Решение № 5418 от 29.04.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 5418

Варна, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXV състав, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА административно дело № 20257050702846 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Настоящото производство се явява повторно разглеждане на делото - с Решение № 11767 от 20.11.2025 г. на ВАС по адм. дело № 10009/2024 г. е отменено Решение № 6709 от 27.06.2024 г. по адм. дело № 140/2023 г. на АдмС – Варна и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на АдмС – Варна, при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на решението.

Образувано е по жалба от „Лайт импекс М“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], подадена адв. М., против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000320005748-091-001/11.08.2022 г., издаден на основание чл. 119. ал. 2 ДОПК от М. Ц. М., на длъжност началник сектор „Ревизии" в дирекция „Контрол" при ТД на НАП Варна - възложил ревизията, и П. Д. П., на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 236 от 14.12.2022г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна, с който са установени данъчни задължения по ЗКПО за 2016 г. и 2017 г., в общ размер от 154 917,43 лв. – главница, и 78 631,46 лв. - лихви.

С жалбата се настоява, че оспореният акт е незаконосъобразен по подробно изложени съображения, като се твърди както нарушение на административнопроизводствените правила, така и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се възразява, че по същество с РА се вменява отговорност на жалбоподателя за чужди действия и бездействия, което е в противоречие със закона. Сочи се, че в нарушение на принципите за обективно и служебно начало органът по приходите не е преценил в съвкупност представените доказателства. В тази връзка се твърди грубо нарушаване на принципите на служебно начало и на обективност и безпристрастност. Сочи се, че противно на изложените установявания органът по приходите не е представил доказателства, които да установяват кой е действителният доставчик на услугите и стоките, след като твърди, че това не са съответните доставчици, посочени в РА – „Нова пластик“ ЕООД, „Рота трейд груп“ ЕООД „Нова Метал Тръст“ ЕООД и „Формед“ ЕООД. Твърди наличието на писмени доказателства, доказващи осъществените доставки на стоки и услуги, като продадените от дружествата стоки са описани по вид, размер, килограми в издадените фактури, както и в приемо-предавателни протоколи, товарителници и пътни листи. Счита, че въпросът за произхода на стоката не може да бъде поставен, доколкото е установено, че именно посочените доставчици са фактическите такива и са предали държането на жалбоподателя. Настоява се, че настъпването на данъчно събитие е доказано чрез множество писмени доказателства, а и индиция за реалността на доставките са и последващите облагаеми доставки, осъществени от оспорващото дружество. Жалбоподателят се позовава на практика на Съда на ЕС. Отправя се искане за отмяна на РА. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорващият поддържа жалба, като се позовава и на заключението по ССчЕ, както и доказателствата представени в хода на производството. Твърди, че е доказано, че доставчиците на стоки, предмет на ревизирания период, са именно лицата, посочени от жалбоподателя. Освен горепосоченото, жалбоподателят счита, че недопустимо ревизиращият екип се позовава на показания на лица, дадени в досъдебно производство. Депозирани са подробни писмени бележки, в които се твърди и нищожност на РА, поради липса на надлежно полагане на електронен подпис върху документите, съставени в хода на ревизионното производство и подписани с електронен подпис, както и липса на надлежно делегиране на правомощия за издаване на РА. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Директорът на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалба и за законосъобразност на РА по съображенията, изложени в решението. Твърди, че както в хода на административното производство, така и в хода на съдебното следствие от страна на ревизираното лице не е доказана документална обоснованост на процесните доставки, тъй като не е проведено надлежно доказване истинността на оспорените от административния орган частни писмени документи – фактури, договори, приемо-предавателни протоколи, сертификати за произход и т.н. Излага подробни съображения за правилност на оспорения ревизионен акт и моли същият да бъде потвърден. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 21 477,28 евро.

По допустимостта на жалбата:

РА е оспорен пред съда, след проведено задължително обжалване по административен ред. Жалбата до съда е подадена на 16.01.2023 г., т.е. в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК, предвид връчването на оспорващия на потвърждаващото РА решение на Директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП на 04.01.2023 г. Като подадена и срещу подлежащ на оспорване акт, от легитимирано лице, пред надлежния съд и в законоустановения срок, жалбата се явява допустима за разглеждане.

По основателността на жалбата:

След като разгледа доводите на оспорващия, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № № Р-03000320005748-020-001/23.09.2020 г., изменена с последващи заповеди за изменение на ЗВР, както и заповеди за спиране и възобновяване на производство. Извършената ревизия на оспорващия е задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. и по приложението на ЗДДС за периода от 01.07.2016 г. до 31.08.2020 г., приключила с издаване на оспорения РА.

Неоснователно е възражението на оспорващия за липсата на квалифициран електронен подпис на органите, издали ЗВР, ЗИЗВР, заповедта за спиране на ревизионното производство, заповедта за възобновяване на ревизионното производство, РД и РА, както и исканията и заповедите във връзка удължаване срока за извършване на ревизията.

Съгласно разпоредбите на ДОПК /чл. 113, чл. 117, ал. 1, т. 10, чл. 120, ал. 1, т. 8/, РА, ревизионният доклад /РД/, ЗВР и последващите такива за нейното изменение, за спиране и възобновяване са формални актове и следва да отговарят на изискванията за форма, в това число – да бъдат подписани. Законодателят не е поставил изискване за вида на подписването, като в практиката си приходната администрация е приела тези документи да се подписват с електронен подпис.

Посочените документи са издадени в периода от 23.09.2020 г. /когато е започнало ревизионното производство с издаването на първата ЗВР/ до 11.08.2022 г. /когато е приключило ревизионното производство с РА/. Според изискването на чл. 141 АПК, приложим по силата на § 2 от ДР на ДОПК, пред съда могат да бъдат представяни електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Това налага извод, че през целия процесен период, през който са издавани оспорените електронни документи, е имало изискване същите да са подписани с КЕП, за да са валидни.

Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (Регламент № 910/2014) установява правната рамка на електронните подписи, електронните печати, електронните времеви печати, електронните документи, услугите за електронна препоръчана поща и услугите по удостоверяване автентичността на уебсайтове /аргумент от чл. 1, §3 от Регламента/. Съгласно предписанието на чл. 3, т. 10 Регламент № 910/2014 „електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва, а според т. 11 от същия „усъвършенстван електронен подпис“ означава електронен подпис, който отговаря на изискванията, посочени в член 26. „Квалифициран електронен подпис“ означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи – чл. 3, т. 12 от Регламент № 910/2014. Съгласно легалната дефиниция, дадена в т. 9 от Регламент № 910/2014, „титуляр на електронен подпис“ означава физическо лице, което създава електронен подпис.

При преглед на електронните документи, съдържащи се на приложения към административната преписка електронен диск, съдът установи, че е налице валидно полагане на електронните подписи в ЗВР, ЗИЗВР, решението за изземване, РД и РА, заповедта за възобновяване на ревизионното производство, както и исканията и заповедите във връзка удължаване срока за извършване на ревизията, от лицата, посочени за техни издатели, за които няма спор, че са органи по приходите. Установяват се всички реквизити по чл. 26, вр. чл. 3, т. 12, вр. т. 11 от Регламент (ЕС) № 910/2014 и валидността на полагането на процесните квалифицирани електронни подписи по смисъла на Регламента.

От изложеното следва, че посочените документи са подписани с квалифицирани електронни подписи, които отговарят на всички изисквания, както на Регламент (ЕС) № 910/2014, така и на ЗЕДЕУУ. Не може да се приеме, че има съмнение относно идентификацията на притежателите на тези сертификати, а оттам – и относно авторството на положените чрез него електронни подписи, които притежават всички реквизити, за да отговарят на условията на квалифициран такъв.

Съдът съобрази и даденото разрешение в т. 4 от диспозитива на Решение на Съда на ЕС от 20 октомври 2022 г. по дело C-362/21, съгласно което член 3, точка 12 от Регламент № 910/2014 и приложение I към него трябва да се тълкуват в смисъл, че при проверката на съответствието на квалифициран електронен подпис с изискванията на това приложение, обстоятелството, че имената на титуляря на електронния подпис, които той обичайно изписва на кирилица, са транслитерирани на латиница, не е пречка електронният подпис на титуляря да се счита за „квалифициран електронен подпис“ по смисъла на този член 3, точка 12, стига този електронен подпис да е свързан по уникален начин с титуляря на подписа и да може да го идентифицира, което следва да се провери от националния съд. С оглед гореизложените мотиви при извършената дължима проверка настоящият съдебен състав по безсъмнен начин идентифицира титулярите на съответните сертификати и връзката им с електронните подписи, с които са подписани ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА.

Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 25 от Регламент № 910/2014, съгласно която правната сила и допустимостта на електронния подпис като доказателство при съдебни производства не могат да бъда оспорени единствено на основанието, че той е в електронна форма или че не отговоря на изискванията за квалифицирани електронни подписи, като правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис.

Освен това оспорващият е имал възможност при представянето от ответника на съответните заверени от страната преписи на възпроизведените на хартия електронни документи с молба с.д. 21254/16.12.2026 г. (които е очевидно и несъмнено, че са електронни и без да е необходимо да се заявява това обстоятелство), да оспори автентичността на въпросните електронни документи във връзка, с което оспорване да възникне и задължението ответникът да ги представи на съда в цифрова форма. Оспорване в този аспект на представените от ответника официални документи не е своевременно предприето от жалбоподателя, а се заявява след приключване на устните състезания по делото (преди отмяната на устните състезания при повторното разглеждане на детото), поради което следва да се разглежда като недопустимо.