Решение № 197 от 24.04.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Перник, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500197 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от В. К., чрез пълномощника адв.С., против решение № 1395/19.12.2022 г. по гр.д. № 3720/2022 г. по описа на Районен съд– Перник. Решението се обжалва изцяло. По подробно изложени в жалбата доводи се твърди, че:

-решението противоречи на редица физични закони /Нютон- Рихтер; втори закон на термодинамиката и т.н./;

-неправилно районния съд е презюмирал наличието на облигациона връзка, каквато между страните не съществува;

-ищцовото дружество не е установило в условията на пълно доказване обема на реално доставената ТЕ за процесния период, както й че нейната стойност възлиза именно на спорната сума;

-не само сумите за „вноска за дялово разпределение", но и сумите за топлинна енергия дължими от изравнителните сметки не са изискуеми.

От ответното дружество не е постъпил отговор на въззивната жалба, изразено е становище по същество, като се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като 1 правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира следното:

При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставен от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Районния съд е установил правилно фактите по делото, като е придал на събраните доказателства значението, което те действително имат. При приобщаване на доказателствения материал първата инстанция е съблюдавала точно предвидения в ГПК ред за това. Фактите са следните:

От приложеното ч.гр.д. № 1491 по описа за 2022 г. на РС - Перник е видно, че по заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед № 909/28.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу В. Ц. К. за сумата 285,89 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането и сумата 42,24 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода, както и за сторените разноски за производството.

Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника в срока по чл.414ГПК. Това наложило е подаване на процесната искова молба.

В производството пред районния съд от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, дело № 2197/1993 г. и молба за откриване на партида за битови нужди от 08.12.2010 г., се установява, че ответницата В. Ц. К., е придобила собствеността на процесния апартамент през 1993 г., както и че последния е топлоснабден.

Следователно през процесния период - 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ответницата е била собственик, респ. ползвател на собственият си апартамент, находящ се в *** и същият е бил топлоснабден.

Пред районния съд е била назначена СТЕ.

Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. фирмата за дялово разпределение действаща в процесния блок е избрана от етажната собственост на същия, за което е сключен договор № *** за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ в СЕС. Вещото лице е установило, че между ищеца и „Техем сървисис“ ЕООД, гр.София е подписано споразумение, след въвеждането на Общите условия за продажба на топлинна енергия на битови потребители, а именно: Договор № ***, а след това и Договор № *** с „Директ“ ЕООД, гр. София. Съгласно заключението уредът за търговско измерване е 2 топломера, монтиран в абонатната станция, който подлежи на контрол от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Последната задължава притежателите им топлопреносното предприятие, да извършва периодична проверка на уредите за търговско измерване в съответствие с изисквания на Закона за измерванията от 09.12.2005 г. и Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол от 22.07.2011 г.

Вещото лице е установило, че в абонатната станция на СЕС е монтира топломер, преминал задължителният метрологичен контрол на основание чл.43, ал.4 от ЗИ, който съответства на одобрения тип. На 22.04.2020 г. е бил монтира нов топломер, който е с двугодишен гаранционен срок. При тези обстоятелства вещото лице е дало заключение, че през процесният период, в абонатната станция е монтиран топломер, съответстващ на одобрения тип, който е годен да се използва за търговско измерване, и показанията му могат да се считат за достоверни.

Показанията на топломера са отчитани ежемесечно, което вещото лице е установило след извършена от него проверка по карнетите водени в топлофикационното дружество, като през процесния период топломерът не е преминал периодична държавна проверка.

Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС.

Експерта е установил, че през процесният период не е начисляван разход на топлинна енергия за БГВ - прогнозно, тъй като в процесния топлоснабден имот не е монтиран уред за измерване разхода на топла вода. През процесния период топлата вода се е водила „запечатана“, което обстоятелство е било отразено в индивидуалните изравнителни сметки, като суми за потребена топлинна енергия за топла вода не са начислявани.

От представените на вещото лице от ФДР- регистрационен лист, изравнителни сметки и отчетни карти, вещото лице е установило, че в процесния топлоснабден имот, отоплителните тела в стаите са демонтирани. Отоплителното тяло в помещение „баня“ е щранг - лира, без ИРУ, а неговият разход е определен по изчислителен път, като за тяло работило непрекъснато. След проведен задължителен годишен отчет от фирмата топлинен счетоводител, разхода за топлинна енергия за отопление на имота е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки.

Разхода на топлинна енергия за сградната инсталация е направен по изчислителен път, който е част от общия разход отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на отопляемия имот по проект - 149 куб.м. Начислен е разход на топлинна енергия само през зимния отоплителен период, т.е. за времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Определените суми за компонентата „сградна инсталация“ са отразени в индивидуалната изравнителна сметка на имота.

По отношение на топлоотдаването от общите части на сградата, вещото лице е установило, че в общите части няма работещи отоплителни тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи. Вещото лице е установило, че ежемесечно са начислявани суми за услугата „дялово разпределение“. За процесният период 3 са издавани две изравнителни сметки, а годишни отчети от топлинният счетоводител са провеждани ежегодно. Влиянието на преизчисленията относно разхода на топлинна енергия и съответните суми са довели до промяна на индивидуалните сметки на ответницата, като в изравнителните сметки са показани отделно корекциите за отоплителният и неотоплителен сезон. Изравнителните сметки, които обхващаща няколко ценови периода са разделени на части, като ответницата не е подавала възражения и жалби в законоустановения срок срещу всяка една изравнителна сметка. Етажната собственост е била уведомявана чрез известия за предоставените изравнителни сметки.

Пред районния съд е била назначена и изслушана и СИЕ. От заключението на в.л. В. става ясно, че на ищцовото дружество за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. се дължи сумата от 285.89 лева, представляваща главница за неплатена, доставена и ползвана топлинна енергия, както и сумата от 42.24 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 09.07.2019 г.- 16.03.2022 г.

При така установеното, въззивният съд намира, че предявения установителен иск по чл.79, ал.1 предл. първо ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ е основателен. В тази връзка районния съд е развил подробни и убедителни доводи с които настоящият състав е напълно съгласен и не се налага тяхното детайлно преповтаряне. Настоящата инстанция препраща към мотивите на районния съд в хипотезата на чл.272 ГПК.

Наведените с въззивната жалба възражения са били предмет на обсъждане и в първоинстанционното производство.

По отношение на главния иск е било проведено пълно доказване относно наличието на валидна облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност. След като няма спор, че процесния имот е топлоснабден, ответника е ползвал доставената топлинна енергия и не се е противопоставил изрично на това, то между него и ищцовото дружество е възникнала валидна облигационна връзка.

В горния смисъл, съдът намира, че напълно в съответствие със закона първата инстанция е приела, че ответницата, като собственик на процесния апартамент се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента в който за определено лице възникне качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди”.

Съгласно чл.34 от Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.

По изложените съображения, с решението си първоинстанционният съд, като е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд, е постановил съдебен акт, който не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и на основание чл. 272 ГПК следва да бъде потвърден, вкл. и в частта на разноските.

4

След като правилно и законосъобразно е уважен главния иск, то уважен е и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД.

С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя следва да се присъдят сторените от ответника разноски за юк възнаграждение в размер на 200 лв.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1395/19.12.2022 г. по гр.д. № 3720/2022 г. по описа на Районен съд– Перник.

Осъжда В. Ц. К., със снета самоличност и ЕГН, да заплати на „Топлофикация Перник“ АД сумата 200 лв. разноски за юристконсулско възнаграждение пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5