Решение № 125 от 02.05.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Разлог, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря Е. Г. Ч., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20241240101257 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по осъдителни искове с правно основание чл.143, ал.2 и чл.149 от СК, предявени от А.А.Д., ЕГН*, от с.Г.К., о.Б., в качеството на майка и законен представител на малолетния А.А.Б., ЕГН*, против А.А.Б., ЕГН*, от с.Р., о.Г..

Законният представител на ищеца моли да бъде осъден ответника да заплаща на детето си А.А.Б., ЕГН*, издръжка от 400.00 лв. месечно за бъдеще време, както и издръжка за минал период – 1 год. преди завеждане на ИМ, а именно от датата на раждане на детето – 22.12.2024 г. до датата на депозиране на ИМ, съответно от 3`500.00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ – 10.10.2024 г. до окончателното й изплащане.

В СЗ по искане на ищеца, съдът допусна оттегляне на иска по чл.149 от СК.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК, ответницата не депозира писмен отговор на ИМ.

В СЗ изпраща представител, който твърди че посочените в ИМ факти не отговарят на действителното фактическо положение. Оспорва основателността на иска по размер, като счита същия за завишен.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото копие на удостоверение за раждане, издаден въз основа на Акт за раждане №1465 от 28.12.2023 г. от О.Б., се установява че детето А.А.Б., ЕГН*, е родено от съвместното съжителство на А.А.Д., ЕГН* и А.А.Б., ЕГН*.

От ангажираните по делото гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите М.А.Д. – брат на ищцата, кредитирани при условията на чл.172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се потвърждават изложените в ИМ факти, че от 6 месеца страните са разделени, като от съвместното им съжителство имат родено едно дете.

От показанията на разпитания свидетел се установява, че за детето А. се грижи неговата майка, подпомаган от родителите й.

По делото е представен социален доклад от о-л „ЗД” при Д“СП“-Я. В същия е посочено, че жилищните условия при ищцата са много добри. За детето се полагат всички необходими грижи по отглеждането и възпитанието му. Майката има необходимия родителски капацитет и способности да полага грижи за детето.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Предявеният иск за присъждане на издръжка на ненавършило пълнолетие дете с правно основание чл.143, ал.2 от СК е допустим, а разгледани по същество е частично основателен 1 по следните съображения:

Установи се, че малолетното дете А. е родено от фактическото съжителство на А.Д. и А.Б..

Страните по делото са разделени като основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето са поети от майката. Ответникът като баща на малолетното дете следва да дава средства, с които да се подпомага неговото отглеждане и възпитание. Това задължение произтича от императивния хар-р на чл.143, ал.2 от СК.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Съгласно чл.127, ал.2 от СК, е посочено че отговорните за осигуряване на издръжка на всяко дете, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Ищцата твърди, че нуждите на детето, са в рамките на нормалните за възрастта разходи, като няма данни да са налице специфични нужди, обуславящи по-висок размер издръжка от обичайния минимален такъв. Ищцата претендира издръжка от 400.00 лева за ненавършилото пълнолетие дете.

В Конвенцията за правата на детето (Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр.32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр.55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.) е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие.

Следователно съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности, във вр. с осигуряване неговото развитие.

Съгласно чл.142 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на 1/4 от р-ра на минималната раб. заплата. Към настоящия момент размерът на минималната раб. заплата за страната е 1`077.00 лв., което означава, че минималната издръжка за едно дете е 269.25 лв. Обстоятелствата, имащи значение при определяне р-ра на дължимата издръжка са, от една страна, потребностите на детето, от друга страна, възможностите на родителите. Присъдената издръжка следва да задоволява поне минимално необходимите нужди от средства за отглеждане на детето - за правилното му отглеждане, възпитание и развитие.

Преценявайки нуждите на детето А.Б., съдът взе предвид възрастта му, нуждите на детето от храна и облекло, като прие, че общата издръжка, необходима за същото, е 600.00 лева, от които бащата следва да заплаща в бъдеще, след предявяване на ИМ, сумата от 300.00 лева, а останалата част от издръжката следва да бъде поета от майката. Така определения размер на издръжката е адекватен на нуждите на детето, предвид възрастта му от една страна, а от друга – икономическата обстановка в страната и в цял свят. Съдът приема, че ответникът има възможност да заплаща месечна издръжка за детето си в посочения размер, видно от събраните гласни и писмени доказателства.

По разноските за настоящето производство:

С оглед изхода на делото, на основание чл.1 от Тарифа за държ. такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Рг, държ. такса от 4% в/у уважения иск по чл.143, ал.2 от СК, а именно - 432.00 лв.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищцата разноски в настоящото производство от 750.00 лв., съобразно уважената част от иска.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените от последния разноски, съобразно с отхвърлената част от иска от 600.00 лв.

Мотивиран от така изложените съображения, съдът

2

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА А.А.Б., ЕГН*, от с.Р., о.Г., да заплаща на детето си А.А.Б., ЕГН*, ч/з майката и законен представител А.А.Д., ЕГН*, от с.Г.К., о.Б., месечна издръжка от 300.00 лева, считано от датата на завеждане на ИМ пред съда – 10.10.2024 г. до настъпването на законни причини за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА А.А.Б., ЕГН*, от с.Р., о.Г., да заплати на държавата по сметка на Рг.РС сумата от 432.00 лв. държ. такса в/у присъдената издръжка.

ОСЪЖДА А.А.Б., ЕГН*, от с.Р., о.Г. да заплати на А.А.Д., ЕГН.*, от с.Г.К., о.Б., разноски в настоящото производство от 750.00 лв., съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА А.А.Д., ЕГН*, от с.Г.К., о.Б., да заплати на А.А.Б., ЕГН*, от с.Р., о.Г., сумата от 600.00 лв. разноски в настоящето производство, съобразно уважената част от иска.

Допуска предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените издръжки.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок (чл.259, ал.1 от ГПК), считано от датата на обявяване на настоящото решение - 02.05.2025 г. (чл.315, ал.2 от ГПК).

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3