Решение № 137 от 16.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Пловдив, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Дублекова при участието на секретаря Розалия Тодорова като разгледа докладваното от Велина Дублекова Търговско дело № 20255300900420 по описа за 2025 година

Предявени са искове по чл.432, ал.1 КЗ.

Ищцата А. З. С., ЕГН **********, с адрес ***, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД„ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Св. София“ № 7, да й заплати следните суми:

- в размер на 140 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на б. й З. К. С., починал в резултат на ПТП, настъпило на ***г. на пътя между *** и ***, област ***, причинено от А. Б. К. при управление на л.а. „***“ с рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от 09.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата;

- в размер на 9 824,50 лв., обезщетение за забавено плащане, в размер на законната лихва, за периода 09.02.2022г. - 22.08.2023г., върху изплатеното обезщетение от 60 000лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на б. й З. К. С.;

- в размер на 40 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от причинени травматични увреждания от ПТП, настъпило на ***г. на пътя между *** и ***, област ***, причинено от А. Б. К. при управление на л.а. „***“ с рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от 1

09.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата;

- в размер на 3 345,76 лв., обезщетение за забавено плащане, в размер на законната лихва, за периода 09.02.2022г. - 22.08.2023г., върху изплатеното обезщетение от 20 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от причинени болки и страдания от травматичните увреждания.

Исковата претенция се основава на твърденията, че ищцата на ***г. пътувала като пътник, заедно с м. си, в лек автомобил „***“, модел „***“, с рег. № ***, управляван от б. й З. К. С., по пътя между *** и ***, област ***, когато лек автомобил „***“ *** с рег. № ***, управляван от А. Б. К., ЕГН ********** навлиза в насрещната за него лента за движение и се блъска с лек автомобил „***“, модел „***“, с рег. № ***. В резултат на настъпилото ПТП б. й З. С. получава тежка черепно - мозъчна травма, от която почива. На ищцата са причинени множество увреждания (фрактури), подробно описани в исковата молба. Ищцата е била в болница от датата на инцидента до ***г., след което е изписана за домашно лечение. По време на лечението са третирани нейните счупвания и ищцата е била с шина на челюстта, шина на ключицата, яка на врата и ботуш на крака. В резултат на описаното тя не е можела да се обслужва сама и за елементарните й нужди (включително хигиенни) се е грижила с. й, което състояние освен физическите болки, които е изпитвала, й причинява и сериозен емоционален дикомфорт. Ищцата е започнала да полага грижи за себе си в края на месец ***, когато гипсът и шините са били свалени. Ищцата е била в изключително близки отношения с б. си, той се е грижел за всичко, заемал е особена роля във възпитанието на ищцата, бил е опора и пример за цялото семейство, както и приятел, с когото ищцата е можела да сподели всичко. Внезапната му смърт е изключително тежка за ищцата, която постоянно преживява инцидента, не спира да се връща към него и да страда.

Ищцата твърди, че управляваното от А. К. МПС е застраховано при ответното дружество, като към датата на процесното ПТП е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Ищцата твърди, че за процесното ПТП има приключило НОХД № 827/2023г. на Окръжен съдПловдви с влязла в сила присъда по отношение на А. К.

Твърди, че ответното дружество е уведомено за пътния инцидент на *** г., като уведомлението е направено от името на с. й К. С., но изрично са 2 посочени и другите пострадали – м. й, която към този момент е излизала от кома, и ищцата, която е била в гипс. По така направеното уведомление ответникът е платил обезщетение в размер на 60 000 лв. за неимуществени вреди от смъртта на б. й и обезщетение в размер на 20 000 лв. за неимуществени вреди за телесните й увреждания. Ищцата намира тези суми за нереалистично ниски на фона на преживяната загуба и травматични увреждания.

Ответникът в срока по чл. 367, ал.1 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като недопустими, по съображения, че ищцата не е заявила пред ответното дружество застрахователна претенция по реда на чл.380 ГПК. В тази връзка прави искане за прекратяване на производството.

В условията на евентуалност оспорва исковете като неоснователни, както по основание, така и по размер, с искане за тяхното отхвърляне.

С оглед на влязлата в сила присъда по отношение на водача А. К. не оспорва настъпването на процесното ПТП на ***г., вината на водача на автомобила и противоправността на деянието му.

Повдига възражение за съпричиняване, състоящо се в това, че ищцата е пътувала без поставен предпазен колан, с какъвто автомобилът е оборудван, както е пътувала в поза, която е рискова и необезопасена – полулегнала на задната седалка. В тази връзка твърди, че ищцата е съпричинила настъпване на вредоносния резултат по отношение на телесните й увреждания, тъй като ако бе поставила обезопасителния си колан, възможните увреждания са щели да бъдат много по - леки по степен и обем, поради което би се ограничило настъпването на вредите. Липсата на поставен колан е причина ищцата да понесе контузия на главата, контузия на гръден кош, счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб. На следващо място твърди, че водачът на автомобила, в който е пътувала ищцата, е управлявал същия след употреба на алкохол, което било известно на ищцата и същата се е качила в автомобила, като е знаела, че водачът му е употребил алкохол и е под негово въздействие. По този начин се е поставила в ситуация на повишен риск от настъпване на вредоносни за нея последици, защото е можела обективно да предвиди, че в това състояние на водача е напълно възможно да настъпи пътен инцидент, от който да й бъдат причинени вреди, но въпреки това е поела риска като е изложила здравето си на опасност. На следващо място твърди, че 3 ищцата не е предприела след инцидента възстановителни действия, свързани с лечението на получените от нея телесни увреждания (така например рехабилитация, лечебна физкултура, физиотерапия, масажи и др. вид грижи, насочени към подобряване на физическото й състояние след претърпения инцидент). Неполагането на грижи за собственото здраве е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Повдига възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и от З. С., защото не е използвал обезопасителен колан и защото е управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 0,14 промила.

Релевира възражение за прекомерност на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, като излага съображения, че претендираното от ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди е прекомерно завишено, в противоречие с принципа за справедливост, както и че не отговаря на претърпените от ищцата неимуществени вреди. Признава, че в полза на ищцата са изплатени два броя парични обезщетения – в размер на 60000 лв. компенсация за неимуществените вреди вследствие на смъртта на б. й, и в размер на 20 000 лв. за неимуществените вреди от телесните й увреждания. Посочените суми счита, че следва да бъдат отчетени от съда при определяне на окончателния размер на дължимите обезщетения.

Оспорва претенцията за заплащане на законна лихва като неоснователна по съображения, че ищцата не е предявила извънсъдебна претенция на *** г. На следващо място възразява, че ищцата в уведомлението от ***г. не е предоставила банкова сметка.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищцата е подала допълнителна искова молба, с която оспорва направените от ответника възражения като неоснователни, по аргументи, изложени в допълнителната искова молба.

Поддържа се, че ответното дружество е било уведомено за инцидента на ***г., като се посочва, че към този момент ищцата е била непълнолетна, единият й р. е починал, а другият е в кома, а самата ищца е била в изключително тежко здравословно състояние, включително не е могла да държи химикал. Излагат се доводи, че ответникът е приел заявлението, тъй като е изплатил впоследствие обезщетение. Твърди се, че ищцата не е разполагала със средства, които да покрият разходите за рехабилитация. Твърди се, че още от самото начало ответникът е разполагал с цялата медицинска документация и е 4 бил наясно с тежестта и характера на уврежданията й, но въпреки това умишлено е забавил плащането на дължимото обезщетение, в резултат на което ищцата е претърпяла допълнителни вреди – била е лишена от финансова подкрепа в най- належащия период на лечение и рехабилитация.

Ответникът е подал допълнителен отговор, който поддържа направените с отговора на исковата молба оспорвания и възражения, както и направените доказателствени искания.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на исковете.

Предявените искове са допустими, по съображенията изложени в определение № 1486/ 21.10.2025г., и следва да бъдат разгледани по същество.

По основателността на исковете.

С доклада по делото е прието за безспорно между страните наличието на валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество за л.а. „***“ *** с рег. № ***, валидна към датата на процесното ПТП

Предвид изложеното следва да се приеме, че застрахователното дружество е материалноправно легитимирано да отговаря по предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.

Страните не спорят, като това обстоятелство се установява и от представения препис от присъда № 51/ 07.06.2023г., постановена по НОХД № 827/ 2023г. по описа на ПдОС, че А. Б. К. е признат за виновен за това, че на ***г., при управлението на л.а. „***“ *** с рег. № ***, на път ***, в зоната на километър ***, попадащ в участък от пътя между *** и ***, област ***, е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смърт на едно лице – З. К. С., както и средна телесна повреда на А. З. С. – счупване на челюст, трайно затрудняване движението на ляв горен крайник, трайно затрудняване на движението на врата, трайно затрудняване на движението на снагата.

Приетата като доказателство и цитирана по-горе присъда, която е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици 5 от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, на основание чл.300 от ГПК, установява в настоящото производство факта на настъпване на процесното ПТП, противоправността на деянието, извършено от А. Б. К. и вината на последния.

От представения по делото препис от Удостоверение за наследници се установява, че ищцата е д. на З. К. С., починал на ***г. Установените по делото родствени отношения между ищцата и починалия З. К. С. обосновава правото на обезвреда за претърпени неимуществени вреди от загуба на р.

Ищцата попада в кръга на правоимащите лица, съгласно приетото с ППВС № 5/ 24.11.1969г.

За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са събрани писмени и гласни доказателства – медицинска документация, заключение по допусната КСМАТЕ и свидетелски показания – разпитани са свидетелите К. С. /с. на ищцата/ и И. Б. /без родствена връзка/.

От медицинската документация и от заключението на вещото лице медик се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: контузия на главата с изпадане в безсъзнание; субарахноидален кръвоизлив високо париетално вдясно; контузия на гръден кош; контузия на левия бял дроб; счупване на лява ключица; счупване на лява лопатка; счупване на 10-то дясно ребро отпред; счупване на левия страничен израстък на седми шиен прешлен; множество счупвания на лумбо- сакралната част на гръбначния стълб и таза; счупване на предната стена на левия максиларен синус; кръвоизливи в двата максиларни и фронтални синуси; счупване на долната челюст в областта на десния кондиларен израстък и левия долночелюстен ъгъл; контузия на двете подбедрици; кръвонасядания в лицевите области. Като усложнение по време на възстановяването е получила остър гингивостоматит от поставеното фиксиращо устройство, което е наложило неговото премахване. На ищцата е проведено консервативно медикаментозно лечение и оперативно лечение – поставяне на шини и междучелюстна фиксация с меко- еластична тяга. Процесът на възстановяване при ищцата е завършил около 3-3,5 месеца от датата на процесното ПТП.