното съдебно решение в тази част, същото е влязло в сила /арг. чл. 296, т. 2 ГПК/ и не е предмет на въззивна проверка. В тази връзка, основният спорен въпрос по делото е какъв следва да е конкретният размер на дължимата издръжка с оглед нуждите на ищцата и възможностите на двамата родители към настоящия момент.
При изменение в размера на месечната издръжка, съдът следва да установи трайно увеличение в нуждите на детето, като се отчете и възможността на родителите да покрият тези нужди. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, при установяване на посоченото изменение, следва да бъде опредена общата сума за издръжка на непълнолетната – в размер, че да бъдат задоволени потребностите й по такъв начин и в такава степен, както ако родителите живееха заедно. Тази сума следва да бъде разпределена между родителите съобразно възможностите и материалното им състояние, като се отчетат грижите на родителя, упражняващ родителските права.
В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е преценил, че е налице увеличение на нуждите на ищцата от средства за живот, образование и социално-културно развитие спрямо момента, в който е определена месечната й издръжка от 280 лв. /27.05.2021 г./. През изминалия период от постановяване на Решение № 203/27.05.2021 г., постановено по гр.д. № 619/2020 г. по описа на ВТРС до предявяване на иска по чл. 150 СК, ищецът е пораснал, с което дефинитивно са се увеличили и неговите потребности, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер от 280 лв. Към момента на определяне на издръжката ищецът е бил едва на 11 години, а към момента на постановяване на атакувания съдебен акт на 14 навършени години /а към момента на въззивното решение на 15 г./, ученичка в осми клас в СУ „Вичо Грънчаров“ – гр. Горна Оряховица през учебната 2024/2025 г. В тази връзка, установяват се нужди на ищцата, обичайни за деца на нейната възраст - учебни помагала и пособия, джобни пари, дрехи, обувки и средства, необходими за социални контакти и култура. От представените по делото писмени доказателства /фактура № 71/15.11.2024 г. и фискален бон от същата дата; фискален бон от „Джули 13“ ЕООД от 06.11.2024 г. и фискален 4 бон от 07.11.2024 г. от „Салвия-ЕТ“ ЕООД/ се установява, че детето посещава уроци по английски език при месечна такса от 147 лв., както и че е налице необходимост от провеждане на дерматологично лечение във връзка с акне, поради което е наложителен разход за козметични процедури /70 лв. месечно/ и закупуване на медицинска козметика, която според представените доказателства е на стойност 52 лв. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че при определяне на необходимата месечна издръжка не следва да се вземат предвид разходите във връзка с първия учебен ден, кръщенето на В., инцидентните посещения при психолог през 2023 г. и 2024 г. и провежданите лечения на вирусни инфекции, доколкото те касаят минал период и следва да бъдат определени като изключителни, а не обичайни нужди на детето. От показанията на св.
Христова се установява, че В. не посещава регулярно психолог, а е имала инцидентни посещения при такъв през 2023 – 2024 г. Освен това, първоинстанционният съд правилно е определил тези разходи като изключителна нужда по смисъла на чл. 143, ал. 4 СК, по отношение на която се дължи добавка към издръжката, но съдът не е сезиран с такова искане.
Същият извод се налага и за твърдените разноски, свързани с разходите за закупуване на подарък, когато детето е канено на рождени дни, посещение на театър и концерт със семейството, почивки на море и планина. При определяне размера на месечната издръжка не следва да бъдат отчитани разходи, свързани с посещение във фитнес, тъй като липсват доказателства към момента да се извършват такива разходи, както и за техния размер, като същевременно Г. К. признава, че тези разходи в момента се поемат от момче, с което дъщеря й има отношения.