Решение № 379 от 23.06.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Враца, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. М.-Стоева при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. М.-Стоева Гражданско дело № 20251420105174 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от М. Е. А., ЕГН:

********** и А. Н. А., ЕГН: **********, против С. И. А., ЕГН: **********.

С влязло в законна сила Определение № 786/08.04.2026 г. съдът е конституирал на основание чл. 227 ГПК, на мястото на починалия след образуване на делото ищец А. Н. А., ЕГН: **********, починал на 31.03.2026 г., неговия наследник, а именно: Ц. А. Т., ЕГН:

********** /дъщеря/, и е прекратил производството по гр. д. № 5174 по описа за 2026 г. на Районен съд – Враца в частта по предявените искове от М. Е. А., ЕГН: ********** и А. Н.

А., ЕГН: ********** против С. И. А., ЕГН: **********, с които се иска обявяване на нищожност на договор за дарение от 09.10.2007 г., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 90, т. VI, рег. № 8965, дело № 836/2007 г., по отношение на 1/6 идеална част от самостоятелен обект в сграда – жилище апартамент *****, с идентификатор № ********, находящ се в гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес: ********, попадащ в сграда № ********* в поземлен имот № *******, с предназначение: жилище – апартамент, с площ от 58.00 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи: на същия етаж: *********.47, под обекта: *********.45, заедно с мазе № 4 и 0,57 % идеални части от общите части и от правото на строеж върху мястото, поради обстоятелството, че мотивът, единствено поради който е направено дарението, противоречи на закона; в условията на евентуалност поради обстоятелството, че дарението противоречи на добрите нрави и в условията на евентуалност поради невъзможна тежест на дарението.

В исковата молба се твърди, че М. А. и А. А. са родители на покойния И. А. Н., починал на 27.06.2024 г., б. ж. на гр. Враца, а ответницата С. е негова единствена законна наследница. Заедно със сина си преди повече от 20 години М. А. и А. А. заминали и заживели в Република И., където той се е запознал и започнал интимна връзка с майката на С. – Е. П.. От тази връзка се родила С. на 5 март 2002 г. в И.. След известно време от раждането отношенията между И. Н. и Е. П. се влошили и те се разделили, като С. останала при майка си. С. била припозната от И. Н. по съответния ред през 2002 г., но между двамата 1 не съществувала връзка като баща и дъщеря. Това фактическо положение се отразило на живота на И. Н., тъй като той бил чувствителен и липсата на контакт с дъщеря му го направила затворен в себе си. След раздялата с Е. той не успял да създаде друго семейство.

За него родителите му и сестра му останали най-близки до смъртта му. Те били до последните му дни с него, положили всички усилия и вложили средства, за да спасят живота му, но не успели. Заболяването му се оказало нелечимо, въпреки всички медицински процедури и манипулации, проведени в България и И.. До последния му ден от живота, от страна на Е. П. и С. нямало нито присъствие, нито съчувствие, нито помощ, като за тях той бил зачеркната страница от живота им.

След раздялата с И. Н. Е. П. заживяла с друг мъж, с който сключила брак, а С. го признавала за свой баща. През 2007 г. Е. П. по съдебен ред поискала издаване на заместващо съгласие, за да може да изведе детето С. в И., за да заживеят заедно със съпруга й. И. Н. не желаел категорично детето да замине за И.. Той не можел да приеме връзката на Е. П. с другият мъж и считал, че С. ще се отчужди напълно от него, като няма да има никакви контакти с нея. М. и А. А.и също считали, че синът им не следва да бъде принуден да бъде разделен с детето си и били решени да му окажат подкрепа и каквато и да е помощ. За да може да има достатъчно основание да задържи детето С. в България и да му подсигури условия, синът им ги помолил да му прехвърлят единственото им жилище, което притежавали към този момент. Той считал, че по този начин ще увери съда, че ще може да се грижи за С., да я отглежда в България и да и подсигури спокойно място за живот. Поради това М. и А. А.и решили, че е в интерес на сина им да сключат договор за дарение, с което да прехвърлят собствеността на жилището на него, като водещата им цел била синът им да установи пред съда възможностите да отглежда детето в собствено жилище, а те да му помогнат, като поемат тежестта да се лишат от единственото си жилище. Така чрез договор за дарение, обективиран в нотариален акт № № 90 т.VI н. дело № 836/2007 г., сключен на 09.10.2007 г. при нотариус Снежана Петкова, те дарили на И. А. Н. Самостоятелен обект в сграда - Жилище, **** с идентификатор ********, находящ се в гр. Враца, ****, самостоятелният обект попада в сграда № ********* в поземлен имот № *******, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 58.00 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения при съседи: на същия етаж: *********.45, под обекта: *********.47, ведно със мазе № 4 и 0.57% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.

От така сключения договор за страните не възникнали никакви правни и фактически последици, тъй като с Решение от 26.11.2007 г. на Окръжен съд – Враца по гр. дело № 444/2007 г. било дадено заместващо съгласие за извеждане на детето в чужбина и издаване на международен паспорт, което решение било изпълнено от Е. П. и същата извела детето в И.. М. и А. А.и продължили да живеят в процесния имот, който считали за свой и до настоящия момент. Оттогава нито синът им, нито те виждали С., нито поддържали контакт с нея. Е. П. заживяла със С. и с втория си съпруг и прекъснала всякакви контакти с тяхното семейство. Синът им много трудно преодолял това положение, заминал за И. и си намерил работа там. Опитвал се да осъществи контакти със С., но тя не го признавала за родител и не желаела да контактува с него. Синът им направил основен ремонт на жилището с техни средства. Той не живеел в него, тъй като работел в И.. През това време, М. и А. А.и се преместили в жилището на дъщеря им Ц. А. Т., която продължавала да се грижи ежедневно и ежечасно за тях поради влошеното им здравословно състояние.

Преди година и половина И. Н. се разболял, като освен тях, средства за лечението и грижите за него дала и дъщеря им Ц. и заедно с нея М. и А. А.и ежечасно и ежедневно полагали грижи за него до смъртта му. Преди да почине, синът им искал да им върне жилището, като не желаел да остане за С. след смъртта му, защото те нямало къде да живеят, но те не мислели, че той ще си отиде толкова бързо и до последния му ден се надявали, че има шанс да живее. Малко преди смъртта си И. споделил с негова приятелка, която го посещавала в болницата, че желае жилището да остане за родителите му и ако се 2 случи нещо с него, родителите му ще останат бездомни.

И. починал и М. и А. А.и организирали погребението му в град Враца. От началото на неговото лечение до смъртта му, нито дъщеря му С., нито Е. П. се интересували от него.

След смъртта му М. и А. А.и и дъщеря им Ц. поддържали гробното му място М. и А. А.и не обитавали жилището, предмет на дарението, тъй като имали много мъчителни и болезнени спомени за сина си и живеели при дъщеря си Ц., която полагала грижи за тях изцяло. Три-четири месеца след смъртта на И. Ц. се обадила на С. за да й каже, че баща й е починал. Същата не изразила съжаление, като казала, че е видяла съобщение са смъртта на баща си в Фейсбук. На въпроса защо не се обадила, тя казала, че не е имала време. В същия разговор С. поискала да й предадат ключа на жилището. Ц. отказала, като заявила, че тези въпроси не се уреждат по телефона. С. прекратила едностранно разговора. В началото на 2025 г. С. се обадила на Ц. да предаде ключа и документите от лекия автомобил на И., като й заявила, че ако не и бъдат предадени, ще се обърне към полицейските органи.

Дошла в дома на Ц., взела ключовете и документите и си тръгнала. През прозореца на жилището си Ц. видяла как С. седнала в колата и тръгнала с нея. Не изразила никакви чувства, нито загриженост към тях като нейни баба и дядо, както и не се поинтересувала как живеят и могат ли да се грижат за себе си.

Поддържа се, че поради гореизложеното, целта на дарението, направено от М. и А.

А.и на сина им е била да му помогнат в необходим момент да се грижи за детето си, като тримата не желаели целта на дарението – същото да остане в собственост само на И. Н., респективно на неговата дъщеря. Твърди се, че между тях не са възникнали отношения като дарители и надарен, като дори те като родители са полагали грижи до смъртта на техния син и сега били в ситуация, че били лишени от сина си и от друга страна – от собственото си жилище.

Излагат се съображения, че извършването на дарението е в резултат на обич на признателност или на просто едно желание да се помогне на едно лице, когато е в затруднение, като извършването на дарението се свързва с конкретна личност на надарения.

Именно поради това връщането на подареното било ограничавано с договорна клауза в рамките на смъртта на надарения по стар, отменен Закон за наследството – т. нар. договорно връщане чл. 324 и чл. 325. В сегашния действащ ЗЗД в раздела за дарение такава регламентация липсвала, но съществувала в правните системи на държавите-членки на Европейския съюз Германия и Франция.

Поддържа се, че от правна страна извършеният акт на дарение от М. и А. А.и към сина им е бил с мотив да успее да задържи дъщеря си в България, без да може майка й да я изведе по силата на съдебното решение при съпруга си в И.. Мотивът на сина им бил същият, като той разчитал да осуети даването на съгласието на съда на майката на С. за извеждането й в И..

Навеждат се доводи, че при договора за дарение мотивът представлява допълнителен субективен елемент, на който законодателят е придал особено значение. Така, ако единственият мотив, поради който било направено дарението, бил противен на закона или противоречал на изискванията на добрите нрави, законът не давал възможност на целия договор да произведе своето правно действие. Особената строгост на закона, изразяваща се във възприемането на отклонение от общото правило за частичната недействителност (чл.

26, ал. 4 ЗЗД – допускащо обявяване на нищожността само на отделни клаузи от договора и запазване на останалите), била продиктувана от разбирането, че мотивът при всеки акт на щедрост е определящ за неговата юридическа съдба. Когато единственият мотив на дарението бил противен на закона или добрите нрави, самото дарение се явявало извършено в противоречие със закона, респективно с изискванията на добрите нрави. Възможно било като тежест на едно дарение да бъде посочен неговият мотив. Ако причината за извършването на дарението била от важно значение за дарителя, той можел да я възложи 3 като своеобразна тежест за дарения. По този начин един елемент от субективната страна на дарението, намиращ се извън фактическия състав на договора за дарение – мотивът, по волята на дарителя ставал съществена част от този договор под формата на специфична тежест за дарения.

В уточнителна молба с вх. № 21407/19.12.2025 г. е посочено относно твърдението, че мотивът, с който е направено дарението, противоречи на закона, че основанието за сключване на каузална сделка е постоянната и неизменна цел на основното задължение по договора. Законът императивно постановявал, че с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Мотивът /подбудите/, поради които се правело дарението, били единственото негово основание. В настоящия случай мотивите на страните – дарителите и надареният нямали за цел да сключат действителен договор за дарение – дарителите да отстъпят веднага и безвъзмездно процесният имот на дарения, който да го приеме. Мотивът на страните по дарението бил надареният да придобие право на собственост върху процесния имот с цел да се разреши исково производство с правно основание чл. 72 от СК (отменен) по отношение на детето С. в негов интерес, а дарителите имали мотив да подпомогнат надарения да защити този интерес. Поради това владението на имота не било предадено при сключването на договора за дарение веднага, а дарителите продължили да го ползват като тяхно семейно жилище, което надареният не оспорвал. При това положение, мотивите на страните по сделката били в противоречие на закона, който изрично предвиждал каква е неизменната му цел – да прехвърли безвъзмездно вещ, която да се приеме.