Решение № 4869 от 17.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4869 гр. София, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ТД при участието на секретаря СР като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110148058 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове: както следва: иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 4871,79 лв. (в това число и 10 лв. ликвидационни разходи), представляваща заплатено по застраховка „Каско” застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 19.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на искова молба; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 740,30 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 18.02.2020 г. до 18.08.2021 г.

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД ищецът ЗАД "" АД, твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие попадане в необезопасен и необозначен водооточен канал с метална решетка и циментов капак на ул. „Йовковци“ № 39 в гр.

София, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил – лек автомобил "" с рег. № .............., на стойност 4861,79 лв. – изкривени десен праг, предна дясна врата и преден десен калник. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът СО като собственик на пътя, задължен да поддържа състоянието му. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума, както и за сумата в размер на 10 лв. – ликвидационни разходи, поради което претендира същата, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до погасяването. Претендира на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 740,30 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 18.02.2020 г. до 18.08.2021 г. Претендира разноски по производството.

1

Ответникът – СО, оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, както и наличието на пътна неравност на твърдяното място. Навежда твърдения, че при определяне на застрахователното обезщетение не е взето предвид овехтяването на автомобила към датата на ПТП, поради което оспорва иска по размер. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на водача, поради несъобразяване на поведението му с условията на пътното платно, поради което в условията на евентуалност моли за намаляване размера на обезщетението. Не оспорва факта, че към твърдяната дата на ПТП ищецът е имал качеството на застраховател по застраховка „Каско“ с предмет – процесния автомобил, както и че ищецът е заплатил посоченото в исковата молба застрахователно обезщетение. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди. За възникване на регресното вземане в тежест на ищеца е да докаже следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“ за процесния автомобил със срок на застрахователно покритие - от 06.06.2019 г. до 05.06.2020 г., че на 13.01.2020 г. застрахователят е изплатил на извършилия ремонта сервиз ТА ЕООД сумата в размер на 4861,79 лв. за настъпило застрахователно събитие – попадане на застрахования автомобил в необезопасен и необозначен водооточен канал с метална решетка и циментов капак на ул. „Йовковци“ № 39 в гр. София, вследствие на което са причинени следните щети на автомобила - изкривени десен праг, предна дясна врата и преден десен калник, че отговорни за поддържането на процесния пътен участък, общинска собственост, са служители на СО.

Обстоятелствата, свързани с механизма на ПТП и причинените спрямо процесния автомобил щети се доказват от събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Н. СТ. ЯН.. Свидетелят сочи, че в началото на лятото на 2019 г. е претърпял ПТП с управлявания от него лек автомобил "". Същото е реализирано в гр. София, ул. „Йовковци“, като свидетелят Я. е преминал с управлявания от него автомобил през отводнителна канавка с поставен бетонов блок върху нея, вследствие на което бетоновият блог се е повдигнал и е ударил автомобила, като му е причинил щети в дясната част.

Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза, щетите по отношения на процесния автомобил – изкривени десен праг, предна дясна врата и преден десен калник, се намират в пряка причинна връзка с настъпилото на 19.06.2019 г. застрахователно събитие – преминаване на автомобила през метална решетка на отводнителен канал, вследствие на което решетката е пропаднала и циментов блок, 2 който се е намирал в дясната част на отводнителния канал, се е повдигнал и е нанесъл щети на превозното средство. Според вещото лице, стойността на причинените щети по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата в размер на 4542,35 лв.

С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на на извършилия ремонта сервиз ТА ЕООД сумата в размер на 4861,79 лв., който е поголям от размера на действителните вреди – 4542,35 лв. (стойността на щетите по автомобила по средни пазарни цени, съгласно САТЕ). Налице е основание за възникване на регресното право.

Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл.

19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително - да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на неравността до премахването е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Налице е основание за суброгация срещу ответника.

Доколкото размерът на извършеното застрахователно плащане е по-голям от размера на действителните вреди (съгласно заключението на САТЕ), то искът следва да бъде уважен за сумата в размер на 4552,35 лв. – действителната стойност на щетите по средни пазарни цени - 4542,35 лв., както и сумата в размер на 10 лв. – обичайни разходи за определяне на застрахователното обезщетение, като бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 4871,79 лв.

По делото не са налице доказателства за виновно и противоправно поведение от страна на водача на увредения автомобил, поради което и възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно.

По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД:

За основателност на иска за мораторна лихва следва да се установи наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – в случая отправена покана от страна на ищеца до ответника за заплащане на регресното задължение.

Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличието на главен дълг по регресното вземане на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ.

Задължението на СО към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава (в този случай моментът 3 на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат). Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана.

Не се спори между страните, че ищецът е изпратил регресна покана до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение, получана от представител на ответника на 10.02.2020 г. Следователно, ответникът е изпаднал в забава, считано от 18.02.2020 г.

(седем дни след получаване на поканата, доколкото в поканата е посочено, че кредиторът е предоставил 7-дневен срок за доброволно изпълнение), поради което и на основание чл. 86 от ЗЗД за периода от 18.02.2020 г. до 18.08.2021 г. дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на 692,97 лв. (изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК) върху главницата в размер на 4552,35 лв. Ето защо искът с правно основание чл.

86 ЗЗД следва да се уважи за размера от 692,97 лв. представляваща лихва за забава върху главницата в размер на 4552,35 лв. за периода от 18.02.2020 г. до 18.08.2021 г., като искът следва да се отхвърли до пълния предявен размер от 740,30 лв.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 509,27 лв., представляваща разноски по производството съобразно уважената част от исковете.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 6,54 лв. за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.

Сумата в размер на 30 лв., представляваща платен от ищеца депозит за разпит на свидетел, не следва да се възлага на в тежест на ответника, тъй като депозитът не е усвоен за заплащане на разноски на свидетеля, съответно – подлежи на възстановяване на ищеца, в случай че същият отправи искане в тази насока.

Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав РЕШИ:

ОСЪЖДА СО, ЕИК ......................, с адрес: гр. ........................, да заплати на „ЗА“ АД, ЕИК ......................., с адрес: гр. ........................., на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 4552,35 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на искова молба – 19.08.2021 г., до погасяването, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение и обичайни разходи за определяне на застрахователното обезщетение за претърпени щети, вследствие настъпило застрахователно събитие - на 19.06.2019 в гр.

......................., лек автомобил „Тойота“ с рег. № .............., застрахован при ищеца по застраховка „Каско” - застрахователна полица № ........................., управляван от Н. СТ.

ЯН., е преминал през метална решетка на отводнителен канал, вследствие на което решетката е пропаднала и циментов блок, който се е намирал в дясната част на отводнителния канал, се е повдигнал и е нанесъл щети на превозното средство увредени десен праг, предна дясна врата и преден десен калник на МПС, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 692,97 лв., представляваща лихва за забава върху главницата в размер на 4552,35 лв. за периода от 18.02.2020 г. до 18.08.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл.